Починал е последният посланик на СССР и първи на Русия в България Виктор Василиевич Шарапов, показва справка във Википедия. Той си е отишъл на 5 ноември.
Според свидетелства на участници той е изиграл основна роля в свалянето на Тодор Живков от власт.
По ирония на съдбата посланик Шарапов е починал в навечерието на 30-годишнината от началото на демократичните промени в България.
Роден е на 17 март 1931 г. в Москва. Той е съветски и руски журналист и дипломат. Генерал-майор от КГБ в оставка. Завършва китайския отдел на Московския институт по изтоковедство (1949—1954), специалист по Китай. След това работи в международния отдел на в. "Красная звезда". През 1959—1960 г е служител на сп. "Дружба", издавано в Пекин за съветски читатели. От 1961 до 1971 г е кореспондент на "Правда" в Китай. Работи по китайскто направление в отдела за социалистическите страни към ЦК на КПСС. През май 1971 г става помощник на председателя на КГБ Юрий Андропов. От май 1982 г е помощник на секретаря на ЦК на КПСС, от декември 1982 г и генерален секретар - Юрий Андропов.
След смъртта на Андропов през 1984 г е бил помощник отначало на Черненко, след това на Горбачов. От 26 февруари 1988 до 22 април 1992 г е последният извънреден и пълномощен посланик на СССР и първи посланик на Руската федерация в България. До смъртта си е президент на обществената организация "Съюз на приятелите на България" в Русия. А ето и какво си спомня приживе Виктор Шарапов за свалянето на Тодор Живков: Кремъл не е имал планове да сваля Тодор Живков от власт, но в същото време в месеците преди промените в България съветското ръководство му отказва среща. Това твърди 20 години по-късно последният съветски посланик у нас, генералът от КГБ Виктор Шарапов.
Той е един от преките свидетели на събитията в София от 10 ноември 1989 г., предава БНТ през 2009 г. 20 години по-късно Виктор Шарапов не е загубил връзка с България. Председател на руския Съюз на приятелите на България, той е и сред хората, които знаят много за падането на комунизма у нас. Пред БНТ той разказва и за поредицата от срещи с Тодор Живков в дните преди оставката му. Виктор Шарапов, бивш посланик на СССР в България: „Той разбра, че Перестройката, за която говореше, която беше и в Съветския съюз, тя изисква промени във висшето ръководство. Затова вътрешно, струва ми се, той беше готов за това." Двамата с Живков обсъждат и това, че България не може да остане изолирана от бурните събития в Източна Европа.
Бившият посланик обаче настоява, че решението на Москва било българите да се справят сами. Виктор Шарапов, бивш посланик на СССР: „Имаше такава идея, изказвана от Живков, че може би трябва да се излети за Москва, там да се поговори със съветското ръководство. Но Москва каза - не, нека тези проблеми да се решават в България." Според Шарапов Живков сам споменавал кандидати за приемник, сред които и Александър Лилов, и Петър Младенов. Бившият съветски посланик отрича Младенов да е бил избран за наследник с предварителното одобрение от Москва. В Кремъл, според Шарапов, не са очаквали, че събитията в Източна Европа ще се развият толкова бързо.
Виктор Шарапов: „Бързото решаване на германския въпрос, например. Бързото решаване на вътрешните проблеми в Съветския съюз, когато икономическата реформа се съпровождаше и с реформа на политическата система." За главен урок от промените в Източна Европа генералът смята това, че политиката трябва да се води от стремежите и желанията на хората. Нещо, което трудно може да се оспори. До последно Виктор Шарапов не губи връзка с България. Председател на руския Съюз на приятелите на България, той бе и сред хората, които знаеха много за падането на комунизма у нас.
„Той разбра, че Перестройката, за която говореше, която беше и в Съветския съюз, тя изисква промени във висшето ръководство. Затова вътрешно, струва ми се, той беше готов за това", казва за Тодор Живков той в едно от последните си интервюта за българска медия. Двамата с Живков обсъждат и това, че България не може да остане изолирана от бурните събития в Източна Европа. Бившият посланик обаче настоява, че решението на Москва било българите да се справят сами. „Имаше такава идея, изказвана от Живков, че може би трябва да се излети за Москва, там да се поговори със съветското ръководство. Но Москва каза - не, нека тези проблеми да се решават в България."
