В България има четири пъти повече болнични легна от Швеция на глава от населението, но българите живеят до 10 години по-малко от шведите.
Това заяви Даниел Вълчев по време на представянето на резултатите от гражданската инициатива Здравен барометър, чиято цел е наблюдение, анализ и оценка на състоянието на системата на здравеопазване.
Той каза също, че правната рамка в здравеопазването не се различава много от правната рамка в другите области, които подлежат на правно регулиране. По отношение на финансови параметри, в сравнение с други държави българското здравеопазване е драматично подценено като процент от БВП. В края на 90-те години образованието и здравеопазването вървят ръка за ръка с малко над 3% от БВП. Образованието успява донякъде да се изкачи до 4%, но здравеопазването достига 5% от БВП.
“На нас ни направи много силно впечатление, че над над 60% от разходите отиват за диагностициране на вече налични заболявания и за тяхното лечение”, добави Вълчев.
Две министерства сформират работни групи за подобряване на достъпа до медицински изделия и експертиза
Проф. Асена Сербезова също е участник в проекта. Тя представи по-детайлни данни от анализа на гражданската инициатива.
Сербезова подчерта, че системата на образованието и здравеопазването са неразривно свързани и според нея това си е проличало най-много в Ковид пандемията. “Близо 60% от разходите отиват за политиката в областта на диагностиката и лечението”, поясни тя. Сербезова е категорична, че това е практика, която трябва да променим.
Тя направи уточнение, че ще представи данни за областни и университетски болници и посочи, че в бъдеще те ще се надграждат проучването си с данни и от общински и частни болници. “През 2022г. областните болници са получили около 680 млн.лв. от НЗОК, както и 58 млн. от Министерство на здравеопазването. Наблюдават се сериозни диспропорции в размера на полученото финансиране на глава от населението”, каза тя.
Сербезова обясни, че в областните университетски болници се наблюдава увеличение на възнагражденията. По отношение на броят на болниците и наличните легла в тях, тя посочи, че “през 2022г. има 321 лечебни заведения за болнична помощ - 170 многопрофилни болници, 129 специализирани болници, 3 центъра за кожно-венерически заболявания, 7 комплексни онкологични центъра и 12 центъра за психично здраве. За 10-годишен период са закрити само 5 лечебни заведения “, коментира тя и добави, че през 2022г. в България има 2159 заведения за извънболнична помощ.
Проучването показва, че България е на първо място по общ брой болнични легла на 100 000 души население в рамките на ЕС. “На едно легло в България се падат около 122 души при средно за ЕС около 190”, допълни Сербезова.
Тя открои обезпокоителен факт, а именно това, че над 50% от работещите в сферата на здравеопазването са над 55-годишна възраст.
“Около 44,1% от българите имат нормално тегло, нареждаме се близо до средно европейските стойности. България е сред страните с най-ниска физическа активност. Българите са сред европейците, които консумират сравнително малко плодове. През 2020 г. българинът посещава средно 5-6 пъти в годината лекар, медицински специалист и т.н”, обясни тя и добави, че по отношение на посещения на българите при стоматолог те са под 1 път годишно.
“Около 40% от българските граждани са декларирали през 2019г., че употребяваните от тях през годината лекарства са предписани от лекар, който е по-малко от средните стойности в ЕС, но тук стои въпросът каква част от другите лекарства са по лекарско предписание, но не са предписани от лекар. Делът на българите, които заявяват, че приемат лекарства, които не са предписани от лекар е по-висок от средните стойности на ЕС - 36,5 %”, каза още Сербезова.
Това заяви Даниел Вълчев по време на представянето на резултатите от гражданската инициатива Здравен барометър, чиято цел е наблюдение, анализ и оценка на състоянието на системата на здравеопазване.
Той каза също, че правната рамка в здравеопазването не се различава много от правната рамка в другите области, които подлежат на правно регулиране. По отношение на финансови параметри, в сравнение с други държави българското здравеопазване е драматично подценено като процент от БВП. В края на 90-те години образованието и здравеопазването вървят ръка за ръка с малко над 3% от БВП. Образованието успява донякъде да се изкачи до 4%, но здравеопазването достига 5% от БВП.
“На нас ни направи много силно впечатление, че над над 60% от разходите отиват за диагностициране на вече налични заболявания и за тяхното лечение”, добави Вълчев.
Две министерства сформират работни групи за подобряване на достъпа до медицински изделия и експертиза
Проф. Асена Сербезова също е участник в проекта. Тя представи по-детайлни данни от анализа на гражданската инициатива.
Сербезова подчерта, че системата на образованието и здравеопазването са неразривно свързани и според нея това си е проличало най-много в Ковид пандемията. “Близо 60% от разходите отиват за политиката в областта на диагностиката и лечението”, поясни тя. Сербезова е категорична, че това е практика, която трябва да променим.
Тя направи уточнение, че ще представи данни за областни и университетски болници и посочи, че в бъдеще те ще се надграждат проучването си с данни и от общински и частни болници. “През 2022г. областните болници са получили около 680 млн.лв. от НЗОК, както и 58 млн. от Министерство на здравеопазването. Наблюдават се сериозни диспропорции в размера на полученото финансиране на глава от населението”, каза тя.
Сербезова обясни, че в областните университетски болници се наблюдава увеличение на възнагражденията. По отношение на броят на болниците и наличните легла в тях, тя посочи, че “през 2022г. има 321 лечебни заведения за болнична помощ - 170 многопрофилни болници, 129 специализирани болници, 3 центъра за кожно-венерически заболявания, 7 комплексни онкологични центъра и 12 центъра за психично здраве. За 10-годишен период са закрити само 5 лечебни заведения “, коментира тя и добави, че през 2022г. в България има 2159 заведения за извънболнична помощ.
Проучването показва, че България е на първо място по общ брой болнични легла на 100 000 души население в рамките на ЕС. “На едно легло в България се падат около 122 души при средно за ЕС около 190”, допълни Сербезова.
Тя открои обезпокоителен факт, а именно това, че над 50% от работещите в сферата на здравеопазването са над 55-годишна възраст.
“Около 44,1% от българите имат нормално тегло, нареждаме се близо до средно европейските стойности. България е сред страните с най-ниска физическа активност. Българите са сред европейците, които консумират сравнително малко плодове. През 2020 г. българинът посещава средно 5-6 пъти в годината лекар, медицински специалист и т.н”, обясни тя и добави, че по отношение на посещения на българите при стоматолог те са под 1 път годишно.
“Около 40% от българските граждани са декларирали през 2019г., че употребяваните от тях през годината лекарства са предписани от лекар, който е по-малко от средните стойности в ЕС, но тук стои въпросът каква част от другите лекарства са по лекарско предписание, но не са предписани от лекар. Делът на българите, които заявяват, че приемат лекарства, които не са предписани от лекар е по-висок от средните стойности на ЕС - 36,5 %”, каза още Сербезова.
