Комисията по труда, социалната и демографската политика в парламента прие на второ четене промени в Кодекса на труда (КТ), свързани с работата от разстояние. Предложенията, внесени от Министерския съвет, бяха подкрепени от 17 народни представители.
Приетите изменения предвиждат отговорността на работодателя да се намали, когато пострадалият е допринесъл за трудова злополука, като е допуснал груба небрежност, както и в случай, че при работа от разстояние пострадалият не е спазил предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд.
Предвижда се и, когато работодателят е пряк подизпълнител на договор за предоставяне на услуги, изпълнителят по договора да отговаря солидарно за гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение на работниците или служителите. Отговорността на изпълнителя се ограничава до правата на работника или служителя, произтичащи от договорните отношения между изпълнителя и работодателя. Предвижда се също изпълнителят да не носи отговорност, когато е изпълнил или изпълнява точно и добросъвестно задълженията си по договора му с работодателя.
Парламентът прие важни промени за работещите хоум офис
Сред отхвърлените предложения беше това на Божидар Божанов от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) промяната на мястото на работа за срок до един месеца при работа от разстояние да не се смята за изменение на трудовото правоотношение и да се извършва след съгласие на работодателя. Предложението предвиждаше още искането за промяна на мястото на работа от страна на работника или служителя и съгласието на работодателя да се извършват в писмена форма и да се съхраняват от работодателя за период от три години. Заместник-министърът на труда и социалната политика Николай
Найденов подчерта, че няма как да подкрепят предложението, защото промяната на работното място представлява изменение независимо от срока му.
В мотивите към промените се посочва, че предложените изменения и допълнения имат за основна цел да се усъвършенства трудовото законодателство, като се осигури по-голяма гъвкавост и сигурност при работата от разстояние, включително по отношение на организацията на здравословните и безопасните условия на труд, отчитането на работата и контрола на работното време.
Приетите изменения предвиждат отговорността на работодателя да се намали, когато пострадалият е допринесъл за трудова злополука, като е допуснал груба небрежност, както и в случай, че при работа от разстояние пострадалият не е спазил предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд.
Предвижда се и, когато работодателят е пряк подизпълнител на договор за предоставяне на услуги, изпълнителят по договора да отговаря солидарно за гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение на работниците или служителите. Отговорността на изпълнителя се ограничава до правата на работника или служителя, произтичащи от договорните отношения между изпълнителя и работодателя. Предвижда се също изпълнителят да не носи отговорност, когато е изпълнил или изпълнява точно и добросъвестно задълженията си по договора му с работодателя.
Парламентът прие важни промени за работещите хоум офис
Сред отхвърлените предложения беше това на Божидар Божанов от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) промяната на мястото на работа за срок до един месеца при работа от разстояние да не се смята за изменение на трудовото правоотношение и да се извършва след съгласие на работодателя. Предложението предвиждаше още искането за промяна на мястото на работа от страна на работника или служителя и съгласието на работодателя да се извършват в писмена форма и да се съхраняват от работодателя за период от три години. Заместник-министърът на труда и социалната политика Николай
Найденов подчерта, че няма как да подкрепят предложението, защото промяната на работното място представлява изменение независимо от срока му.
В мотивите към промените се посочва, че предложените изменения и допълнения имат за основна цел да се усъвършенства трудовото законодателство, като се осигури по-голяма гъвкавост и сигурност при работата от разстояние, включително по отношение на организацията на здравословните и безопасните условия на труд, отчитането на работата и контрола на работното време.
