/ iStock/Getty Images
Омбудсманът Диана Ковачева отново алармира социалния министър Иванка Шалапатова и управителя на Националния статистически институт Ивайло Иванов, че в институцията продължават с голяма интензивност да постъпват множество жалби от граждани с увреждания при изплащането на полагащите им се пенсии за инвалидност, посочват pariteni.bg

Проф. Ковачева подчертава, че заради влошено здравословно състояние и липсата на заетост пенсиите за инвалидност са единствен доход на хората с увреждания, с които те живеят – заплащат комуналните консумативи за жилищата си, закупуват лекарства, покриват предписаното им лечение и рехабилитация.

„Предвид същността на пенсиите и тяхното предназначение, е от съществено значение полагащите се средства да бъдат адекватно изплащани и в пълен размер от възникването на правото, като определяща роля за това имат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО)“, пише общественият защитник.

Диана Ковачева подчертава, че от една страна проблемите на гражданите с пенсиите за инвалидност са свързани с неправилно тълкуване и прилагане на действащи разпоредби, а от друга – с необходимостта от изменения в КСО.

На първо място сред проблемите омбудсманът посочва спирането на пенсиите за инвалидност от НОИ в случаите, при които НЕЛК отменя и връща експертното решение на ТЕЛК за ново произнасяне. „Съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО при обжалване на решенията на ТЕЛК и НЕЛК от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост“, пише Ковачева.

Тя подчертава, че при обжалване на експертното решение, определящо 50 и повече процента трайно намалена работоспособност, не се спира пенсията изцяло, а пенсията за инвалидност се изплаща, но в размер на социалната пенсия за старост. А при евентуална отмяна на решението за определяне 50 или над 50 на сто вид и степен на увреждане/степен на трайно намалена работоспособност и връщане на преписката за ново разглеждане на административния орган, издал първоначалния акт, от Териториалните поделения на НОИ е въведена практика за спиране на пенсиите за инвалидност, независимо от разпоредбата.

„Разпоредбата е специална по отношение на общите правила на чл. 95, ал. 1 от КСО. Целта на предоставеното право на осигуреното лице при посочените в разпоредбата предпоставки е да се осигури възможност за обезпечаване на основните жизнени потребности и нужди на лицата до окончателното решаване на въпросите по трайно намалената работоспособност“, посочва омбудсманът и настоява за правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО, за да бъдат гарантирани интересите на засегнатите граждани.

Има и друг проблем, свързан с чл. 98, ал. 7, съгласно който, на правоимащите се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер само на социалната пенсия за старост, а не реалната пенсия, на която имат право, след като са изпълнени изискванията на чл. 72 и чл. 74 от КСО. 

„В жалбите се отбелязва, че съгласно чл. 112, ал. 9, изр. 1 от Закона за здравето обжалването по реда на чл. 112, ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им.  В изр. 2 е изрично уточнено също така, че през периода на обжалване на експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като при намаляване на вида и степента на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума“, подчертава общественият защитник.

Обръща внимание, че ограничението на размера на отпусканата пенсия за инвалидност до размера на социалната пенсия за старост, предвидено в чл. 98, ал. 7 от КСО, към момента се явява в противоречие с разпоредбите на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето и чл. 72 от КСО, както и с принципите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Хартата на основните права на ЕС. Така на практика се лишават от възможност гражданите с увреждания да получат необходимите им и полагащи се средства под формата на пенсия за инвалидност в пълен размер.

Затова омбудсманът препоръчва изменения в чл. 98, ал. 7 от КСО, чрез които да бъде разрешен този проблем.

Дългият срок, в рамките на който от НОИ се възобновяват плащанията при преосвидетелстването на лицата – е друг нерешен проблем, като многократно изразяваната позиция на институцията е, че след издаването на експертното решение от ТЕЛК или НЕЛК полагащата се подкрепа на хората с увреждания следва да се изплаща адекватно и без забавяне.

„Не на последно място по значение са оплакванията във връзка с възможностите за лесно преминаване от един вид пенсия към друг и избор на пенсия, която не е най-благоприятна по размер. Както омбудсманът е акцентирал неведнъж в своите становища – КСО предвижда възможност за избор на по-благоприятния вариант на пенсията. КСО обаче не дава възможност за отказване от по-благоприятната пенсия и преминаване към друг вид пенсия, на която заинтересованото лице има право, но е по-ниска по размер“, посочва проф. Ковачева.

Тя напомня и за проблемите с текста на чл. 74 от КСО, който изисква хората с увреждания с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане/степен на трайно намалена работоспособност да имат придобит осигурителен стаж до определената дата на инвалидност, за да е възможно да получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

„От постъпващите многобройни жалби от граждани с увреждания се констатира, че значителна част от младите хора с увреждания, на възраст до 25-годишна възраст, не могат да придобият изискуемия осигурителен стаж. От друга страна, до навършването на 18-годишна възраст децата с увреждания не могат да работят поради възрастови ограничения и поради самото заболяване. След навършването на 18 години, вече като възрастни, те отново са изправени пред трудности да намерят работа и да придобият изискуемият се стаж, предвид липсата на подходяща заетост и съществуващата все още стигма за възможностите и потребностите на тези уязвими граждани“, обобщава общественият защитник.
             
Посочва и друг сериозен проблем, свързан с разпоредбата на чл. 74 от КСО, за разрешаването на който омбудсманът настоява от години - изискването осигурителният стаж да е натрупан до датата на инвалидността. Акцентира, че в много от случаите инвалидизирането е настъпило преди да е придобит изискуемият осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като гражданите след това продължават да работят.

„На практика, тези граждани, със сходен осигурителен принос като на отговарящите на изискванията за придобиването на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, а в някои случаи са дори и с много по-голям стаж, но натрупан и след датата на инвалидизирането, се оказват третирани по-неблагоприятно и в риск да не могат да посрещат възникващите разходи за компенсиране на дефицитите от уврежданията. Защото ограниченията в разпоредбата оставят хората с определени от 50 до 70,99 вид и степен на увреждане/степен на трайно намалена работоспособност, без необходимия осигурителен стаж до датата на инвалидизирането, само с месечна финансова подкрепа по чл. 70 от Закона за хората с увреждания, която е в размер на 7 % от линията на бедност или 36,82 лв. за 2024 г.“, аргументира тезата си Диана Ковачева.

В заключение тя акцентира, че пенсиите за инвалидност са заместващ доход при настъпила частична или напълно загубена работоспособност на лицата, преди излизането им от активна работоспособна възраст и чрез тях не само се задоволяват освен жизнените потребности, но и се подпомагат усилията на хора в уязвимо положение да водят достоен и активен живот.

Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
 
pariteni.bg