„Коронавирусът SARS-CoV-2 беше открит в края на 2019 г. Още следващата година започна и масовата ваксинация срещу заболяването COVID-19, причинено от този вирус, което беше използвано от скептиците към ваксините с аргумента: „Прекалено бързо са открити“, като отправна точка за разколебаване на доверието в науката. Каква обаче е фактологията? Този вирусен геном е сходен с установения още през 2002 – 2003 г. коронавирус SARS-CoV, отговорен за епидемия от ТОРС (тежък остър респираторен синдром) в Далечния изток. Това означава, че науката се занимава с прототипи на ваксините, които сега използваме срещу COVID-19, от близо 20 години. Що се отнася до иРНК ваксините, за които се спекулира, че не са достатъчно познати на медицината – и това не е вярно. По използването на иРНК като терапевтични модалности и ваксини се работи от 90-те години на миналия век.“ Това обясни председателят на Българското научно дружество по фармация и ръководител катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология“ към Фармацевтичния факултет на МУ – София проф. Георги Момеков по време на дискусия на тема „Ваксините за COVID-19 през призмата на науката“.
Във форума, организиран като част от информационната кампания „+ мен“ на Министерството на здравеопазването за повишаване информираността относно ползите от ваксините и ваксинацията срещу COVID-19, участваха 125 души от работещите в 17 от центровете за спешна медицинска помощ в страната.
Пред присъстващите проф. Георги Момеков направи кратък обзор на методологията за производство на ваксините, преминавайки от ваксините, съдържащи жив атенюиран патоген, през инактивираните вирусни ваксини, класическите субединични ваксини, които съдържат съответния вирусен антиген, и адювант (вещество, което спомага за генерирането на имунен отговор), до информационните РНК ваксини. Той обясни какви са предимствата на иРНК ваксините. От една страна те са безопасни, защото не съдържат вирус, бактерия или друг болестотворен причинител. В тях няма нито живак-съдържащи консерванти, нито алуминий-базирани адюванти. От друга страна са ефикасни, защото предизвикват адекватен имунен отговор, и най-важното – иРНК технологията позволява бързото адаптиране на ваксините към нововъзникващи варианти.
„На хората, които говорят за експериментални течности, мога да кажа, че няма нещо по-дефинирано от състава на продуктите, регистрирани от агенциите по лекарствата.“ Мнението си професорът подкрепи с публично достъпна информация за качествения и количествен състав на иРНК ваксините и включените в тях компоненти, в т.ч. помощните вещества. Проф. Момеков изнесе данни и за тъканното разпределение на съответните ваксини, както и за това, че експресията на вирусните протеини е временна, като максималните установими нива на шипчестите протеини са от порядъка на пикограми/мл в рамките на 2-3 дни след ваксинацията. „Всички компоненти на ваксините се разграждат в човешкото тяло за няколко дни, без да променят нашата ДНК и да повлияват на репродуктивните ни способности“, посочи още проф. Момеков, опирайки се на постмаркетингови и кохортни проучвания, проведени в Канада, Израел, ЕС и САЩ.
Той коментира и разликата между естествения и придобития имунитет, или между т.нар. постинфекциозен и постваксинален имунитет, като презентира данни от мащабни постмаркетингови наблюдения от Центровете за контрол на заболяванията от САЩ, доказващи, че рискът от реинфекция с хоспитализация е значително по-висок при хората, разчитащи на естествения имунитет. Като заключение професорът изтъкна: „Проблемът със SARS-CoV-2 е, че този коронавирус е нискоимуногенен и не генерира агресивен и траен имунитет, поради което е важно и навременното поставяне на бустерна ваксина“.
По отношение профила на безопасност на ваксините проф. Момеков обясни, че страничните ефекти вследствие на ваксинация винаги се съпоставят със същите ефекти, възникващи след преболедуване на съответното заболяване. Актуалните данни категорично доказват, че рискът от остра бъбречна увреда, аритмии, дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия при боледуване от COVID-19 е в пъти по-висок, докато при ваксинация с иРНК ваксина такъв риск не е установен. „Категорично можем да заключим, че ниското ваксинационно покритие у нас корелира с високите нива на смъртност“, посочи професорът. Тезата си той подкрепи с данни, онагледяващи корелацията между ваксинационно покритие и COVID-19-асоциираната смъртност.
Във форума, организиран като част от информационната кампания „+ мен“ на Министерството на здравеопазването за повишаване информираността относно ползите от ваксините и ваксинацията срещу COVID-19, участваха 125 души от работещите в 17 от центровете за спешна медицинска помощ в страната.
Пред присъстващите проф. Георги Момеков направи кратък обзор на методологията за производство на ваксините, преминавайки от ваксините, съдържащи жив атенюиран патоген, през инактивираните вирусни ваксини, класическите субединични ваксини, които съдържат съответния вирусен антиген, и адювант (вещество, което спомага за генерирането на имунен отговор), до информационните РНК ваксини. Той обясни какви са предимствата на иРНК ваксините. От една страна те са безопасни, защото не съдържат вирус, бактерия или друг болестотворен причинител. В тях няма нито живак-съдържащи консерванти, нито алуминий-базирани адюванти. От друга страна са ефикасни, защото предизвикват адекватен имунен отговор, и най-важното – иРНК технологията позволява бързото адаптиране на ваксините към нововъзникващи варианти.
„На хората, които говорят за експериментални течности, мога да кажа, че няма нещо по-дефинирано от състава на продуктите, регистрирани от агенциите по лекарствата.“ Мнението си професорът подкрепи с публично достъпна информация за качествения и количествен състав на иРНК ваксините и включените в тях компоненти, в т.ч. помощните вещества. Проф. Момеков изнесе данни и за тъканното разпределение на съответните ваксини, както и за това, че експресията на вирусните протеини е временна, като максималните установими нива на шипчестите протеини са от порядъка на пикограми/мл в рамките на 2-3 дни след ваксинацията. „Всички компоненти на ваксините се разграждат в човешкото тяло за няколко дни, без да променят нашата ДНК и да повлияват на репродуктивните ни способности“, посочи още проф. Момеков, опирайки се на постмаркетингови и кохортни проучвания, проведени в Канада, Израел, ЕС и САЩ.
Той коментира и разликата между естествения и придобития имунитет, или между т.нар. постинфекциозен и постваксинален имунитет, като презентира данни от мащабни постмаркетингови наблюдения от Центровете за контрол на заболяванията от САЩ, доказващи, че рискът от реинфекция с хоспитализация е значително по-висок при хората, разчитащи на естествения имунитет. Като заключение професорът изтъкна: „Проблемът със SARS-CoV-2 е, че този коронавирус е нискоимуногенен и не генерира агресивен и траен имунитет, поради което е важно и навременното поставяне на бустерна ваксина“.
По отношение профила на безопасност на ваксините проф. Момеков обясни, че страничните ефекти вследствие на ваксинация винаги се съпоставят със същите ефекти, възникващи след преболедуване на съответното заболяване. Актуалните данни категорично доказват, че рискът от остра бъбречна увреда, аритмии, дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия при боледуване от COVID-19 е в пъти по-висок, докато при ваксинация с иРНК ваксина такъв риск не е установен. „Категорично можем да заключим, че ниското ваксинационно покритие у нас корелира с високите нива на смъртност“, посочи професорът. Тезата си той подкрепи с данни, онагледяващи корелацията между ваксинационно покритие и COVID-19-асоциираната смъртност.
