Т.нар. „механизъм за разследване на главния прокурор“, който е предвидено да бъде въведен с внесения от Министерството на правосъдието проект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), противоречи на българските закони и на Конституцията. Такова становище изрази Асоциацията на прокурорите в България пред представители на Европейския парламент (ЕП).
Становището на най-голямата независима съсловна организация в България е изпратено до председателя на ЕП Роберта Мецола, до заместниците й, както и до всички председатели на парламентарни групи в европейската институция.
В него АПБ подчертава, че напълно се противопоставя на приемането на подобни предложения за законодателни изменения, тъй като те са в разрез с принципа на разделение на властите и накърняват независимостта на съдебната власт.
В становището се посочва, че предложението разследващи полицаи от структурата на МВР да извършват разследването срещу главния прокурор е пряка намеса в независимостта на съдебната власт.
Разследващите полицаи, съобразно ЗМВР, са подчинени на първо място на своите началници, които от своя страна на съответните директори, а те в цялост на Министъра на вътрешните работи. Логично в този смисъл може да бъде направен извод, че по този начин ще се осигури не „назначения да разследва главния прокурор съдия с ранг ВКС“ да ръководи разследването, а министърът на вътрешните работи, което сочи единствено и само на опит за вмешателство на изпълнителната власт в работата на съдебната власт и по конкретно на прокуратурата.
Това е изначално нарушение на принципа за разделение на властите, залегнал в основния закон на страната – Конституцията.
„Това със сигурност няма да представлява независимо разследване, напротив ще бъде осигурен механизъм вътрешният министър да осъществява своеобразен контрол върху фигурата на главния прокурор“, пише в становището на АПБ.
И към момента отчетността, публичността и прозрачността на дейността на главния прокурор е гарантирана в достатъчна степен. Резултатът от промените ще бъде пагубен, както за прокуратурата, така и за обществото като цяло. Чрез внесените предложения не прозира гарантиране на отчетност на главния прокурор и осигуряване на механизъм по неговото разследване, напротив прозират политически, нелегитимни цели, чрез които да се компрометират главния прокурор и неговите заместници, казва се още в становището.
Според Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България буди недоумение защо в промените не са засегнати въпросите, които налагат конкретни реформи, които да бъдат в интерес на обществото, в това число пострадалите от престъплението лица.
От АПБ възразяват и срещу изключването на представителите на прокуратурата и следствието от квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет, предвидено със същия законопроект. „Прокурорите и следователите следва да бъдат независими при изпълнение на конституционно установените им правомощия и във ВСС следва да имат толкова представители, колкото имат и съдиите, тъй като и Конституцията не прави разделение в тази насока. Противното би означавало поставяне на прокурорите под зависимостта на съдиите и на обществеността, адвокатура и др. посочени в предложението. Така изначално недопустимо се прокарват внушения, че единствено в прокуратурата според вносителите на предложението има корупция, неправомерно влияние и нисък морал, което е невярно“, казва се в становището.
Излишен и незаконосъобразен се явява и предвиденият съдебен контрол върху отказите да се образува досъдебно производство на прокурора за тежки умишлени престъпления от общ характер, тъй като за тези актове е предвиден инстанционен контрол от горестояща прокуратура, казват още от АПБ.
Камарата на следователите в България също възрази срещу законопроект за разследване на главния прокурор. КСБ изпрати писма до председателя на Европейския парламент (ЕП), заместник-председателите и председателите на парламентарни групи в ЕП относно внесения от Министерски съвет в Народното събрание законопроект за разследване на главния прокурор и за премахване на възможността действащи магистрати да са членове на Висшия съдебен съвет.
В писмото се изразяват опасения от нарушаване на принципа на върховенството на закона в България и се посочват конкретни текстове от законопроекта, противоречащи на Конституцията и действащото законодателство.
От КСБ посочват, че действащите норми на закона следва да бъдат допълнени само при наличие на конституционна търпимост на същите, а не просто да бъде създаден правен механизъм, без да е ясно дали той ще заработи и ще бъде ефективен.
„Недопустимо е предложението „на върховен съдия да се възлагат прокурорски функции по анализ на обосноваността на подадения срещу главния прокурор сигнал и да му се възлага да се произнася по него. Изборът на съдии за неприсъща им дейност противоречи на статута им, а обвинителната функция е предоставена от конституционния законодател на прокуратурата (чл.127, т.3 КРБ)“, пише в становището.
