Изцяло новият Закон за храните е публикуван за обществено обсъждане.
С реализирането на новия законопроект ще се опрости правната рамка, ще се осигури пълно съответствие със законодателството на Европейския съюз и ще се гарантира прилагането на унифицирани процедури и постигне осъществяването на координиран контрол за съответствие с изискванията на европейското право и българското законодателство по цялата хранителна верига, смятат от Министерството на земеделието и храните.
Предвиденият в Закона за храните регистрационен режим осигурява предпоставки за облекчаване на бариерите за започване на бизнес на огромен брой стопански субекти за производство и търговия на едро с храни от неживотински произход, търговия на дребно с храни и за отваряне на обекти за обществено хранене. Избраният модел предполага регистрация на обект до 5 работни дни след подаване на заявлението за регистрация и придружаващите го документи, след което обектът може да започне дейност.
Предвижда се повишаване на санкциите, налагани за нарушение на разпоредбите на законодателството по безопасност на храните, с цел повишаване ефективността на контрола на изпълнението им. Практиката на контролиращия орган в момента показва, че размерът на налаганите санкции върху производителите и търговците на храни не е достатъчен поради степента на опасност, която се създава при извършване на съответното нарушение. Това води до потенциална и реална опасност за живота и здравето на хората. Действащите в момента санкции са въведени за първи път през 1999 г., след което няколкократно изменяни през годините, но размерът им не е съразмерен с опасността, до която води съответното нарушение.
В новия закон са регламентирани общите и специфичните изисквания към храните, които се пускат на пазара и изискванията към бизнес операторите от хранителния сектор. Определени са условията и реда за извършване на дейности по хранително банкиране и дарения с храни, регистрацията на транспортните средства за превоз на храни от неживотински произход, процедурите за регистрация/одобрение на обекти за производство и търговия с храни, условията и реда за пускане на пазара за първи път на храни със специално предназначение и хранителни добавки, изискванията при търговия с храни от разстояние.
И една поправка, която може и да доведе до сериозен дебат преди приемането на новия Закон за храните да стане факт. Предлага се намаляване на размерите на имуществените санкции за производството и продажбата на нова храна или нова хранителна съставка, генетично модифицирана храна, ГМО за използване в или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО и за пускане на пазара или използване на неразрешени първични пушилни кондензати и първични катранови фракции в или върху храни или при производството на извлечени пушилни ароматизанти.
Срокът за обществено обсъждане е един месец, а очакванията са приемането на новия закон да се осъществи от Народното събрание през есента.
С реализирането на новия законопроект ще се опрости правната рамка, ще се осигури пълно съответствие със законодателството на Европейския съюз и ще се гарантира прилагането на унифицирани процедури и постигне осъществяването на координиран контрол за съответствие с изискванията на европейското право и българското законодателство по цялата хранителна верига, смятат от Министерството на земеделието и храните.
Предвиденият в Закона за храните регистрационен режим осигурява предпоставки за облекчаване на бариерите за започване на бизнес на огромен брой стопански субекти за производство и търговия на едро с храни от неживотински произход, търговия на дребно с храни и за отваряне на обекти за обществено хранене. Избраният модел предполага регистрация на обект до 5 работни дни след подаване на заявлението за регистрация и придружаващите го документи, след което обектът може да започне дейност.
Предвижда се повишаване на санкциите, налагани за нарушение на разпоредбите на законодателството по безопасност на храните, с цел повишаване ефективността на контрола на изпълнението им. Практиката на контролиращия орган в момента показва, че размерът на налаганите санкции върху производителите и търговците на храни не е достатъчен поради степента на опасност, която се създава при извършване на съответното нарушение. Това води до потенциална и реална опасност за живота и здравето на хората. Действащите в момента санкции са въведени за първи път през 1999 г., след което няколкократно изменяни през годините, но размерът им не е съразмерен с опасността, до която води съответното нарушение.
В новия закон са регламентирани общите и специфичните изисквания към храните, които се пускат на пазара и изискванията към бизнес операторите от хранителния сектор. Определени са условията и реда за извършване на дейности по хранително банкиране и дарения с храни, регистрацията на транспортните средства за превоз на храни от неживотински произход, процедурите за регистрация/одобрение на обекти за производство и търговия с храни, условията и реда за пускане на пазара за първи път на храни със специално предназначение и хранителни добавки, изискванията при търговия с храни от разстояние.
И една поправка, която може и да доведе до сериозен дебат преди приемането на новия Закон за храните да стане факт. Предлага се намаляване на размерите на имуществените санкции за производството и продажбата на нова храна или нова хранителна съставка, генетично модифицирана храна, ГМО за използване в или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО и за пускане на пазара или използване на неразрешени първични пушилни кондензати и първични катранови фракции в или върху храни или при производството на извлечени пушилни ароматизанти.
Срокът за обществено обсъждане е един месец, а очакванията са приемането на новия закон да се осъществи от Народното събрание през есента.
