Генералният адвокат към Съд на Европейския съюз Николас Емилиу излезе със становище по делото, свързано с отстраняването на Андрей Гюров като подуправител на Българската народна банка, като очерта ясни граници между националните правомощия и изискванията на правото на ЕС.
В заключението си той приема, че българската правна рамка – включително изискванията за деклариране на интереси и основанията за предсрочно освобождаване – по принцип е съвместима с европейските правила, при условие че се гарантира независимостта на централната банка и липсата на конфликт на интереси.
Основните изводи в заключението могат да бъдат обобщени в няколко направления.
На първо място, правото на Европейския съюз позволява националните законодателства да изискват от членовете на ръководствата на централните банки да декларират участието си в търговски дружества и други организации. Подобно задължение е насочено към предотвратяване на конфликт на интереси и защита на независимостта на институцията.
В НС е постъпило писмо от Андрей Гюров – подал е оставка като подуправител на БНБ
На второ място, правилото за предсрочно освобождаване, предвидено в Устава на Европейска система на централните банки, се отнася пряко до управителите на националните централни банки. Въпреки това държавите членки могат да въведат аналогични критерии и за други членове на ръководството, включително подуправители.
Третият извод засяга участието в търговски дружества. Такова участие не е изключено по принцип, но е допустимо само ако съществуват механизми, чрез които да се установи дали възниква конфликт на интереси. При наличие на такъв конфликт може да бъде даден срок за неговото отстраняване, а при неизпълнение да се приеме, че лицето вече не отговаря на изискванията за длъжността.
В същия контекст се разглежда и участието в юридически лица с нестопанска цел. Националното право може да изисква предварително разрешение за подобна дейност, като при липса на такова и при неизпълнение в рамките на определен срок могат да настъпят последици за заеманата длъжност.
Като четвърти ключов момент в заключението се откроява ролята на компетентния орган. Той е длъжен самостоятелно да прецени дали е налице „сериозно нарушение“ по смисъла на европейското право. Изрично се подчертава, че не е допустимо освобождаване да се извършва автоматично само въз основа на констатации на друг орган.
В становището е представена и хронологията на събитията, довели до спора.
През юли 2023 г. Андрей Гюров е избран за подуправител на Българската народна банка и ръководител на управление „Емисионно“.
След встъпването си в длъжност той подава изискуемите декларации за несъвместимост и за имущество и интереси.
През август 2023 г. декларира участие от 2% в дружеството „Йонтех Инженеринг“, което по-късно, през ноември, продава.
Паралелно с това декларира участие в управителните органи на две юридически лица с нестопанска цел.
През февруари 2024 г. подава нова декларация, в която посочва, че не притежава такива участия към релевантния момент.
През юни 2024 г. антикорупционният орган установява несъвместимост и уведомява БНБ и Народното събрание.
Впоследствие Управителният съвет на БНБ приема решение за предсрочно освобождаване, като приема, че са налице както липса на изисквания за длъжността, така и сериозно нарушение.
Решението е обжалвано пред Върховния административен съд, който отправя преюдициално запитване до Съд на Европейския съюз.