„Предложението за назначаване на съдия за заместник на главния прокурор с една единствена роля да осъществява контрол върху действията на прокурора за разследване срещу главния прокурор, не е конституционно търпимо, тъй като се създава длъжност единствено с оглед личността на
обвиняемия, а това е недопустимо в една правова държава“, се казва в писмото.
От КСБ посочват, че с въвеждането на нова фигура - „Контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор“ в законопроекта, се цели създаване на паралелна структура в самата прокуратура. Тя е конкретно за разследване на главния прокурор и неговите заместници, т.е. за шест или седем лица се предвижда да има специален ред за разследване, което категорично е в нарушение на Закона за нормативните актове. Възниква и въпросът кой ще контролира контролиращия прокурор?
В мотивите на законопроекта не е ясно посочено защо срокът за разследване на престъпление, извършено от главен прокурор, е две години. Не е посочено, ако в този срок разследването не приключи и „разследващият прокурор“ се възстанови на заеманата преди това длъжност, как се процедира при липса на други желаещи да разследват главния прокурор.
В писмото си до Европейския парламент от Камарата на следователите посочват, че предложеният законопроект има и редица други недостатъци, които ще се отразят отрицателно на наказателния процес. Така например, ако бъде въведена фигурата „лице, направило съобщение за извършено престъпление“, тя би утежнила и без това тромавия процесуален ред.
Законопроектът въвежда и основанието за обжалване на постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство за извършено тежко престъпление пред съда да е на две инстанции. От КСБ посочват, че подобен контрол би иззел конституционно определените функции на прокуратурата, би натоварил прекомерното съдилищата и прокуратурите, а резултатът ще е скъпо и забавено правосъдие.
Относно частта от законопроекта, предвиждаща изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, касаеща възможностите за избор на членове на ВСС от квотата на Народното събрание, според Камарата предложението да не може да се избира между действащи съдии, прокурори и следователи, а само между „хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи“, не са обосновани.
„Освен, че така формулирана въпросната норма би била дискриминационна, това няма да доведе и до по-добра работа на ВСС, няма да реши и вътрешните проблематики“, категорични са от КСБ.
В заключение се обръща внимание на ръководството на Европейския парламент и европейските депутати, че така предложеният законопроект съдържа редица противоконституционни норми. „Приемането му ще противоречи и на цялото законодателство, а целите, които той може да изпълни, са единствено и само политически“.
Становището на най-голямата независима съсловна организация в България е изпратено до председателя на ЕП Роберта Мецола, до заместниците й, както и до всички председатели на парламентарни групи в европейската институция.
В него АПБ подчертава, че напълно се противопоставя на приемането на подобни предложения за законодателни изменения, тъй като те са в разрез с принципа на разделение на властите и накърняват независимостта на съдебната власт.
В становището се посочва, че предложението разследващи полицаи от структурата на МВР да извършват разследването срещу главния прокурор е пряка намеса в независимостта на съдебната власт.
Разследващите полицаи, съобразно ЗМВР, са подчинени на първо място на своите началници, които от своя страна на съответните директори, а те в цялост на Министъра на вътрешните работи. Логично в този смисъл може да бъде направен извод, че по този начин ще се осигури не „назначения да разследва главния прокурор съдия с ранг ВКС“ да ръководи разследването, а министърът на вътрешните работи, което сочи единствено и само на опит за вмешателство на изпълнителната власт в работата на съдебната власт и по конкретно на прокуратурата.
Това е изначално нарушение на принципа за разделение на властите, залегнал в основния закон на страната – Конституцията.
„Това със сигурност няма да представлява независимо разследване, напротив ще бъде осигурен механизъм вътрешният министър да осъществява своеобразен контрол върху фигурата на главния прокурор“, пише в становището на АПБ.
И към момента отчетността, публичността и прозрачността на дейността на главния прокурор е гарантирана в достатъчна степен. Резултатът от промените ще бъде пагубен, както за прокуратурата, така и за обществото като цяло. Чрез внесените предложения не прозира гарантиране на отчетност на главния прокурор и осигуряване на механизъм по неговото разследване, напротив прозират политически, нелегитимни цели, чрез които да се компрометират главния прокурор и неговите заместници, казва се още в становището.
Според Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България буди недоумение защо в промените не са засегнати въпросите, които налагат конкретни реформи, които да бъдат в интерес на обществото, в това число пострадалите от престъплението лица.
