Според представляващия Висшия съдебен съвет Димитър Узунов думата на 2016 година е „реформа". Това сподели той в предаването „Годината" на Дарик и видя основание за тази номинация в конституционните промени от края на 2015-а и последвалите ги тази година мащабни промени в Закона за съдебната власт.
На въпрос дали практиката показва, че разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегия е било добро решение, Узунов отговори, че при всички положения, вземани по този начин, кадровите решения са много по-добре обмислени. Той посочи, че пък важните въпроси, които касаят съдии и прокурори, се вземат от заседания на пленума на ВСС.
„Мегаструктура като СРС се управлява трудно"
По повод протеста на съдиите от Софийския районен съд от преди дни, Узунов коментира, че това е най-многобройният съд у нас, а допусна, че вероятно е и най-многочисленият на Балканите, и по думите му такава „мегаструктура се управлява трудно". Служителите в СРС са 596 души и 188 магистрати.
„СРС винаги е бил проблем откъм щатна обезпеченост, откъм финансова обезпеченост. По време на нашия мандат ние успяхме да увеличим щата на СРС с 48 бройки за магистрати и със 121 щатни бройки за съдебни служители. В резултат на тези наши кадрови решения натовареността спадна значително от 110 дела месечно на съдия, сега е 70 дела месечно на съдия, като в тези дела преобладават така наречените заповедни производства, които за широката публика бих охарактеризирал като дела с несложна материя", каза Узунов.
Приемливо ли е съществуването на мегаструктура като СРС, пита Георги Колев
По повод идеята на Георги Колев Софийският районен съд да бъде разделен на няколко районни съдилища, както е било до началото на 90-те години, Узунов посочи, че би подкрепил подобна идея, като въпросът на колко съдилища би могъл да бъде разделен СРС подлежи на дискусия, обществено обсъждане и не зависи само от ВСС, а трябва да бъде съгласуван с правосъдния министър заради материалната база.
„Когато е взето решението град София да бъде обслужван от един районен съд, населението е било в пъти по-малко отколкото сега. Сега София има население от около 2 млн.-2 млн и нещо души и с организацията на този съд, той преглежда делата на толкова голямо за мащабите на страната население. Може би вече е на дневен ред този въпрос да бъде преразгледан", каза представляващият ВСС. Той обаче смята, че такова решение не би могло да се вземе от настоящия ВСС, чийто мандат изтича на 3 октомври 2017-а.
Кадровиците на Темида имали амбицията да прекроят съдебната карта на страната до края на тази година, но се оказало, че решенията са много тежки. Въпросът според Узунов по всяка вероятност ще бъде решен от следващия ВСС, а настоящият състав ще подготви необходимите анализи. През последната година направихме редица стъпки за реформиране на съдебната система, но разбирате, че този процес, за да бъде успешно доведен до край, трябват и редица законодателни промени, тоест при всички положения трябва синхрон със законодателната и изпълнителната власт, каза представляващият ВСС.
Обяснението на Димитър Узунов за ниското доверие във ВСС
Узунов смята, че сякаш кадровият орган не успява да обясни добре на обществото свои решения. Той даде и обяснение за ниското доверие във ВСС: „Основният проблем на съдебната система, като се върнете в месеците назад, е сведен до функционирането на съдилища на територията на София. Тези проблеми, които имаме в София, ги нямаме в съдилищата извън столицата. Разбира се, имаме причини, които се коренят в отделните звена на системата, това е едната причина за ниското доверие. Разбира се, отичам като причина и целенасоченото говорене на определени групи", каза представляващият кадровия орган.
„Най-интересното е, че след всяка публична проява не само моя, но и на други колеги от ВСС, започва едно целенасочено омаскаряване", каза Узунов и допълни: „Моето обяснение е просто и елементарно: определена група медии - в обществото ги наричат „медии бухалки" - целят - това е личното ми мнение - овладяването на кадровия орган. Зад тях стоят определени крупни бизнесмени - някои ги наричат олигарси. При всички положения техният стремеж е да овладеят кадровия орган и оттам да имат влияние върху кадровите решения. Знаете, че някои от тях са клиенти на съдебната система".
Как Димитър Узунов гледа на записите между Владимира Янева и Румяна Ченалова?
Ето какво обясни пред Дарик Димитър Узунов на въпроса как гледа на записите между бившия председател на СГС Владимира Янева и бившата съдийка от същия съд Румяна Ченалова, добили известност като „Яневагейт":
Кирил Вълчев: Как гледате на записите, в които съдии обсъждат връзки между политици, кадрови решения в съда, конкретни дела?
