Половин милион българи искат да емигрират

Половин милион българи искат да емигрират
Половин милион българи искат да емигрират / снимка: Sofia Photo Agency, архив

480 310 българи в трудоспособна възраст между 15 и 65 г. са склонни да емигрират. Това е 19.6% от хората в тази възрастова граница у нас. Германия изпреварва Испания като по-предпочитана дестинация. За близо 40% основната причина да гледат навън е, че просто вече не искат да живеят в България. За миналата година според оценките емигрантите ни са изпратили към родината над 1.7 млрд. евро, което значително надвишава чуждестранните инвестиции в България за 2013 г.

Това са част от предварителните данни за 2013 г. от национално представително изследване на Икономическия институт към БАН и Агенцията за социално-икономически анализи, цитирани от „Сега". Проучването е проведено сред 3907 българи между 15 г. и 65 г. през ноември. От анкетираните 15.5% са завърнали се гурбетчии, а потенциалните емигранти са 24.9%.

Броят на потенциалните емигранти се е увеличил със 154 хил. спрямо 2007 г. и с близо 33 хил. спрямо 2011 г. - годините, в които са правени такива изследвания. Разбивката по региони не е изненада - най-много потенциални емигранти живеят в най-бедния Северозападен регион. Там 15% от живеещите искат да напуснат страната. Интересно е, че втората желана дестинация за тях след Германия е Италия, защото там вече имат много познати или роднини, обясни проф. Веселин Минчев.

Германия е привлекателна за малко над 29% от потенциалните ни емигранти, а на второ място идва Англия с 18% въпреки негативната кампания, която водят там срещу българите. Едва на трето място се нарежда Испания - със 7.8%. Пет години по-рано Испания е била фаворит със 17.4%, а на второ място е била Гърция с 15.5%. Германия тогава е трета с 12%.

По-високият стандарт в чужбина е причината за 90% от потенциалните ни емигранти да искат да напуснат България. Високото заплащане е важно за 88%, а за 75% причината е, че искат да осигурят финансова помощ на семейството или близките тук.

Средните доходи на емигрантите растат - през 2013 г. месечният им доход в чужбина е бил 1606 евро, през 2011 г. - 896 евро месечно, а през 2007 г. - 810 евро. Интересно е, че 30% получават над 2000 евро, а между 1600 и 2000 евро вземат 24%. Не е чудно, че 84% от работилите в чужбина желаят отново да се върнат там.

Средният престой на българина зад граница е между година и 18 месеца. Според оценките на БАН за 2013 г. емигрантите са изпратили към България 1.742 млрд. евро. Сумата се различава значително от официалните данни на БНБ, според които трансферите от емигрантите ни са средно по 740 млн. евро годишно за периода 2008-2012 г. Причината според икономистите е, че БНБ следи само официалните трансфери.

Животът в чужбина се отразява различно на идентичността. Българските турци например са най-големите "европейци" - 25.5% от тях заявяват, че се чувстват европейци, а не български граждани. Българите пък се чувстват "граждани на света" - 17.8% се определят така, а "българи" се чувстват 49.4%. И се оказва, че "най-големите българи са ромите", констатира Михайлов - 59% от завърналите се от този етнос се определят като "българи".