От АПБ възразяват и срещу изключването на представителите на прокуратурата и следствието от квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет, предвидено със същия законопроект. „Прокурорите и следователите следва да бъдат независими при изпълнение на конституционно установените им правомощия и във ВСС следва да имат толкова представители, колкото имат и съдиите, тъй като и Конституцията не прави разделение в тази насока. Противното би означавало поставяне на прокурорите под зависимостта на съдиите и на обществеността, адвокатура и др. посочени в предложението. Така изначално недопустимо се прокарват внушения, че единствено в прокуратурата според вносителите на предложението има корупция, неправомерно влияние и нисък морал, което е невярно“, казва се в становището.
Излишен и незаконосъобразен се явява и предвиденият съдебен контрол върху отказите да се образува досъдебно производство на прокурора за тежки умишлени престъпления от общ характер, тъй като за тези актове е предвиден инстанционен контрол от горестояща прокуратура, казват още от АПБ.
Камарата на следователите в България също възрази срещу законопроект за разследване на главния прокурор. КСБ изпрати писма до председателя на Европейския парламент (ЕП), заместник-председателите и председателите на парламентарни групи в ЕП относно внесения от Министерски съвет в Народното събрание законопроект за разследване на главния прокурор и за премахване на възможността действащи магистрати да са членове на Висшия съдебен съвет.
В писмото се изразяват опасения от нарушаване на принципа на върховенството на закона в България и се посочват конкретни текстове от законопроекта, противоречащи на Конституцията и действащото законодателство.
От КСБ посочват, че действащите норми на закона следва да бъдат допълнени само при наличие на конституционна търпимост на същите, а не просто да бъде създаден правен механизъм, без да е ясно дали той ще заработи и ще бъде ефективен.
„Недопустимо е предложението „на върховен съдия да се възлагат прокурорски функции по анализ на обосноваността на подадения срещу главния прокурор сигнал и да му се възлага да се произнася по него. Изборът на съдии за неприсъща им дейност противоречи на статута им, а обвинителната функция е предоставена от конституционния законодател на прокуратурата (чл.127, т.3 КРБ)“, пише в становището.
„Предложението за назначаване на съдия за заместник на главния прокурор с една единствена роля да осъществява контрол върху действията на прокурора за разследване срещу главния прокурор, не е конституционно търпимо, тъй като се създава длъжност единствено с оглед личността на
обвиняемия, а това е недопустимо в една правова държава“, се казва в писмото.
От КСБ посочват, че с въвеждането на нова фигура - „Контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор“ в законопроекта, се цели създаване на паралелна структура в самата прокуратура. Тя е конкретно за разследване на главния прокурор и неговите заместници, т.е. за шест или седем лица се предвижда да има специален ред за разследване, което категорично е в нарушение на Закона за нормативните актове. Възниква и въпросът кой ще контролира контролиращия прокурор?
В мотивите на законопроекта не е ясно посочено защо срокът за разследване на престъпление, извършено от главен прокурор, е две години. Не е посочено, ако в този срок разследването не приключи и „разследващият прокурор“ се възстанови на заеманата преди това длъжност, как се процедира при липса на други желаещи да разследват главния прокурор.
В писмото си до Европейския парламент от Камарата на следователите посочват, че предложеният законопроект има и редица други недостатъци, които ще се отразят отрицателно на наказателния процес. Така например, ако бъде въведена фигурата „лице, направило съобщение за извършено престъпление“, тя би утежнила и без това тромавия процесуален ред.
Законопроектът въвежда и основанието за обжалване на постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство за извършено тежко престъпление пред съда да е на две инстанции. От КСБ посочват, че подобен контрол би иззел конституционно определените функции на прокуратурата, би натоварил прекомерното съдилищата и прокуратурите, а резултатът ще е скъпо и забавено правосъдие.
Относно частта от законопроекта, предвиждаща изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, касаеща възможностите за избор на членове на ВСС от квотата на Народното събрание, според Камарата предложението да не може да се избира между действащи съдии, прокурори и следователи, а само между „хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи“, не са обосновани.
„Освен, че така формулирана въпросната норма би била дискриминационна, това няма да доведе и до по-добра работа на ВСС, няма да реши и вътрешните проблематики“, категорични са от КСБ.
В заключение се обръща внимание на ръководството на Европейския парламент и европейските депутати, че така предложеният законопроект съдържа редица противоконституционни норми. „Приемането му ще противоречи и на цялото законодателство, а целите, които той може да изпълни, са единствено и само политически“.
