Министерството на образованието и науката (МОН) приема заявления от висшите училища, които искат да получат статут на изследователски университети на база на постигнати научни резултати през предходните четири години. Това стана възможно, след като кабинетът одобри неприсъствено предложената от МОН методика за определяне на изследователските висши училища. Правителственото постановление е обнародвано в „Държавен вестник“ днес.
Университетите са информирани за предстоящата процедура още на 24 юни т.г., след като методиката беше публикувана за обществено обсъждане. Оценката на кандидатурите за статут на изследователски университет ще се основава на информацията, представена от висшите училища в периода 2017-2020 г. във връзка с ежегодната оценка на тяхната научна дейност съгласно Закона за насърчаване на научните изследвания. Ще се вземат предвид научните резултати, видими в международните бази данни SCOPUS и/или Web of Science, и други проверими данни, отразяващи развитието на академичния състав, общественото и икономическото въздействие на научната дейност.
От справка в SCOPUS за периода 2016-2021 г. става ясно, че в международен план там най-много са публикациите в сферата на социалните науки, включително икономика, иконометрия и финанси, бизнес, мениджмънт и счетоводство, психология, изкуства и хуманитарни науки - 35% от всички. При публикациите от България обаче техният дял е едва 11%. Нашата страна присъства в базата данни предимно с физическите науки.
Стойностите по конкретните показатели в методиката се изчисляват в точки и оформят крайна оценка по определена формула. За да получи статут на изследователски университет, висшето училище трябва да събере не по-малко от 1000 точки.
Прилагането на методиката и крайният резултат ще се проверяват от междуведомствена комисия към министъра на образованието и науката и сформирана с негова заповед. Тя включва представители на министерствата на образованието и науката и на икономиката, също така на Държавната агенция за научни изследвания и иновации, Българската академия на науките и на Съвета на ректорите. В бъдеще комисията ще следи също за сроковете в действащия списък на изследователските университети и за неговото актуализиране.
От следващата година списъкът ще се актуализира ежегодно. Висше училище, което отговаря на критериите, ще се включва в него за срок от четири години с възможност за удължаване при изпълнени критерии.
Статутът на изследователски университет е въведен в началото на 2020 г. с изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Целта е да се стимулира научноизследователската дейност във висшите училища, които имат наличен капацитет и правят върхови научни изследвания.
Изследователските университети ще получат допълнително целево финансиране за развитие на научната дейност от Националния план за възстановяване и устойчивост. Затова определянето им е задължително условие за това неговата реализация да започне навреме.
Повишаването на капацитета на изследователските висши училища има за цел да подобри участието им в международни, европейски и национални програми, включително в Рамковата програма „Хоризонт Европа“. Изследователските университети ще дадат тласък също на икономическото развитие на съответните региони и на страната като цяло.
Университетите са информирани за предстоящата процедура още на 24 юни т.г., след като методиката беше публикувана за обществено обсъждане. Оценката на кандидатурите за статут на изследователски университет ще се основава на информацията, представена от висшите училища в периода 2017-2020 г. във връзка с ежегодната оценка на тяхната научна дейност съгласно Закона за насърчаване на научните изследвания. Ще се вземат предвид научните резултати, видими в международните бази данни SCOPUS и/или Web of Science, и други проверими данни, отразяващи развитието на академичния състав, общественото и икономическото въздействие на научната дейност.
От справка в SCOPUS за периода 2016-2021 г. става ясно, че в международен план там най-много са публикациите в сферата на социалните науки, включително икономика, иконометрия и финанси, бизнес, мениджмънт и счетоводство, психология, изкуства и хуманитарни науки - 35% от всички. При публикациите от България обаче техният дял е едва 11%. Нашата страна присъства в базата данни предимно с физическите науки.
Стойностите по конкретните показатели в методиката се изчисляват в точки и оформят крайна оценка по определена формула. За да получи статут на изследователски университет, висшето училище трябва да събере не по-малко от 1000 точки.
Прилагането на методиката и крайният резултат ще се проверяват от междуведомствена комисия към министъра на образованието и науката и сформирана с негова заповед. Тя включва представители на министерствата на образованието и науката и на икономиката, също така на Държавната агенция за научни изследвания и иновации, Българската академия на науките и на Съвета на ректорите. В бъдеще комисията ще следи също за сроковете в действащия списък на изследователските университети и за неговото актуализиране.
От следващата година списъкът ще се актуализира ежегодно. Висше училище, което отговаря на критериите, ще се включва в него за срок от четири години с възможност за удължаване при изпълнени критерии.
Статутът на изследователски университет е въведен в началото на 2020 г. с изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Целта е да се стимулира научноизследователската дейност във висшите училища, които имат наличен капацитет и правят върхови научни изследвания.
Изследователските университети ще получат допълнително целево финансиране за развитие на научната дейност от Националния план за възстановяване и устойчивост. Затова определянето им е задължително условие за това неговата реализация да започне навреме.
Повишаването на капацитета на изследователските висши училища има за цел да подобри участието им в международни, европейски и национални програми, включително в Рамковата програма „Хоризонт Европа“. Изследователските университети ще дадат тласък също на икономическото развитие на съответните региони и на страната като цяло.
