Започващата учебна година, наред с вълненията на учениците и техните родители, естествено крие някои рискове от най-различни заболявания, свързани с училищната среда. Тези рискове зависят от възрастта, припомнят от ВМА. Най-необичайна е средата за първокласниците. Преди това те са били под непрекъснато наблюдение и грижи на учителките и определен медицински състав в детските градини, докато в училище вече са в по-свободен режим, коментира доц. Дончо Дончев, част от екипа на Клиниката „Ушни, носни и гърлени болести” на ВМА.
Той обръща сериозно внимание на затворената среда в класните стаи: Може да е запрашено, да се създават условия за алергични реакции, свързани с материалите, които се използват в учебния процес. Родителите, които знаят, че децата им имат такова предразположение, трябва да предупредят както учителите, така и личния лекар, за да може, ако се налага, да назначат и някои профилактични мерки.
Към неспецифичните такива спадат домашните инхалации, промивки с морска вода, а ако има по-големи прояви от страна на нослето – усилена секреция, кихавици, може да започне прием на противоалергични лекарства, но задължително под лекарски контрол, категоричен е специалистът. Той изтъква и важността на добрата хигиена и редовното миене на ръцете. Към специфичната профилактика се включват лекарства, които се вземат в определен цикъл през есенните месеци и подготвят организма на детето, препазвайки го от развитие на най-често срещаните дихателни инфекции.
С развитието на предстоящия студен и влажен сезон, събирането на детски колективи в класните стаи може да създаде условия, вече с изисква да се вземат мерки срещу инфекциите на горните дихателни пътища, т.нар. респираторни или дихателни инфекции, предавани по въздушно-капков път. Важно е децата с кашлица с отделяне на храчки, обилна секреция от носа, остра хрема и температура да не ходят на училище, за да не създават предпоставки за разболяване на другите, казва още доц. Дончев.
Навлизайки в темата за грипа, подчертава ролята на ваксинацията и нейната ключова роля, имайки предвид усложненията, които може да донесе едно такова боледуване: Част от тези усложнения са заболявания, свързаните с УНГ-специалността и по-специално засягане на слуховия нерв. Това от своя страна може да доведе до трайно увреждане на слуха, ако не се предприемат навременни мерки. Лечението трябва да започне в първите 48 часа от възникване на проблема. При децата е малко по-трудно да се хване този период. Още повече, че грипът протича и с някои по-общи симптоми, които излизат на преден план, като висока температура, отпадналост, липса на апетит, болки в гърлото, кашлица, ако се засегнат белите дробове. Изпуснем ли този тънък момент, може да се развие едно неприятно заболяване, което протича със силна болка и кръвотечение в ушите – грипозен или хеморагичен отит.
При малките деца по време на грипа и при други респираторни инфекции, преди всичко от вирусен произход, типично е заболяване, свързано със силна, пристъпна кашлица и затруднения в дишането или т.нар. субхордален ларингит, включително и по-тежката му форма стенозиращ остър ларинготрахеобронхит.
Не е задължително родителите да помнят тези витиевати думи, но е хубаво да знаят, че при по-малките деца протичат със силна кашлица, болка зад гръдната кост и понякога недостиг на въздух. Това е спешно състояние, което налага и спешна лекарска помощ. Докато се случи това, в домашни условия могат да дадат на детето някакво антиалергично лекарство или да се направи инхалация дори и само с физиологичен разтвор. Ако не разполагат с тези средства – задължително трябва да се отворят прозорците, за да влиза чист въздух, а детето може да се вкара в банята, като се пуснат душове и чешми, които да овлажняват въздуха, съветва още доц. Дончев.
Често срещано заболяване сред децата в този сезон са ангините. Протичат с висока температура, болки в гърлото, подуване на сливиците и образуване на гнойни налепи по тях. Доц. Дончев обръща внимание на факта, че не всяко зачервяване на гърлото е ангина. Затова и не бива сами да си „назначаваме” антибиотик. Диагнозата трябва да бъде поставена от лекар-специалист, който да определи терапията.
При учениците често срещана форма на ангина е т.нар. болест на целувката или инфекциозната мононуклеоза. Различава се от останалите по това, че протича малко по-дълго, може да има сравнително висока температура, възпаление на лимфните възли под долната челюст и по шията. Тук намесата на лекар също е задължителна – пият се точно определени антибиотици и изисква проследяване на състоянието, тъй като често засяга чернодробната функция.
