В Северна Македония съществените конституционни промени не се реализират, а Договорът за добросъседство и приятелство с България се прилага частично избирателно. Това се казва в доклада на Служба “Военно разузнаване” за 2022г..
„Неконструктивната политика на властите на РСМ спрямо София намира все по-изразена подкрепа и от някои външни фактори. Продължиха опитите на северномакедонската страна за използването на определени международни организации, с цел нанасяне на имиджови щети на Република България. Тенденцията ще се запази и ще продължи да изисква бдителност от българските власти“, предупреждават от военното разузнаване.
През 2022 г. традиционно не се констатира напредък по изграждане на ключовия за НАТО коридор № 8 в частта му през територията на РСМ, се казва още в доклада.
“Потенциалът за дестабилизиране на БиХ се запазва, включително поради междуетническите разделения и различните визии на държавнотворните народи относно бъдещето на общата държава.”, допълват от Службата.
В доклада посочват, че членството на Сърбия в ЕС остава водещ приоритет на нейната външна политика, но при запазване на приятелските връзки с Русия и Китай. “В този аспект страната подкрепя териториалната цялост на Украйна, но отказва да се присъедини към антируските санкции и да съгласува изцяло външната си политика с европейската. Същевременно липсата на напредък в преговорите с Косово продължава да оказва пряко въздействие върху обстановката в северните косовски общини с преобладаващо сръбско население, където конфликтният потенциал се запазва. Посредничеството и присъствието на международната общност в Косово остават основен гарант за въздържане на Белград и Прищина от действия с потенциално негативно влияние върху регионалната стабилност.”, се констатира в доклада. От Службата уточняват, че ролята на международната общност е значима и за преодоляване на политическата криза в Черна гора с цел продължаване на проевропейския й курс на развитие.
В доклада се посочва, че през периода обстановката в Турция беше доминирана от предстоящите президентски и парламентарни избори, а резултатът от тях ще оказва дълготраен ефект върху развитието на процесите в страната и ще определя нивото на стабилност в политическия дневен ред. “Те се провеждат в символична година, когато се отбелязва 100 години от основаването на турската република.
Въпреки сложната икономическа обстановка, турската държава отчете положителен растеж на националното стопанство. Основен проблем остава високата инфлация. Предизвикателство пред управляващите ще бъде справянето с последствията от земетресението (06.02 т.г.), засегнало десет области в Югоизточната Турция.”, посочват от Службата и уточняват, че Анкара реализира поредица успешни дипломатически инициативи, свързани с посредническата й роля в търсене на мирно решение на войната в Украйна, както и на варианти за овладяване на глобалната продоволствена криза.
“Активните й действия спомогнаха за повишаване на имиджа на турското ръководство в международен и повишаване на доверието към него във вътрешен план.”, смятат от Служба “Военно разузнаване”.
В доклада си отбелязват, че през 2022 г. турската държава ефективно възпрепятства допълнителното нарастване на мигрантския натиск към българските граници и изигра решаваща роля при неутрализирането на конкретни асиметрични рискове и заплахи за сигурността на европейски държави. “Анкара допринесе съществено за създаване на предпоставки за гарантиране на предвидимостта на енергийните доставки за българската държава в кратко - и средносрочен план.”, посочват още от Службата.
“През отчетната година отношенията между България и Гърция отбелязаха допълнително утвърждаване и надграждане в почти всички сфери. Продължи укрепването на икономическите взаимовръзки между южна България и Северна Гърция до степен да се формира своеобразна „единна икономическа зона". Гръцката държава поема една все по-ясно очертаваща се роля на стратегически фактор за енергийната и продоволствена сигурност на България и Западните Балкани като цяло.”, се посочва в доклада на Служба ”Военно разузнаване”.
Според заключенията на доклада, отношенията с Румъния продължават да се доминират от амбициите на двете страни за влизане в Шенгенското пространство и редица енергийни и инфраструктурни проекти, част от които съществено биха допринесли за развитие на военната мобилност и свързаност в направление юг - север.
