Синдикатите настояват за ново увеличение на минималната работна заплата с актуализацията на бюджета юли месец. От КНСБ предлагат тя да стане 760 лв. Причините са високата инфлация и загубата на покупателна способност. Работодателите обаче не подкрепиха тази идея. Това стана ясно на брифинг в Министерския съвет след заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
По отношение на постановлението за размер на нова минимална работна заплата работодателите са се въздържали от подкрепа. Причината не е размера, а начина на формирането на МРЗ.
"Причината не е толкова числото 710 лева, а формирането на МРЗ. Тя на практика беше гласувана в парламента със Закона за държавния бюджет, донякъде днес беше безпредметно обсъждане на нейния размер", заяви Добри Митрев, председател на УС на Бългаската стопанска камара (БСК).
КНСБ иска минималната работна заплата да е поне 1103 лв.
„Нашите бележки са по отношение на това са, че при приемането на бюджета за 2022 година не беше направена оценка на въздействието на МРЗ, особено по отношение на микро, малките и средните предприятия. По този начин от няколко години апелираме МРЗ да не се определя по административен начин, а с ясни и обективни критерии спрямо Конвенция 131 на Международната организация на труда, която България е ратифицирала“, коментира още той.
Всички са се обединили около идеята за удължаване на мярката 60/40 до края на юни, защото нито икономиката ни е възстановена - има нови предизвикателства пред икономическите оператови. Туристическата индустрия е тежко засегната и не се очаква голям трус и сътресения в сектора, високи цени, които засягат ресторантьорите, допълни Митрев.
От Съюза за стопанска инициатива (ССИ) настояха пред министъра на финансите в бъдеще дебатът за минималната работна заплата да бъде още преди обсъждането на Закона за държавния бюджет на страната, а в калкулирането на размерът й да се отчитат ефектите върху микро, малките и средни предприятия, както и по сектори. За малкия и средния бизнес бързото нарастване на цените на производител и увеличаването на разходите за труд застрашават тяхната конкурентноспособност и възможностите им за реализация на пазара, се казва в становището.
ССИ изисква от изпълнителната власт предварителна оценка на въздействието на измененията на МРЗ съвместно от министерствата на финансите, труда и социалната политика и НСИ, за да се базират анализите на актуални данни и да отчитат съотношението между минималната и медианната работна заплата.
ССИ предлага пред НСТС за бъде представена и последваща оценка на въздействието, която проследява как увеличението на МРЗ се е отразила върху ключови параметри като инфлация, безработица, производителност и доходна конвергенция за предходния период
По отношение на постановлението за размер на нова минимална работна заплата работодателите са се въздържали от подкрепа. Причината не е размера, а начина на формирането на МРЗ.
"Причината не е толкова числото 710 лева, а формирането на МРЗ. Тя на практика беше гласувана в парламента със Закона за държавния бюджет, донякъде днес беше безпредметно обсъждане на нейния размер", заяви Добри Митрев, председател на УС на Бългаската стопанска камара (БСК).
КНСБ иска минималната работна заплата да е поне 1103 лв.
„Нашите бележки са по отношение на това са, че при приемането на бюджета за 2022 година не беше направена оценка на въздействието на МРЗ, особено по отношение на микро, малките и средните предприятия. По този начин от няколко години апелираме МРЗ да не се определя по административен начин, а с ясни и обективни критерии спрямо Конвенция 131 на Международната организация на труда, която България е ратифицирала“, коментира още той.
Всички са се обединили около идеята за удължаване на мярката 60/40 до края на юни, защото нито икономиката ни е възстановена - има нови предизвикателства пред икономическите оператови. Туристическата индустрия е тежко засегната и не се очаква голям трус и сътресения в сектора, високи цени, които засягат ресторантьорите, допълни Митрев.
От Съюза за стопанска инициатива (ССИ) настояха пред министъра на финансите в бъдеще дебатът за минималната работна заплата да бъде още преди обсъждането на Закона за държавния бюджет на страната, а в калкулирането на размерът й да се отчитат ефектите върху микро, малките и средни предприятия, както и по сектори. За малкия и средния бизнес бързото нарастване на цените на производител и увеличаването на разходите за труд застрашават тяхната конкурентноспособност и възможностите им за реализация на пазара, се казва в становището.
ССИ изисква от изпълнителната власт предварителна оценка на въздействието на измененията на МРЗ съвместно от министерствата на финансите, труда и социалната политика и НСИ, за да се базират анализите на актуални данни и да отчитат съотношението между минималната и медианната работна заплата.
ССИ предлага пред НСТС за бъде представена и последваща оценка на въздействието, която проследява как увеличението на МРЗ се е отразила върху ключови параметри като инфлация, безработица, производителност и доходна конвергенция за предходния период
