Пациентът е буквално забравен. Грижата в домашни условия става все по-необходима и все по-нужна. Имаме три основни искания, с които да се запълни дупката в нашата несъвършена здравна система.
Това заяви председателят на Управителния съвет на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи (УС на БАПЗГ) Диана Георгиева на пресконференция на тема "Професионалистите по здравни грижи и Националният рамков договор".
От БАПЗГ настояват за спешни промени в Националния рамков договор (НРД) и Закона за здравното осигуряване.
Председателят на УС на БАПЗГ посочи, че трите основни искания са подготовка за въвеждане на механизъм за пряко сключване на договор между НЗОК и всички изпълнители на здравни грижи в извънболничната медицинска помощ за следващия преговорен процес – 2026 г., в рамките на тази година съсловната организация да стане пълноправен договорен партньор на НЗОК, подобряване качеството на медицински услуги, което не може да бъде гарантирано без специалистите по здравни грижи.
Едно от най-тежките състояния, които изискват допълнителни грижи след престоя в болницата по клинична пътека, който е между 10 и 20 дни, е мозъчният инсулт. Заместник-председателят на БАПЗГ Александър Василев, който представлява рехабилитаторите в България, обясни, че мозъчният инсулт изисква доста продължително лечение и понякога то продължава дори години. "Обучението и курсовете на тези колеги е доста скъпо струващо. Искаме да бъдем страна по договаряне, тъй като тези пациенти са здравноосигурени", отбеляза той.
Диана Георгиева подчерта, че идеята е "да започнем да работим да се върнем отново към пациента". "Всички тези усилия от наша страна са насочени към по-доброто му битуване, затова искаме да бъдем договорни партньори", каза тя.
Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество (НСК) на БАПЗГ, заяви: "Изискваме към всяка клинична пътека да бъдат описани дейностите на специалистите по здравни грижи. Когато си отчитат дейностите, трябва да се отчитат и медицинските квалификации на специалистите, които извършват тези дейности. На места за медицински сестри и акушерки се назначават студенти например или такива, които нямат необходимия ценз за тези грижи. Когато дейностите бъдат описани, те могат да бъдат остойностени."
По думите й, когато са описани дейностите, може да се контролира много ясно качеството, а това също е и възможност за предоставяне на безопасност при здравните грижи.
Това, според нея, ще даде възможност и за планиране на нуждата от такива кадри.
От БАПЗГ искат да се разширят и дейностите в Националната здравно информационна система (НЗИС).
Анелия Атанасова, председател на Националното сдружение на амбулаториите за здравни грижи (НСАЗГ), разказа, че все по-малко стават хората, които могат да си позволят услугата на цените, на които ние работят специалистите.
"Все повече пациентите биват съветвани как сами да си поставят инжекцията, как сами да се превържат, което е извън всякакви стандарти. Ставят много грешки. Това е предпоставка за много неприятни ситуации, които могат да се случат", добави тя и апелира оттук нататък да се взема някакви мерки, тъй като здравето е най-важното нещо, което човек притежава.
