68% от българите са готови да дават органи. Това каза в предаването на Дарик “Седмицата” коремният хирург от ВМА проф. Никола Владов. Необяснима апатия обаче е обзела всички донорски центрове. Според проф. Владов въпросът не е до пари, а до организация. Той смята, че в момента най-вероятно има поне 5 донора, но никой не ги е потърсил, въпреки че за бъбречни трансплантации чакат над 800 души, за чернодробни – 40, за сърдечни - над 26-27. Ето какво още каза проф. Владов пред водещия Кирил Вълчев.
Водещ: Вие, ако трябва да се оперирате във ващата специалност, при кого ще отидете?
Проф. Владов: При моите заместници, които смятам че са доста добре подготвени да извършат нещо, което правим всеки ден.
Водещ: Идея на класацията е всъщност да питаш всеки един лекар, ако той опре в собствената си специалност и има нужда от помощ, при кой ще иде. Това е американски модел, според вас обективен ли е? Според вас обективни ли са резултатите във вашата специалност?
Проф. Владов: Да, обективни са. Това че аз казах, че при моите заместници ще отида, е абсолютно реално, защото в клиниката която ръководя има едно ешелониране на екипите. Което значи, че след мен хората, които са са подготвени горе-долу на моето ниво. Може би аз съм лицето, но те са млади и много нахъсани да работят и аз съм вложил доста в тяхната подготовка и смятам, че те са чудесно подготвени хирурзи, които могат да вършат всичко онова, което мога и аз да правя.
Водещ: После ще говорим за политика. Тази седмица, последните дни коя е темата при вас, във вашата болница?
Проф. Владов: Темата е, че трябва да се работи много. Това, което се получи в последните дни, е че трябва да се актуализират новите стандарти за различните специалности в медицината.
Водещ: Защо трябва, заради касата, или?
Проф. Владов: Да, заради касата и преди всичко за това, че те трябва да бъдат актуализирани, за да бъдат приведени по най-модерните стандарти, които са наложени в Европа. Не можем да седим със стандарти от преди 7-8 години, а пък да искаме да правим модерна медицина.
Водещ: Европейските стандарти не би ли трябвало да стават автоматично и в България?
Проф. Владов: Не, всяка специалност в медицината си изработва стандартите и те се спазват от съответната специалност. Дружеството по трансплантология например изработва стандартите и те са съобразени с всичко това, което се прави в Европа. Тоест ние, работейки бъбречни, чернодробни, сърдечни трансплантации и т.н., се правят така, както се правят в Европа.
Водещ: Колко трансплантации има от началото на годината, нула нали?
Проф. Владов: За жалост, да.
Водещ: Защо?
Проф. Владов: Защото нещо се получи, което и ние не можем да си обясним защо е тази апатия, която е обзела всички, да кажем донорски центрове. Според мен тук въпросът не е до пари, защото аз съм убеден че пари има за трансплантации. Според мен просто на хората не им се занимава, защото това е една дейност, която изисква много голямо себеотдаване. Хората, които се занимават с трансплантации, са денонощно на работа.
Водещ: Това звучи абсурдно, казвате, че на хората не им се занимава. Все едно вие да кажете на мен не ми се занимава с панкреас.
Проф. Владов: Това е действителността, за жалост това е истината. Аз съм убеден, че в момента в държавата има поне пет донора, които така лежат.
Водещ: В смисъл хора, които са починали?
Проф. Владов: Които са с данни за мозъчна смърт и просто никой не си мърда пръста да го направи това нещо. За мен е необяснимо вече, честна дума ви казвам, аз от близо година и половина съм национален консултант по трансплантология, направихме много кампании, писа се много по вестниците, събирахме се, говорихме и в крайна сметка нищо не се получи.
Водещ: Като се каже проблемът трансплантации, обикновено първото обяснение е, че българите не искат. В смисъл има проблем да бъдат взимани органи…
Проф. Владов: Не е точно така, 68% от българите са готови да дават органи.
Водещ: Тоест проблемът не е в източника, колкото и грозно да звучи, на органа откъде ще дойде…
Проф. Владов: Проблемът за мен е в липсата на организация…
Водещ: В лекарите…
Проф. Владов: В липсата на желание това нещо да се прави, а това нещо е единствената част от медицината, която ни прави съпоставими с Европа…
Водещ: А проблемът с парите, който игнорирахте преди малко, но през ноември и вие участвате в една пресконференция, в която неправителствени организации сигнализират, че на пациентите с трансплантации им се налага да доплащат, за да получават и занапред лечение.
Проф. Владов: Това са неща, които са вътре от кухнята, тогава такава беше ситуацията. Искаха да въведат генерични препарати, да бъдат заменени с оригиналните. И тези пресконференции бяха във връзка с това, че трябва да се изработят правила за подмяната на генерични препарати и пациентските организации правилно се бориха. Те си защитаваха интереса пациентите с трансплантации да бъдат лекувани с оригиналните препарати. Самата смяна на оригинален с генеричен препарат крие своите рискове.
Водещ: Вие какво бихте направил, за да заработи трансплантирането в България?
Проф. Владов: Ние трябва да копираме един европейски модел и за мен най-подходящият е испанския модел. Те имат 35 донора на 1 милион население. Те правят най-много чернодробни трансплантации в света в момента. Покрили са цялата страна с координатори, които само това работят - да търсят донори в реанимациите на съответните болници, в които работят. Координатори могат да бъдат нелекари, медицински сестри.
Водещ: Това не трябва ли нашата агенция по трансплантации да бъде така организирана?
Проф. Владов: Ами да, трябва. И по този начин, търсейки, веднага скача броят на донорите.
Водещ: Тоест вие какво казвате, всяка област да има по един който отговаря и това му е работата да ходи и да гледа кой къде е починал, в коя болница.
Проф. Владов: Да, и да му се търси сметка. Защото има такива пациенти, аз абсолютно съм убеден, че в момента има поне 5 донора.
Водещ: А колко чакат за трансплантации?
Проф. Владов: Много са, бъбречни – над 800, чернодробни – 40, сърдечните са над 26-27. В момента в държавата има крещяща нужда от донори.
Водещ: Ако трябва да подредите цялата здравна система в България, как бихте я подредил. Всъщност тя си остава неподредена и политиците спорят от години стълбовете за парите, къде да се събират- в една каса или в много каси, които да се конкурират помежду си?
Проф. Владов: Вижте, една система на здравеопазването в дадена държава е една динамична величина, която търпи промяна, и то много динамично. Първото и основно нещо за мен е броят на болниците. Според мен съществува много голям брой болници, които не са ефективни. Те обаче не се закриват поради това, че ще настъпи накакъв социален бунт в даденото населено място, но тези болници не са ефективни и не предлагат качествено здравеопазване на своето население.
Водещ: Достатъчно ли дава обществото от парите си за здраве, според вас?
Проф. Владов: Аз смятам, че е недостатъчно и друго нещо, което искам да наблегна, е че клиничните пътеки са недофинансирани. В същото време ние правим европейски стандарти, които са високи и искат качество на услугите. В същото време не можем да осигурим финансиране на тези пътеки, на които да дадем качество и сигурност на пациента. Има един дисбаланс.
