Проектозакон за трюфелите предизвика напрежение сред бранша. Внесените от ВМРО текстове в парламента сблъскаха позициите на т. нар. ловци и култиватори на ценната гъба. Бизнес за стотици хиляди левове, който обаче не се облага. Битката за ценната гъба се развихри през последната една седмица. А причината - според бранша новите текстове ги удрят финансово, разказва NOVA.
В другата крайност застават ловците на подземната гъба. Според тях - регулация трябва да има, за да се запази и богатството от натурални трюфели. В дивата природа ценната гъба вирее на дълбочина между 5 и 30 сантиметра. За откриването й са нужни дисциплинирано куче, малка лопата и много търпение, разказва Иван - дългогодишен ловец.
„Принципът на работа е кучето да рови и да покаже къде е трюфелът, и ако не може да го извади, ние, разбира се, помагаме с инструмент“, обясни той.
Според статистиката, годишно България изнася между 150 и 200 тона трюфели, затова е нужен и закон, мотивират се управляващите.
„Изнася се основно за Италия, за Франция, за Китай се изнася голямо количество и за Съединените американски щати“, обясни депутатът Александър Сабанов.
Текстовете, предложени от ВМРО, на практика блокират незаконния добив и търговия и принуждават т.нар. "култиватори" да се регистрират като земеделци, а от там и да облагат производството си!
„Всички знаем, че градините започват да плододават едва след десетилетия и задължителната регистрация ще натовари и откаже всички нови, които искат да се занимават с това“, смята Тодор Тодоров.
Към момента, текстовете все още са на ниво обществено обсъждане и все още не е ясно дали големият партньор в управляващата коалиция ще подкрепи ВМРО.
В другата крайност застават ловците на подземната гъба. Според тях - регулация трябва да има, за да се запази и богатството от натурални трюфели. В дивата природа ценната гъба вирее на дълбочина между 5 и 30 сантиметра. За откриването й са нужни дисциплинирано куче, малка лопата и много търпение, разказва Иван - дългогодишен ловец.
„Принципът на работа е кучето да рови и да покаже къде е трюфелът, и ако не може да го извади, ние, разбира се, помагаме с инструмент“, обясни той.
Според статистиката, годишно България изнася между 150 и 200 тона трюфели, затова е нужен и закон, мотивират се управляващите.
„Изнася се основно за Италия, за Франция, за Китай се изнася голямо количество и за Съединените американски щати“, обясни депутатът Александър Сабанов.
Текстовете, предложени от ВМРО, на практика блокират незаконния добив и търговия и принуждават т.нар. "култиватори" да се регистрират като земеделци, а от там и да облагат производството си!
„Всички знаем, че градините започват да плододават едва след десетилетия и задължителната регистрация ще натовари и откаже всички нови, които искат да се занимават с това“, смята Тодор Тодоров.
Към момента, текстовете все още са на ниво обществено обсъждане и все още не е ясно дали големият партньор в управляващата коалиция ще подкрепи ВМРО.