„Неконструктивната политика на властите на РСМ спрямо София намира все по-изразена подкрепа и от някои външни фактори. Продължиха опитите на северномакедонската страна за използването на определени международни организации, с цел нанасяне на имиджови щети на Република България. Тенденцията ще се запази и ще продължи да изисква бдителност от българските власти“, предупреждават от военното разузнаване.
През 2022 г. традиционно не се констатира напредък по изграждане на ключовия за НАТО коридор № 8 в частта му през територията на РСМ, се казва още в доклада.
“Потенциалът за дестабилизиране на БиХ се запазва, включително поради междуетническите разделения и различните визии на държавнотворните народи относно бъдещето на общата държава.”, допълват от Службата.
В доклада посочват, че членството на Сърбия в ЕС остава водещ приоритет на нейната външна политика, но при запазване на приятелските връзки с Русия и Китай. “В този аспект страната подкрепя териториалната цялост на Украйна, но отказва да се присъедини към антируските санкции и да съгласува изцяло външната си политика с европейската. Същевременно липсата на напредък в преговорите с Косово продължава да оказва пряко въздействие върху обстановката в северните косовски общини с преобладаващо сръбско население, където конфликтният потенциал се запазва. Посредничеството и присъствието на международната общност в Косово остават основен гарант за въздържане на Белград и Прищина от действия с потенциално негативно влияние върху регионалната стабилност.”, се констатира в доклада. От Службата уточняват, че ролята на международната общност е значима и за преодоляване на политическата криза в Черна гора с цел продължаване на проевропейския й курс на развитие.
В доклада се посочва, че през периода обстановката в Турция беше доминирана от предстоящите президентски и парламентарни избори, а резултатът от тях ще оказва дълготраен ефект върху развитието на процесите в страната и ще определя нивото на стабилност в политическия дневен ред. “Те се провеждат в символична година, когато се отбелязва 100 години от основаването на турската република.
Въпреки сложната икономическа обстановка, турската държава отчете положителен растеж на националното стопанство. Основен проблем остава високата инфлация. Предизвикателство пред управляващите ще бъде справянето с последствията от земетресението (06.02 т.г.), засегнало десет области в Югоизточната Турция.”, посочват от Службата и уточняват, че Анкара реализира поредица успешни дипломатически инициативи, свързани с посредническата й роля в търсене на мирно решение на войната в Украйна, както и на варианти за овладяване на глобалната продоволствена криза.
“Активните й действия спомогнаха за повишаване на имиджа на турското ръководство в международен и повишаване на доверието към него във вътрешен план.”, смятат от Служба “Военно разузнаване”.
В доклада си отбелязват, че през 2022 г. турската държава ефективно възпрепятства допълнителното нарастване на мигрантския натиск към българските граници и изигра решаваща роля при неутрализирането на конкретни асиметрични рискове и заплахи за сигурността на европейски държави. “Анкара допринесе съществено за създаване на предпоставки за гарантиране на предвидимостта на енергийните доставки за българската държава в кратко - и средносрочен план.”, посочват още от Службата.
“През отчетната година отношенията между България и Гърция отбелязаха допълнително утвърждаване и надграждане в почти всички сфери. Продължи укрепването на икономическите взаимовръзки между южна България и Северна Гърция до степен да се формира своеобразна „единна икономическа зона". Гръцката държава поема една все по-ясно очертаваща се роля на стратегически фактор за енергийната и продоволствена сигурност на България и Западните Балкани като цяло.”, се посочва в доклада на Служба ”Военно разузнаване”.
Според заключенията на доклада, отношенията с Румъния продължават да се доминират от амбициите на двете страни за влизане в Шенгенското пространство и редица енергийни и инфраструктурни проекти, част от които съществено биха допринесли за развитие на военната мобилност и свързаност в направление юг - север.
