Гражданските протести са оказали положително влияние върху свободата на словото и независимостта на медиите в България.
Тази теза беше изказана по време на дискусия "Свобода и многообразие на медиите - къде е България?".
Първи "светлина на хоризонта" посочи, че е видял посланикът на Германия у нас Матиас Хьопфнер.
„Протестите, макар и леко затихващи, продължават месеци и това е знак за постепенното укрепване на гражданското общество в България", смята дипломатът.
По думите му протестиращите, наред с всичко друго, настояват и за качествена информация.
„Всяко еманципирано общество е свързано със свободни медии", отбеляза още Хьопфнер.
Той не спести и критики към страната ни:
"Медийният ландшафт в България формално изглежда здрав - броят на медиите е впечатляващ, но като се вгледаме, ще открием някои тенденции, които будят съмнение", посочи той и обясни, че собствеността на медийните компании дефакто е в ръцете на няколко предприемачи".
За да се подобри настоящето положение на българските медии, посланикът посочи, че основното задължение е на държавата, която трябва да приеме закони срещу концентрацията на медиите, за прозрачна собственост и забрана на необозначената
реклама.
„Наред с държавата, голяма отговорност носят журналистите и гражданското общество, които досега обаче не са поели достатъчна роля в дебата за свободата на словото",
продължи Матиас Хьопфнер, цитиран от БТА.
Той отбеляза още, че Европейската комисия би трябвало да помисли как да подобри прозрачността на изразходваните от медиите нейни средства, защото непрекъснато се
чуват слухове за злоупотреби.
"Упрекът за намеса във вътрешните работи, които се отправя към някои посланици, е неуместен. Има все повече вътрешни работи на ЕС, в които всеки гражданин на съюза трябва да има отношение", заяви посланикът на Германия у нас.
Позитивно развитие напоследък - свързано с реакцията на медиите към протестите, открои и председателят на СЕМ Георги Лозанов.
Според него докато преди зимата протестите са били запазена марка за новите медии, то сега тази гражданска енергия е започнала да минава и през традиционните медии.
"Струва ми се, че ако следим класацията на "Репортери без граница", в която падаме средно по десет места на година, ситуацията в българските медии след зимата би трябвало да доведе до промяна в това движение", заяви медийният експерт.
Той посочи, че върху СЕМ напоследък е имало парламентарни критики.
„Когато тези критики идват от политици, се обезсмислят и се превръщат в своето обратно - вместо да водят до коригиращ резултат, по-скоро допълнително увеличават усещането за ограничения и липса на свобода", добави той.
Според Лозанов както собствеността на медиите, така трябва да се заявява тяхната политическа ориентация.
"В България много се пазим от това, струва ни се, че то е отдалечаване от свободата, но ще дойде време, когато ще смятаме, че е точно обратното", отбеляза председателят на СЕМ.
Той коментира и че има разлика между това кой е собственик на една медия и начинът, по който тя се финансира и в тази връзка заяви, че трябва да има регистър къде и за какво отиват европейските средства в медиите.
Журналистът Иван Бедров добави по време на дискусията, че когато преди 10 години медиите са подписали Етичния кодекс, цензурата им се е виждала най-страшна. Днес обаче проблемът бил, че вече се измислят факти и се създава паралелна реалност.
Председателят на Български медиен съюз Валери Запрянов отбеляза, че от подписването на кодекса медийната среда у нас не се е подобрила, напротив - влошила се е, а според Венелина Гочева документът не работи, защото една част от медиите са се дистанцирали от него.
