Страната ни има интерес към плановете за бъдещото развитие и управление на пристанищата в Кавала и Александруполис поради блокираните търговски маршрути в Черно море, заяви президентът
България и Гърция са стратегическа ос на стабилност, която създава възможности за устойчиво развитие и растеж на целия регион. Двете държави са не само съседи, а пример как на Балканите могат да се преодоляват проблемите от миналото и да се градят стратегически отношения на основата на европейските принципи и ценности. Това заяви президентът Румен Радев в интервю за гръцката информационна агенция ANA-MPA.
 
Държавният глава подчерта, че силната политическа воля и общите приоритети с президента Катерина Сакеларопулу и министър-председателя Кириакос Мицотакис за европейското бъдеще на нашия регион, са в основата на постигнатия значим напредък в развитието на общите стратегически проекти.

Радев: Смяна на ръководствата на службите с „наши хора“ от записа, не е реформа
 
И България, и Гърция имат амбиции да увеличат регионалната си роля в областта на енергетиката, но двете страни не са конкуренти, а „близки, доверени и надеждни партньори“, заяви Румен Радев.

Президентът подчерта, че войната на Русия срещу Украйна е променила съществено възприятията за съседство и солидарност и изрази признателността си за подкрепата, оказана от Гърция на страната ни за осигуряването на алтернативни доставки на природен газ чрез терминала за втечнен газ в Ревитуса след преустановените доставки на природен газ от Русия.

„От друга страна България е най-големият износител на електроенергия в нашия регион и увеличи износа си за Гърция в разгара на енергийната криза“, посочи още президентът.

Атанасов отговори на Радев: Не пропуска повод да се конфронтира с правителството и мнозинството
 
Румен Радев открои въвеждането в търговска експлоатация на газовия интерконектор между България и Гърция през октомври м.г., който осигурява дългоочаквана енергийна диверсификация и повишава сигурността в цяла Югоизточна Европа, като позитивна промяна на енергийната карта на региона. Президентът отбеляза и значението на удвоения резервиран капацитет от България на терминала за втечнен газ в Александруполис, в който страната ни е съсобственик с 20%, както и възможността гръцки компании да съхраняват природен газ в българското газохранилище в Чирен за гарантирането на енергийната стабилност. Като особено важен за повишаването на енергийната сигурност на региона президентът посочи проекта за създаване на нефтопровод от Александруполис до Бургас, за което двете държави подписаха меморандум за проучване на условията по неговото изграждане при срещата на президента Радев с министър-председателя Мицотакис през февруари т.г.
 
В много случаи имах възможността да подчертая, че за България зоната на Александруполис е от стратегическо значение с терминала за втечнен газ и газовия интерконектор, проекта за свързване на Егейско и Черно море с мултимодален транспортен коридор, създаването на нефтопровод между Александруполис и Бургас и бъдещия нефтопровод на НАТО, който също ще започне от Александруполис, заяви Румен Радев.

Държавният глава добави, че всички тези стратегически проекти са изключително важни и за Гърция, защото само чрез общи действия с България страната може да реализира в цялост своя потенциал в енергетиката и транспорта.
 
Президентът Радев открои също така интереса на България към плановете за бъдещото развитие и управление на пристанищата в Кавала и Александруполис поради блокираните търговски маршрути в Черно море вследствие на войната на Русия срещу Украйна. По думите на президента това е огромна възможност за двете държави, които могат заедно да допринесат за реалния транзит на зърно от Украйна, да допринесат за сигурността и просперитета на своите съседи и да създадат „коридор на приятелство“, от който всички да спечелят.
 
Попитан за европейската перспектива на Република Северна Македония Румен Радев посочи, че както и Гърция, България винаги е била двигател на европейската интеграция на страните от Западните Балкани.

Президентът подчерта, че решението на проблемите в отношенията с РСМ се съдържа в изпълнението на Копенхагенските критерии за членство и в зачитането на човешките права. Затова, по думите на държавния глава, не трябва да се говори повече за „българско вето“, след като има ясно заключение на Европейския съвет от юли м.г. и приета преговорна рамка.

„Тези европейски, а не български изисквания, ясно постановяват, че РСМ трябва да измени конституцията си, така че да предостави възможност на българите да имат конституционна защита и равни права, като бъдат вписани в конституцията на равноправна основа с останалите държавотворни народи в тази страна“, подчерта Румен Радев.
 
Президентът отново призова за изкореняване на езика на омразата и насилието срещу българите, живеещи в РСМ, както и за зачитане и опазване на българското културно-историческо наследство.

Румен Радев изрази и надежда възможно най-скоро държавното ръководство в югозападната ни съседка „да прегърне европейските принципи и ценности за по-доброто бъдеще на гражданите на РСМ, както и за създаването на по-добра перспектива на всички на Балканите“.