Децата, особено пък по-големите, не винаги са подходящо облечени в студените месеци, защото „модата го налага”. Хубаво е обаче да носят шал и шапка, за да не развият синузит или ако вече имат – да не се преъврне в хронично състояние.
Много е модерно да се използват и слушалки, но трябва да се опитаме максимално да предпазим слуховия нерв от увреждане. Защото, дори и да не е прекалено силен звукът – ако въздействието е постоянно (месеци или дори години), с някакъв над средна сила звук, т.е. над 65 dB, с времето може да се стигне до увреждане на слуховия нерв. Най-често използвани са малките слушалки, вътреушни, защото са много удобни и дискретни, не правят впечатление на околните, особено на учителите. Но ако не се спазва хигиена, може да се стигне до заразяване на кожата на ушния канал с гъбички или други бактериални причинители. В първия случай носи силно сърбящо усещане, със силна секреция, а във втория – до доста болезнено състояние. Освен това, чисто механично този тип слушалки могат да увредят и кожата на ушния канал. А децата с хроничен отит изобщо не трябва да ги използват, тъй като се създават условия за вторична инфекция, пояснява доц. Дончо Дончев.
Той съветва този тип слушалки да се сменят често, да се поддържат чисти и да не се носят прекалено дълго. Големите слушалки са вид компромисни, тъй като източникът на звука не е толкова близо до тъпанчевата мембрана.
По-големите ученици обичат дискотеките, но силната музика там се явява едно огромно насилие върху органа на слуха – без да осъзнават, те си крещят в ушите и често се прибират у дома с едно пищене в ушите и заглъхване. Ако в рамките на четири часа след дискотеката това усещане не отшуми, задължително трябва да се консултират с лекар-специалист, казва още доц. Дончев.
Той отбелязва и че есенно-зимният сезон крие опасности и за възрастните. Особено за тези, страдащи от хронични заболявания, които могат да се изострят, като хроничен отит, хроничен синузитит, хроничен фарингит.
И в заключение припомня, че COVID-19 не е изчезнал – протича сравнително леко. Но именно в това се крие и коварството му, защото човек може да не разбере, че го е преболедувал, но да се стигне до някои неврологични усложнения, като намаление на слуха и вестибуларни прояви.
Той обръща сериозно внимание на затворената среда в класните стаи: Може да е запрашено, да се създават условия за алергични реакции, свързани с материалите, които се използват в учебния процес. Родителите, които знаят, че децата им имат такова предразположение, трябва да предупредят както учителите, така и личния лекар, за да може, ако се налага, да назначат и някои профилактични мерки.
Към неспецифичните такива спадат домашните инхалации, промивки с морска вода, а ако има по-големи прояви от страна на нослето – усилена секреция, кихавици, може да започне прием на противоалергични лекарства, но задължително под лекарски контрол, категоричен е специалистът. Той изтъква и важността на добрата хигиена и редовното миене на ръцете. Към специфичната профилактика се включват лекарства, които се вземат в определен цикъл през есенните месеци и подготвят организма на детето, препазвайки го от развитие на най-често срещаните дихателни инфекции.
С развитието на предстоящия студен и влажен сезон, събирането на детски колективи в класните стаи може да създаде условия, вече с изисква да се вземат мерки срещу инфекциите на горните дихателни пътища, т.нар. респираторни или дихателни инфекции, предавани по въздушно-капков път. Важно е децата с кашлица с отделяне на храчки, обилна секреция от носа, остра хрема и температура да не ходят на училище, за да не създават предпоставки за разболяване на другите, казва още доц. Дончев.
Навлизайки в темата за грипа, подчертава ролята на ваксинацията и нейната ключова роля, имайки предвид усложненията, които може да донесе едно такова боледуване: Част от тези усложнения са заболявания, свързаните с УНГ-специалността и по-специално засягане на слуховия нерв. Това от своя страна може да доведе до трайно увреждане на слуха, ако не се предприемат навременни мерки. Лечението трябва да започне в първите 48 часа от възникване на проблема. При децата е малко по-трудно да се хване този период. Още повече, че грипът протича и с някои по-общи симптоми, които излизат на преден план, като висока температура, отпадналост, липса на апетит, болки в гърлото, кашлица, ако се засегнат белите дробове. Изпуснем ли този тънък момент, може да се развие едно неприятно заболяване, което протича със силна болка и кръвотечение в ушите – грипозен или хеморагичен отит.
