„Ние, като Алианс, следва да продължим да усилваме своя възпиращ и отбранителен потенциал в отговор на сегашните и бъдещи заплахи, а не да оставаме обвързани с концепциите от миналото“, заяви министър Димитър Стоянов на редовната среща на министрите на отбраната на страните-членки на НАТО.
България работи интензивно по подготовката на въоръжените ни сили в съответствие с изискванията на новия модел на силите на Алианса, посочи още министър Стоянов. Той постави акцент върху необходимостта от извличане на поуки от войната в Украйна и трансформиране и подготвяне на Алианса за дигиталната ера.
Срещата на министрите на отбраната започна с неформално работно заседание с участието на върховния представител на ЕС по външни работи и политика за сигурност Жозеп Борел и министрите на отбраната на Финландия, Швеция и Украйна. То беше посветено на войната в Украйна и дългосрочната политическа и практическа подкрепа за страната. Министрите на отбраната изразиха солидарност и решителност да продължат да оказват подкрепа на Украйна колкото е необходимо. Дискусията обхвана и координирането на дейностите на НАТО и Европейския съюз (ЕС) за оказване на политическа и практическа подкрепа на страната.
Министър Стоянов акцентира върху значимостта на всеобхватния пакет за подпомагане на Украйна като основен механизъм на Алианса за оказване на всестранна отбранителна подкрепа. Той засвидетелства солидарността на България към Украйна и подчерта, че координацията и сътрудничеството с ЕС по отношение на предоставяната помощ на Украйна отправя силно послание за единството и решителността за запазване на международния ред, основан на правила.
Във фокуса на дискусиите в работна сесия с участието на министрите на отбраната на Финландия и Швеция бяха въпросите, свързани с възпирането и отбраната като част от подготовката за срещата на върха във Вилнюс. Съюзниците разгледаха справедливото разпределение на тежестите и отговорностите и обсъдиха бъдещия Ангажимент за инвестиции в отбраната (DIP) след 2024 г., което ще бъде важна тема на срещата на върха през юли. Отбелязано беше, че за осма поредна година се повишават разходите за отбрана в съюзен мащаб. Министрите на отбраната дадоха последващи указания по изграждането на новата структура на силите на Алианса и одобриха по-нататъшни действия, свързани с ролята на НАТО за повишаване на защитата на подводната инфраструктура. Обсъдени бяха възможностите за допълнителни мерки на национално и съюзническо ниво за повишаване на запасите от боеприпаси, както и на отбранителния индустриален капацитет.
Министрите на отбраната приеха „Политически указания - 2023“, който е единственият обединяващ политически ръководен документ за отбранителното планиране в Алианса. Документът задава насоката за придобиването на отбранителни способности за справяне със заплахите и предизвикателствата, дефинирани в Стратегическата концепция 2022. Новият цикъл на отбранително планиране в НАТО ще изисква по-тясно обвързване на съюзническите и национални планове за развитие на способности.
Извън официалната програма на срещата министърът на отбраната участва в церемония по подписване на писмо за намерение за включване на България в инициативата „Програма на НАТО за Постоянно съюзно наблюдение на земната повърхност от Космоса“ (Alliance Persistent Surveillance from Space - APSS).
Министърът и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов участваха и в среща на Контактната група за Украйна (UDCG).
В рамките на форума министър Стоянов проведе двустранни срещи с министъра на националната отбрана на Република Гърция Николаос Панайотопулос и на Румъния Анджел Тълвар, както и с министъра на въоръжените сили на Република Франция Себастиен Лекорню, на които бяха обсъдени актуални въпроси от двустранните отношения.
България работи интензивно по подготовката на въоръжените ни сили в съответствие с изискванията на новия модел на силите на Алианса, посочи още министър Стоянов. Той постави акцент върху необходимостта от извличане на поуки от войната в Украйна и трансформиране и подготвяне на Алианса за дигиталната ера.
Срещата на министрите на отбраната започна с неформално работно заседание с участието на върховния представител на ЕС по външни работи и политика за сигурност Жозеп Борел и министрите на отбраната на Финландия, Швеция и Украйна. То беше посветено на войната в Украйна и дългосрочната политическа и практическа подкрепа за страната. Министрите на отбраната изразиха солидарност и решителност да продължат да оказват подкрепа на Украйна колкото е необходимо. Дискусията обхвана и координирането на дейностите на НАТО и Европейския съюз (ЕС) за оказване на политическа и практическа подкрепа на страната.
Министър Стоянов акцентира върху значимостта на всеобхватния пакет за подпомагане на Украйна като основен механизъм на Алианса за оказване на всестранна отбранителна подкрепа. Той засвидетелства солидарността на България към Украйна и подчерта, че координацията и сътрудничеството с ЕС по отношение на предоставяната помощ на Украйна отправя силно послание за единството и решителността за запазване на международния ред, основан на правила.
Във фокуса на дискусиите в работна сесия с участието на министрите на отбраната на Финландия и Швеция бяха въпросите, свързани с възпирането и отбраната като част от подготовката за срещата на върха във Вилнюс. Съюзниците разгледаха справедливото разпределение на тежестите и отговорностите и обсъдиха бъдещия Ангажимент за инвестиции в отбраната (DIP) след 2024 г., което ще бъде важна тема на срещата на върха през юли. Отбелязано беше, че за осма поредна година се повишават разходите за отбрана в съюзен мащаб. Министрите на отбраната дадоха последващи указания по изграждането на новата структура на силите на Алианса и одобриха по-нататъшни действия, свързани с ролята на НАТО за повишаване на защитата на подводната инфраструктура. Обсъдени бяха възможностите за допълнителни мерки на национално и съюзническо ниво за повишаване на запасите от боеприпаси, както и на отбранителния индустриален капацитет.
Министрите на отбраната приеха „Политически указания - 2023“, който е единственият обединяващ политически ръководен документ за отбранителното планиране в Алианса. Документът задава насоката за придобиването на отбранителни способности за справяне със заплахите и предизвикателствата, дефинирани в Стратегическата концепция 2022. Новият цикъл на отбранително планиране в НАТО ще изисква по-тясно обвързване на съюзническите и национални планове за развитие на способности.
Извън официалната програма на срещата министърът на отбраната участва в церемония по подписване на писмо за намерение за включване на България в инициативата „Програма на НАТО за Постоянно съюзно наблюдение на земната повърхност от Космоса“ (Alliance Persistent Surveillance from Space - APSS).
Министърът и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов участваха и в среща на Контактната група за Украйна (UDCG).
В рамките на форума министър Стоянов проведе двустранни срещи с министъра на националната отбрана на Република Гърция Николаос Панайотопулос и на Румъния Анджел Тълвар, както и с министъра на въоръжените сили на Република Франция Себастиен Лекорню, на които бяха обсъдени актуални въпроси от двустранните отношения.
