В рамките на пет-шест години при една разумно планирана реформа би могло да се постигне намаляване на състава на администрацията с около една четвърт при минимум реципрочно повишаване на доходите. Такова мнение изрази в предаването „Кой говори" на Дарик министърът по усвояване на средствата от Европейския съюз и член на Съвета по административна реформа Томислав Дончев. Според министъра основен въпрос, който трябва да се вземе предвид при реформата, е колко са ефективни администрациите и услуги с какво качество предоставят.
От своя страна депутатът Веселин Методиев от ДСБ коментира: „При спадащите приходи за 2012 година в централния бюджет и при задълбочаващата се рецесия, по всичко изглежда, че следващата година, когато има редовни избори, ще има завещание, което ще бъде с голям процент на съкращения". По думите му процентът, за който говори министър Дончев, може да се окаже необходим, за да се пресрещне изобщо дупката в бюджета. Методиев допълни, че казва това с ясното съзнание, че е лоша новина и че хората не гласуват за този, който съобщава лошите новини. Според него обаче, от друга страна, не това е в момента базовият разговор, защото „това, което дразни много, е липсата на воля за решение в администрацията".
Първата стъпка по отношение на реформата са системите за оценка на администрациите, в това число и за сомооценка, смята минитър Дончев. Той допълни, че има направени първи стъпки по отношение на оценяване на труда на отделния служител и съобразяване на заплащането с оценката. Но това, което по думите му липсва, е оценка на качеството на продукта и на работата на отделните административни звена. Въпросите за оценката и самооценката в администрацията трябва да бъдат от приоритетните теми на Съвета за административна реформа, каза още той. Въпросът с регионалните структури, така наречените деконцентрирани структури на държавната власт е тема, по която ще се вземат решения в Съвета за административна реформа тази година.
Министър Дончев изтъкна, че основен ефект от електронното правителство е елегантният натиск за качествена работа на самите административни звена, а не толкова спестяването на придвижването до дадена структура. „Когато има такава безпристрастна форма на натиск всеки да си свърши задачата в рамките на определения срок, това всъщност променя начина на работа на самите администрации", коментира министърът.
Експертът Тодор Ялъмов от Центъра за изследване на демокрацията изтъкна, че големият проблем при реформирането на администрацията е, че липсва системен подход. „Вярно е, че в държавната администрация има отделни отдели, дирекции, личности, които са много мотивирани, които са много ефективни. Големият проблем на нашата администрация е, че тя работи в повечето случаи сама за себе си, много рядко си говори помежду си, има огромна институционална конкуренция, има дублиране на дейности", каза той.
Според депутата от БСП Емилия Масларова работата на държавната администрация до голяма степен е обусловена от това, което в нормативни документи са постановили законодателната и изпълнителната власт. Според нея добра база, за да се пристъпи към осъществяване на реформата, е да се видят очакванията към нея. „Българската администрация в момента е стъписана и не смее да вземе никакво решение, което й е по съответната длъжностна характеристика. Налагането на лоша практика - че всяко ново управление започва да прави реформа, да тресе администрацията, да толерира политически послушни и да уволнява другите, създава неспокойствие в администрацията", коментира тя.
Нейното дълбоко убеждение е, че държавната администрация трябва да бъде независима от политически и партийни решения, да е висококвалифицирана и оптимизирана.
Чуйте цялото предаване „Кой говори":
