/ БГНЕС, архив
„Ако нямаме дигитална представа за онези образци на човешкото творчество, които биват унищожавани при военни конфликти или екстремни ситуации, идните поколения няма да познават образа на тези безценни артефакти.

Дигитализацията е онова средство, с което можем да изучим, съхраним и популяризираме културното наследство на Европа и света”, това заяви председателят на парламентарната Комисия по културата и медиите Вежди Рашидов днес по време на участието си в онлайн видеоконференция на тема „Дигитализация и иновации в областта на културното наследство - предизвикателства и възможности”.

Рашидов: Скърбя дълбоко за загубата на акад. Стефан Воденичаров

Форумът е организиран от Искра Михайлова, член на групата Обнови Европа в Европейския парламент. Вежди Рашидов припомни, че лично той още в първия си мандат като министър на културата през 2009 година заедно с тогавашния си френски колега Фредерик Митеран е поставил в Брюксел темата за дигитализацията на движимото и недвижимото културно наследство и цифровизацията на литературното творчество.

Още тогава предупрежденията са били, че има опасност от унищожаването на ценни паметници при военни конфликти в различни части на света, както се случи години по-късно. „Нали не се съмняваме, че унищожаването на Палмира е трагедия не само за Сирия, а и за целия свят, нали знаем, че разбиването с чукове на статуите в музея в Мосул е безвъзвратно унищожение на паметта, нали е варварство да сринеш със земята мавзолеите в Мали”, изтъкна г-н Рашидов.

Той припомни и началото на Европейската мрежа за цифрови библиотеки „Европеана”, положено преди десетина години в Брюксел, както и факта, че днес чрез този проект е осигурен достъп до близо 30 милиона единици с културно значение от над 2500 организации в ЕС.

В изказването си той посочи положителни примери за дигитализация у нас, свързани с проекта „Глобални библиотеки”, Програмата „БГ - 08”, както и европроекти за дигитализация на музейни експозиции.

„Страните членки на ЕС синхронизират законодателството в областта на опазването на културното наследство, но не винаги строгите забрани могат да решат всички проблеми, трябва да търсим баланса между спазването на законовите разпоредби, насърчаването на частната инициатива и диалога с експертите и професионалистите”, посочи Вежди Рашидов.

Като председател на парламентарната Комисия по културата и медиите той вече проведе поредица от срещи с колегите си от парламентите в Германия, Италия, Франция, Чехия в търсене на най-добрите форми за въвеждане на европейски стандарти в опазването на наследството и борбата с трафика на артефакти.

Вежди Рашидов прогнозира, че планираният за 2021 година специален бюджет на Европейския съюз по програмата „Хоризонт Европа” ще бъде голям стимул за разширяване на дигитализацията на културното наследство.