През студените зимни дни се засилват случаите на постъпили пациенти с инфаркти и инсулти, категорични са лекарите. Най-важната стъпка според медиците е профилактиката и навременното откриване на проблема. По този начин не само си спестяваме бъдещи здравословни проблеми, но и инвестирайки 2.7 лева потребителска такса, пестим на себе си и държавата редица разходи по лечение и болнични грижи.
Няма точни данни колко харчи държавата за лечението на пациент, претърпял инфаркт или инсулт, както и колко отделя самият пострадал за даденото заболяване, защото нямаме добре развита фармакоикономика, обясни в интервю за Дарик председателят на дружеството на кардиолозите в България проф. Асен Гудев.
Въпреки че години наред слушаме как една от най-масовите причини за смъртността при българите са инфарктите и мозъчните инсулти, все още обществото не е осъзнало достатъчно добре черната статистика. Поне за това говори ниската ни култура за профилактиката и ежегодно следене на здравния ни статус. Ето и малко данни в подкрепа на тази теза: Поне 80% от инфарктите са предотвратими и всяка смърт от сърдечно-съдово заболяване преди 65-годишна възраст може да бъде избегната, ако се направи профилактичен преглед и се улови проблема в по-ранен стадий, обясни проф. Асен Гудев:
Новината, че сърдечно-съдовите заболявания, между които основно са инсулт и инфаркт, е най-честата причина за смърт, практически не е новина. Това е факт, който ние постоянно повтаряме. Мисля обаче, че сравнително още не се осъзнава достатъчно добре от обществото, е, че поне 80% от инфарктите са предотвратими. И от гледна точка на кардиологията всяка смърт от сърдечно-съдови заболявания преди 65-годишна възраст е предотвратима. Т. е. тя може да бъде по някакъв начин избегната, ако човек направи навреме профилактичен преглед. Изключително важно е да има добра здравна култура, да знае кои са рисковите фактори и да може да бъдат избегнати. Профилактичните мерки могат да бъдат много ефективни, стига, разбира се, всички ние да имаме волята познанието, подкрепата от семейството за тяхното приложение.
За съжаление, единици са пациентите, които всяка година минават на задължителен профилактичен преглед, коментира личният лекар д-р Георги Бакоев:
За съжаление, много малка част от пациентите идват да си направят изследване. В наредбата е заложено принудително глобяване, но няма кой реално да го осъществи. Единици са тези, които са стриктни и идват всяка година. Ние, в голямата си част, използваме идването на пациента по друг повод, било то административен, издаване на някакъв документ. Много често използваме идването по такъв повод, за да можем да ги хванем и да направим реален преглед, за да си свършим работата, която е и в интерес на пациента. Трябва съдействие от страна на пациента. Българинът е изключително нехаен, защото реално в повечето случаи това не му коства нищо. Ако струваше нещо и ако имаше момент на принуда, съм убеден, че много повече хора щяха да идват да си правят профилактични прегледи. Лошото в принудителния механизъм е само от страна на лекарите, т. е. глобяват за нещо, за някакво нарушение лекарите. Аз лично не съм видял за толкова години глобен пациент. Порочен кръг, който не води до никъде. Това води от една страна до незаинтересованост. Като дойде един млад пациент, бързащ и види 10 човека пред кабинета, на него не му се стои да чака.
Колко пестим на себе си и държавата, ако инвестираме два лева и 70 стотинки в един профилактичен преглед? Потърсихме отговор на този въпрос от проф. Асен Гудев:
За съжаление, не можем да дадем точни цифри, защото т.нар. фармакоикономика е нещо, което е не много добре познато у нас, не е много добре развито. Това е преди всичко икономическа, а не толкова медицинска специалност и много пъти е ставало въпрос, че, за съжаление, у нас няма реално остойностяване на медицинските услуги - нито на лекарския труд, нито на консумативите. И още по-голям е проблемът, че ние точно това не можем да преценим, когато лекуваме един човек и предотвратяваме един инфаркт или лекуваме инфаркта ефективно, защото инфарктът, разпознат навреме, може да бъде лекуван много ефективно и практически няма загуба на трудоспособност, ние нямаме тези цени и трябва да спекулираме с данни от други страни, което не е реално. Но категорично профилактиката, превенцията, навременното лечение, връща на обществото здрави хора, не толкова цената на самата медицинска услуга, т. е. преките разходи, а непреките разходи са голямата печалба за обществото, това, което обществото ще загуби при преждевременна смъртност. По-добре да имаме здрави данъкоплатци, отколкото хора, които да разчитат на социалното осигуряване.
Какво ни струва един профилактичен преглед и защо така и не стигаме до кабинета на личния си лекар:
Профилактичният преглед включва един общ статус, снемане на анамнеза, рискови фактори, фамилна обремененост, кардиограма и пакет, който например при мъжете от миналата година включва туморно изследване, туморен маркер на простата, говоря за пациенти над 50-годишна възраст, при жените включва мамография, изследване на рак на гърдата. По преценка на лекаря при наличие на повече рискови фактори може да се пусне допълнително консултация. Това са най-лесните и бързи фактори, които могат да ни дадат оценка на сърдечно-съдовия риск. След всичко това лекарят преценява дали има нужда от допълнителна консултация и при кого - при кардиолог или ендокринолог. Но не е както много от пациентите предполагат, че включва всичко. Не може да включва и няма как да включва всичко. Тъй като това са пакети, които касата е определила за различни възрасти и групи, за съжаление, за пациенти на възраст под 50 години са изключително малко изследванията - кръвна картина и още нещо беше, което е съвсем незначително. Тогава просто трябва да се обясни на пациента, да се говори добронамерено, че примерно ако доплати два, пет или осем лева за още два, три или четири показателя, ще имаме поглед върху много повече неща.
Може би допълнителен стимул за пациентите да отидат на профилактичен преглед е хората да получат повече допълнителна информация за това какво включват пакетите за профилактичен преглед при различните възрасти, обясни председателят на асоциация „Сърце" Мария Димитрова:
Първата и основна причина е, че хората са неинформирани. Аз съм убедена, че голям процент от населението не знае за тези възможности за профилактични прегледи. Профилактиката би могла да открие дадено заболяване в ранна фаза, да спомогне за по-бързото преодоляване, адекватно лечение, адекватни мерки, взети в случая, което няма да доведе до усложнение и оттам нататък към оскъпяване на целия процес. Така че много може да спечели човек, ако по този начин постъпи и точно това е идеята. Просто когато човек е информиран, да си каже - да, трябва да го направя с оглед на това, че и на мен ще ми е по-добре, респективно на обществото ще е по-добре.
И за финал - ще припомним мисията на дружеството на кардиолозите, обяснена накратко в цифри. Тяхната цел 20/20 - до 2020 година да се намалят с 20% смъртните случаи на пациенти с кардиологични заболявания. Дали това ще се случи зависи колкото от държавата, от неосъществената здравна реформа, от контрола върху извършваните профилактични прегледи както върху лекарите, така и върху самите пациенти. И най-важното - от нас самите.