При малките деца по време на грипа и при други респираторни инфекции, преди всичко от вирусен произход, типично е заболяване, свързано със силна, пристъпна кашлица и затруднения в дишането или т.нар. субхордален ларингит, включително и по-тежката му форма стенозиращ остър ларинготрахеобронхит.
Не е задължително родителите да помнят тези витиевати думи, но е хубаво да знаят, че при по-малките деца протичат със силна кашлица, болка зад гръдната кост и понякога недостиг на въздух. Това е спешно състояние, което налага и спешна лекарска помощ. Докато се случи това, в домашни условия могат да дадат на детето някакво антиалергично лекарство или да се направи инхалация дори и само с физиологичен разтвор. Ако не разполагат с тези средства – задължително трябва да се отворят прозорците, за да влиза чист въздух, а детето може да се вкара в банята, като се пуснат душове и чешми, които да овлажняват въздуха, съветва още доц. Дончев.
Често срещано заболяване сред децата в този сезон са ангините. Протичат с висока температура, болки в гърлото, подуване на сливиците и образуване на гнойни налепи по тях. Доц. Дончев обръща внимание на факта, че не всяко зачервяване на гърлото е ангина. Затова и не бива сами да си „назначаваме” антибиотик. Диагнозата трябва да бъде поставена от лекар-специалист, който да определи терапията.
При учениците често срещана форма на ангина е т.нар. болест на целувката или инфекциозната мононуклеоза. Различава се от останалите по това, че протича малко по-дълго, може да има сравнително висока температура, възпаление на лимфните възли под долната челюст и по шията. Тук намесата на лекар също е задължителна – пият се точно определени антибиотици и изисква проследяване на състоянието, тъй като често засяга чернодробната функция.
Децата, особено пък по-големите, не винаги са подходящо облечени в студените месеци, защото „модата го налага”. Хубаво е обаче да носят шал и шапка, за да не развият синузит или ако вече имат – да не се преъврне в хронично състояние.
Много е модерно да се използват и слушалки, но трябва да се опитаме максимално да предпазим слуховия нерв от увреждане. Защото, дори и да не е прекалено силен звукът – ако въздействието е постоянно (месеци или дори години), с някакъв над средна сила звук, т.е. над 65 dB, с времето може да се стигне до увреждане на слуховия нерв. Най-често използвани са малките слушалки, вътреушни, защото са много удобни и дискретни, не правят впечатление на околните, особено на учителите. Но ако не се спазва хигиена, може да се стигне до заразяване на кожата на ушния канал с гъбички или други бактериални причинители. В първия случай носи силно сърбящо усещане, със силна секреция, а във втория – до доста болезнено състояние. Освен това, чисто механично този тип слушалки могат да увредят и кожата на ушния канал. А децата с хроничен отит изобщо не трябва да ги използват, тъй като се създават условия за вторична инфекция, пояснява доц. Дончо Дончев.
Той съветва този тип слушалки да се сменят често, да се поддържат чисти и да не се носят прекалено дълго. Големите слушалки са вид компромисни, тъй като източникът на звука не е толкова близо до тъпанчевата мембрана.
По-големите ученици обичат дискотеките, но силната музика там се явява едно огромно насилие върху органа на слуха – без да осъзнават, те си крещят в ушите и често се прибират у дома с едно пищене в ушите и заглъхване. Ако в рамките на четири часа след дискотеката това усещане не отшуми, задължително трябва да се консултират с лекар-специалист, казва още доц. Дончев.
Той отбелязва и че есенно-зимният сезон крие опасности и за възрастните. Особено за тези, страдащи от хронични заболявания, които могат да се изострят, като хроничен отит, хроничен синузитит, хроничен фарингит.
И в заключение припомня, че COVID-19 не е изчезнал – протича сравнително леко. Но именно в това се крие и коварството му, защото човек може да не разбере, че го е преболедувал, но да се стигне до някои неврологични усложнения, като намаление на слуха и вестибуларни прояви.
