"Прецéням", "антиваксър" и "изчегъртване" са най-употребяваните думи на 2021-ва. Това показа широко проучване, проведено на платформата за грамотност „Как се пише?“. След тях с броени гласове разлика оспорваната битка за третото място загубиха "ваксина" и "зелен сертификат". В челната десетка влизат още "промяна", "избори", "бустерна доза", "Харвард" и "чекмедже", съобщиха още от платформата.
В кампанията „Думи на годината с Как се пише?“ за първи път в открито допитване е проведено гласуване за доминиращите и знакови за България думи и изрази на 2021-ва. Неговите организатори – Павлина Върбанова - доктор по български език, и Доротея Николова - учител по български език и литература и журналист, са убедени, че за всяко общество е важно да е наясно кои са основните теми и проблеми, които са стояли пред него. А те се очертават чрез думите, които употребяваме.
Всеки от анкетираните имаше възможност да посочи до три от десетте предложения, затова процентите надхвърлят 100. Сред избора на 42 на сто е некнижовното „преценям“, 34% са маркирали "антиваксър", а 30% - "изчегъртване".
Ключов обаче е анализът, който заедно ще направим на откроилите се лайтмотиви през изминалата година. От съществено значение е да не се плъзгаме само по повърхността и думите на годината да останат в медийните заглавия, а да се опитаме да погледнем по-надълбоко към същностните процеси. Добре е политиците да си сверят часовниците дали темите, които те са лансирали, са тези, които са важни за хората, убедени са инициаторите на изследването.
„Думите, които излизат напред в класацията, безпогрешно изразяват фиксациите на нацията през 2021-ва – ковид заплахата и политическата промяна. Акцентът е върху първата, но и при двете е маркиран конфликтът, съответно между ваксъри и антиваксъри и между старата и новата власт“, каза доц. Георги Лозанов, член на журито на кампанията. Той смята, че хората са развили усет за социална драматургия и повече от всичко друго ги е страх този път да не ги излъжат.
Анализът на журналистката Веселина Седларска е, че ако се съди по думите, които хората предложиха, животът ни през 2021 година е бил много мащабен и интересен – от "Харвард" до "чекмедже", от "изчегъртване" до "бустерна доза". Тя смята, че думите на годината са кодовете за нашия живот, превъртян назад на бързи обороти.
„Наличието в практиката на несъществуващата в речника дума „преценя“ пък показва колко сме се сринали в езиковата си грамотност – да, да, знам, че половината население я употребява иронично, но пък другата половина си е сериозен проблем“, допълва тя. И ни напомня, че думите на годината не са просто забавление, те са начин да научим повече за себе си. И – в най-добрия случай – да си припомним, че реалността ражда думите, но и думите променят реалността.
Проучването се проведе в три етапа.
В първия – от 5 до 12 януари – всеки имаше възможност да даде своите предложения за думи на годината.
Във втория етап от 30-те предложения с най-много гласове 5-членно жури отся 10. Кои 3 от тях са най-важните за нас като общество, избирахме в анкета от 17 до 19 януари в третия, последен етап.
Журито беше съставено от дългогодишни наблюдатели на обществените процеси в България и езикови експерти: Павлина Върбанова – доктор по български език, доц. Георги Лозанов – философ и медиен експерт, Веселина Седларска – журналист и писател, Константин Вълков – програмен директор на „Дарик радио“, и Доротея Николова – учител по български език и литература и журналист", съобщават още от платформата.
В кампанията „Думи на годината с Как се пише?“ за първи път в открито допитване е проведено гласуване за доминиращите и знакови за България думи и изрази на 2021-ва. Неговите организатори – Павлина Върбанова - доктор по български език, и Доротея Николова - учител по български език и литература и журналист, са убедени, че за всяко общество е важно да е наясно кои са основните теми и проблеми, които са стояли пред него. А те се очертават чрез думите, които употребяваме.
Всеки от анкетираните имаше възможност да посочи до три от десетте предложения, затова процентите надхвърлят 100. Сред избора на 42 на сто е некнижовното „преценям“, 34% са маркирали "антиваксър", а 30% - "изчегъртване".
Ключов обаче е анализът, който заедно ще направим на откроилите се лайтмотиви през изминалата година. От съществено значение е да не се плъзгаме само по повърхността и думите на годината да останат в медийните заглавия, а да се опитаме да погледнем по-надълбоко към същностните процеси. Добре е политиците да си сверят часовниците дали темите, които те са лансирали, са тези, които са важни за хората, убедени са инициаторите на изследването.
„Думите, които излизат напред в класацията, безпогрешно изразяват фиксациите на нацията през 2021-ва – ковид заплахата и политическата промяна. Акцентът е върху първата, но и при двете е маркиран конфликтът, съответно между ваксъри и антиваксъри и между старата и новата власт“, каза доц. Георги Лозанов, член на журито на кампанията. Той смята, че хората са развили усет за социална драматургия и повече от всичко друго ги е страх този път да не ги излъжат.
Анализът на журналистката Веселина Седларска е, че ако се съди по думите, които хората предложиха, животът ни през 2021 година е бил много мащабен и интересен – от "Харвард" до "чекмедже", от "изчегъртване" до "бустерна доза". Тя смята, че думите на годината са кодовете за нашия живот, превъртян назад на бързи обороти.
„Наличието в практиката на несъществуващата в речника дума „преценя“ пък показва колко сме се сринали в езиковата си грамотност – да, да, знам, че половината население я употребява иронично, но пък другата половина си е сериозен проблем“, допълва тя. И ни напомня, че думите на годината не са просто забавление, те са начин да научим повече за себе си. И – в най-добрия случай – да си припомним, че реалността ражда думите, но и думите променят реалността.
Проучването се проведе в три етапа.
В първия – от 5 до 12 януари – всеки имаше възможност да даде своите предложения за думи на годината.
Във втория етап от 30-те предложения с най-много гласове 5-членно жури отся 10. Кои 3 от тях са най-важните за нас като общество, избирахме в анкета от 17 до 19 януари в третия, последен етап.
Журито беше съставено от дългогодишни наблюдатели на обществените процеси в България и езикови експерти: Павлина Върбанова – доктор по български език, доц. Георги Лозанов – философ и медиен експерт, Веселина Седларска – журналист и писател, Константин Вълков – програмен директор на „Дарик радио“, и Доротея Николова – учител по български език и литература и журналист", съобщават още от платформата.