Димитър Узунов: Тежка манипулация, омаскаряване на членове на ВСС.
Кирил Вълчев: Вие вярвате на тезата, че тези хора са се разбрали да правят тези записи с цел да злепоставят други, понеже се появи преди изборите такова обяснение от един от участниците?
Димитър Узунов: Вярвам и на тази теза, вярвам и на доказателствата, които така или иначе от средите на прокуратурата се споделиха - тези записи са незаконни. Оттам нататък всичко си идва на мястото.
Кирил Вълчев: Трябва ли да се проверява съдържанието на незаконен запис? Това е всъщност по-голям, философски въпрос. Спомняте ли си имаше една история с Олимпиадата и с покойния вече Иван Славков: Би Би Си направи разследване и се започна кое е по-важно - да се провери дали някакви хора договарят как да се купи Олимпиадата, или формата е важна, че е незаконно?
Димитър Узунов: Няма връзка между двата случая, които посочихте.
Кирил Вълчев: Искам да излезем от конкретиката. Това е философски въпрос.
Димитър Узунов: Разбира се, че конкретиката трябва да бъде проверена. Но имайте предвид, че това е разговор между две жени, които са клиенти на съдебната система. Имайте предвид, че ВСС все пак не е разследващ орган. Но примерно адвокатът Мондешки, който в последните си публични изяви хвърли някаква светлина по начина, по който са правени записите, е призоваван, викан от ВСС над 40 пъти. Можете ли да си представите какви усилия сме положили?
Кирил Вълчев: Той не идва.
Димитър Узунов: Той не идва, да.
Кирил Вълчев: Той няма задължение всъщност.
Димитър Узунов: Няма и задължение.
Кирил Вълчев: Трябва ли нещо да се промени в законодателството и да бъде длъжен да идва човек, който е канен?
Димитър Узунов: Въпрос е на правомощия. ВСС не е разследващ орган. Тоест ако отделният гражданин - в случая адвокат Мондешки, благоволи, би могъл да дойде.
Кирил Вълчев: Според Вас трябва ли да се промени, да има и разследващи функции?
Димитър Узунов: При положение че има конституционно установен орган, който е компетентен да прави разследване...
Кирил Вълчев: Тогава излиза защо ВСС го е викал изобщо, като няма разследващи функции?
Димитър Узунов: Проверяваме фактите, нали това беше основната критика. И още нещо много съществено - добре би било да се поинтересувате, ако прокуратурата пожелае да даде тази информация, защото все пак производството, доколкото разбирам, там е висящо, какво обяснява госпожа Ченалова в наказателното производство, и какво обяснява пред нас, когато е поканена на изслушване във връзка с тези разговори между нея и госпожа Янева.
Прокуратурата възобнови разследването за "Яневагейт"
2017 година: избори на нов ВСС и нов председател на ВАС
Думата на 2017-година според Димитър Узунов е „избори", като той отново я обвърза с предстоящи събития през следващата година - изборът и на нов състав на ВСС, и на нов председател на ВАС. Узунов обясни, че макар мандатът на председател на ВАС да изтича след този на ВСС, законът позволява процедурата да може започне няколко месеца по-рано, тоест още в рамките на мандата на настоящия ВСС. На въпрос каква е амбицията: дали изборът да бъде направен от настоящия състав на ВАС или ще го оставят на следващия, Узунов отговори: „Предполагам, че ще се опитаме да направим избор".
Панов: След реформата въздействието на политиката върху съдебната система продължава
Запитан какво трябва да се промени в избора на ВСС, за да има по-голямо доверие в кадровия орган, Узунов посочи: колегите му в страната, които дават своя глас, внимателно да оглеждат кандидатите и да преценяват техните професионални и нравствени качества. Той напомни, че промяната в закона ще даде възможност на всички колеги в страната пряко да участват в избора на членове на ВСС, като за първи път изборът може да се осъществи както чрез хартиена бюлетина на насрочено Общо събрание, така и дистанционно чрез електронно гласуване. Узунов изтъкна, че се разчита на висока активност. През ноември бе изпробвана системата за електронно гласуване и по думите на Узунов е установено по мнение на експерти, наблюдавали процеса, че е налице стабилна, устойчива, трудна за манипулиране, с висока степен на защита система.
