Според прогноза на Националния статистически институт до 2080 г. населението ни ще се стопи до 4,8 млн. души.
Магдалена Костова, директор на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ съобщи, че се работи по актуализираната демографската прогноза за развитието на населението по пол и области в перспектива до 2085 година и се очаква тя да бъде готова до края на годината.
Предишната прогноза е направена на база данните от предходното преброяване и от съществуващата статистика между двете преброявания. Сега имаме много голямо намаление на населението, което естествено ще се отрази и на прогнозата, допълни експертът и посочи, че очакванията са тя да е по-песимистична, защото демографските процеси в страната от години са едни и същи – населението намалява, застарява, има ниска раждаемост и висока смъртност и емиграция.
„Българи на изчезване“
Няма статистически демографски показатели, които да определят кога една държава изчезва. Една държава не може да спре да съществува, тази територия винаги ще остане. Тук са живели и 2 млн. души, и 9 млн., и сега - 6,5 млн., въпросът е какви хора ще пребивават на тази територия, коментира експертът.
При последното преброяване през 2021 г. статистиката отчете, че населението на България вече е 6 519 789 души, интензитетът на намаление се е увеличил спрямо предходните преброявания, почти 24 процента от населението на страната е на 65 и повече навършени години.
Положителната новина е повишаването на образователното равнище на населението – всеки четвърти е с висше образование, но става дума за количествено измерение на показателя, защото преброяването не може да установи качеството на образованието, напомни експертът.
Светлан Стоев: Просперитетът на ЕС зависи от хората, младите са гръбнакът на нашето бъдеще
При последното преброяване бе отчетено, че населението е с 844 000 души по-малко спрямо предходното, като 500 000 са от негативен естествен прираст и малко над 344 000 са от отрицателно миграционно салдо – хора, които са напуснали страната и не са се върнали в родината си.
Процесите в областта на демографията, които се случиха поради ковид пандемията – високата смъртност, отчетеният голям поток на миграция от градовете към селата и завръщането на българите в родината, не се оказа устойчива тенденция, коментира Костова и допълни, че това е временно явление, породено от глобалната пандемия.
Магдалена Костова, директор на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ съобщи, че се работи по актуализираната демографската прогноза за развитието на населението по пол и области в перспектива до 2085 година и се очаква тя да бъде готова до края на годината.
Предишната прогноза е направена на база данните от предходното преброяване и от съществуващата статистика между двете преброявания. Сега имаме много голямо намаление на населението, което естествено ще се отрази и на прогнозата, допълни експертът и посочи, че очакванията са тя да е по-песимистична, защото демографските процеси в страната от години са едни и същи – населението намалява, застарява, има ниска раждаемост и висока смъртност и емиграция.
„Българи на изчезване“
Няма статистически демографски показатели, които да определят кога една държава изчезва. Една държава не може да спре да съществува, тази територия винаги ще остане. Тук са живели и 2 млн. души, и 9 млн., и сега - 6,5 млн., въпросът е какви хора ще пребивават на тази територия, коментира експертът.
При последното преброяване през 2021 г. статистиката отчете, че населението на България вече е 6 519 789 души, интензитетът на намаление се е увеличил спрямо предходните преброявания, почти 24 процента от населението на страната е на 65 и повече навършени години.
Положителната новина е повишаването на образователното равнище на населението – всеки четвърти е с висше образование, но става дума за количествено измерение на показателя, защото преброяването не може да установи качеството на образованието, напомни експертът.
Светлан Стоев: Просперитетът на ЕС зависи от хората, младите са гръбнакът на нашето бъдеще
При последното преброяване бе отчетено, че населението е с 844 000 души по-малко спрямо предходното, като 500 000 са от негативен естествен прираст и малко над 344 000 са от отрицателно миграционно салдо – хора, които са напуснали страната и не са се върнали в родината си.
Процесите в областта на демографията, които се случиха поради ковид пандемията – високата смъртност, отчетеният голям поток на миграция от градовете към селата и завръщането на българите в родината, не се оказа устойчива тенденция, коментира Костова и допълни, че това е временно явление, породено от глобалната пандемия.
