Сравнително силно земетресение бе усетено в 22:08 часа в района на София. Земетресението бе изключително кратко, не повече от 2,3 секунди и се изрази в два или три последователни вертикални тласъци. (Вижте данните на Европейски-средиземноморски сеизмологичен център)
Минути след земния трус имаше нарушение в телефонните връзки както на стационарните телефони, така и в системата на някои от мобилните оператори. Няма нарушения в електроснабдяването и водоподаването.
Според Геофизичния институт на Българската академия на науките (БАН) земетресението е със сила около четвърта степен по скалата на Рихтер с епицентър под южните квартали на града.
Шефът на Гражданска защита – София Валери Младенов каза, че няма данни за пострадали хора и за нанесени материални щети на територията на София. Екипи на столичната полиция и на Гражданска защита обикалят из града, извършвайки проучвания за разрушения, като същевременно водят разговори с гражданите в опити да ги успокоят. Няма паднали предмети, не са отчетени и други трусове, съобщиха за Дарик от пресцентъра на Министерството на извънредните ситуации. Металургичният комбинат "Кремиковци" функционира нормално, стената на язовир "Искър" е в нормално експлоатационно състояние, съобщи още оперативният дежурен от Министерството на извънредните ситуации.
Последното земетресение, усетено в София, бе с магнитуд 3.2 по скалата на Рихтер. То бе регистрирано на 3 юли тази година в следобедните часове на деня, като епицентърът на земетресението бе на около 10 километра югозападно от столицата.
Преди това, на 22 юни, за ден имаше две земетресения, регистрирани на територията на Благоевград. Единият трус бе с магнитут 3,2 по скалата на Рихтер, усетен на територията на Благоевград, Симитли и Кресна, с епицентър на около 70 километра в посока юг-югозапад от столицата. Друго земетресение със същия магнитуд бе регистрирано на територията на община Благоевград на 22 юни вечерта с епицентър 85 километра югозападно от София.
На 18 май пред Мартин Карбовски проф. Рангел Гюров от департамента „Земни науки” на Нов български университет прогнозира, че в България ще има силно земетресение с многобройни жертви и големи материални щети
Проф. Гюров посочи, че земетресение от мащаба на китайското ще удари района на София в обозримо бъдеще. Тогава той обясни, че лимитът от време се изчерпил, тъй като предишното голямо земетресение в Софийското поле е било преди около 150 години. Според неговата теза, колкото по-дълъг е този период, толкова по-голяма е вероятността София да бъде ударена от мощно земетресение с магнитуд, по-висок от 7 степен по скалата на Рихтер.
Най-силно застрашени са районите на София и Софийското поле, поречието на река Марица и районът на Чирпан, районът на Кресненското дефиле – там през 1904 г. е регистрирано и най-силното земетресение, усетено някога в континентална Европа с магнитуд 7,9 по скалата на Рихтер; района на Шабла – там по Северното Черноморие при силен земен трус е възможно образуването и на цунами; районът на Стражица, районите по поречието на Дунава, изложени на въздействието на Вранчанското сеизмично огнище в Румъния, части от Родопите и Кърджалийско.
Минути след земния трус имаше нарушение в телефонните връзки както на стационарните телефони, така и в системата на някои от мобилните оператори. Няма нарушения в електроснабдяването и водоподаването.
Според Геофизичния институт на Българската академия на науките (БАН) земетресението е със сила около четвърта степен по скалата на Рихтер с епицентър под южните квартали на града.
Шефът на Гражданска защита – София Валери Младенов каза, че няма данни за пострадали хора и за нанесени материални щети на територията на София. Екипи на столичната полиция и на Гражданска защита обикалят из града, извършвайки проучвания за разрушения, като същевременно водят разговори с гражданите в опити да ги успокоят. Няма паднали предмети, не са отчетени и други трусове, съобщиха за Дарик от пресцентъра на Министерството на извънредните ситуации. Металургичният комбинат "Кремиковци" функционира нормално, стената на язовир "Искър" е в нормално експлоатационно състояние, съобщи още оперативният дежурен от Министерството на извънредните ситуации.
Последното земетресение, усетено в София, бе с магнитуд 3.2 по скалата на Рихтер. То бе регистрирано на 3 юли тази година в следобедните часове на деня, като епицентърът на земетресението бе на около 10 километра югозападно от столицата.
Преди това, на 22 юни, за ден имаше две земетресения, регистрирани на територията на Благоевград. Единият трус бе с магнитут 3,2 по скалата на Рихтер, усетен на територията на Благоевград, Симитли и Кресна, с епицентър на около 70 километра в посока юг-югозапад от столицата. Друго земетресение със същия магнитуд бе регистрирано на територията на община Благоевград на 22 юни вечерта с епицентър 85 километра югозападно от София.
На 18 май пред Мартин Карбовски проф. Рангел Гюров от департамента „Земни науки” на Нов български университет прогнозира, че в България ще има силно земетресение с многобройни жертви и големи материални щети
Проф. Гюров посочи, че земетресение от мащаба на китайското ще удари района на София в обозримо бъдеще. Тогава той обясни, че лимитът от време се изчерпил, тъй като предишното голямо земетресение в Софийското поле е било преди около 150 години. Според неговата теза, колкото по-дълъг е този период, толкова по-голяма е вероятността София да бъде ударена от мощно земетресение с магнитуд, по-висок от 7 степен по скалата на Рихтер.
Най-силно застрашени са районите на София и Софийското поле, поречието на река Марица и районът на Чирпан, районът на Кресненското дефиле – там през 1904 г. е регистрирано и най-силното земетресение, усетено някога в континентална Европа с магнитуд 7,9 по скалата на Рихтер; района на Шабла – там по Северното Черноморие при силен земен трус е възможно образуването и на цунами; районът на Стражица, районите по поречието на Дунава, изложени на въздействието на Вранчанското сеизмично огнище в Румъния, части от Родопите и Кърджалийско.