Според Шарапов Живков сам споменавал кандидати за приемник, сред които и Александър Лилов, и Петър Младенов. Бившият съветски посланик отрича Младенов да е бил избран за наследник с предварителното одобрение от Москва. В Кремъл, според Шарапов, не са очаквали, че събитията в Източна Европа ще се развият толкова бързо. Виктор Шарапов: „Бързото решаване на германския въпрос, например. Бързото решаване на вътрешните проблеми в Съветския съюз, когато икономическата реформа се съпровождаше и с реформа на политическата система." За главен урок от промените в Източна Европа генералът смята това, че политиката трябва да се води от стремежите и желанията на хората. Нещо, което трудно може да се оспори.
Според свидетелства на участници той е изиграл основна роля в свалянето на Тодор Живков от власт.
По ирония на съдбата посланик Шарапов е починал в навечерието на 30-годишнината от началото на демократичните промени в България.
Роден е на 17 март 1931 г. в Москва. Той е съветски и руски журналист и дипломат. Генерал-майор от КГБ в оставка. Завършва китайския отдел на Московския институт по изтоковедство (1949—1954), специалист по Китай. След това работи в международния отдел на в. "Красная звезда". През 1959—1960 г е служител на сп. "Дружба", издавано в Пекин за съветски читатели. От 1961 до 1971 г е кореспондент на "Правда" в Китай. Работи по китайскто направление в отдела за социалистическите страни към ЦК на КПСС. През май 1971 г става помощник на председателя на КГБ Юрий Андропов. От май 1982 г е помощник на секретаря на ЦК на КПСС, от декември 1982 г и генерален секретар - Юрий Андропов.
След смъртта на Андропов през 1984 г е бил помощник отначало на Черненко, след това на Горбачов. От 26 февруари 1988 до 22 април 1992 г е последният извънреден и пълномощен посланик на СССР и първи посланик на Руската федерация в България. До смъртта си е президент на обществената организация "Съюз на приятелите на България" в Русия. А ето и какво си спомня приживе Виктор Шарапов за свалянето на Тодор Живков: Кремъл не е имал планове да сваля Тодор Живков от власт, но в същото време в месеците преди промените в България съветското ръководство му отказва среща. Това твърди 20 години по-късно последният съветски посланик у нас, генералът от КГБ Виктор Шарапов.
Той е един от преките свидетели на събитията в София от 10 ноември 1989 г., предава БНТ през 2009 г. 20 години по-късно Виктор Шарапов не е загубил връзка с България. Председател на руския Съюз на приятелите на България, той е и сред хората, които знаят много за падането на комунизма у нас. Пред БНТ той разказва и за поредицата от срещи с Тодор Живков в дните преди оставката му. Виктор Шарапов, бивш посланик на СССР в България: „Той разбра, че Перестройката, за която говореше, която беше и в Съветския съюз, тя изисква промени във висшето ръководство. Затова вътрешно, струва ми се, той беше готов за това." Двамата с Живков обсъждат и това, че България не може да остане изолирана от бурните събития в Източна Европа.
Бившият посланик обаче настоява, че решението на Москва било българите да се справят сами. Виктор Шарапов, бивш посланик на СССР: „Имаше такава идея, изказвана от Живков, че може би трябва да се излети за Москва, там да се поговори със съветското ръководство. Но Москва каза - не, нека тези проблеми да се решават в България." Според Шарапов Живков сам споменавал кандидати за приемник, сред които и Александър Лилов, и Петър Младенов. Бившият съветски посланик отрича Младенов да е бил избран за наследник с предварителното одобрение от Москва. В Кремъл, според Шарапов, не са очаквали, че събитията в Източна Европа ще се развият толкова бързо.
Виктор Шарапов: „Бързото решаване на германския въпрос, например. Бързото решаване на вътрешните проблеми в Съветския съюз, когато икономическата реформа се съпровождаше и с реформа на политическата система." За главен урок от промените в Източна Европа генералът смята това, че политиката трябва да се води от стремежите и желанията на хората. Нещо, което трудно може да се оспори. До последно Виктор Шарапов не губи връзка с България. Председател на руския Съюз на приятелите на България, той бе и сред хората, които знаеха много за падането на комунизма у нас.
„Той разбра, че Перестройката, за която говореше, която беше и в Съветския съюз, тя изисква промени във висшето ръководство. Затова вътрешно, струва ми се, той беше готов за това", казва за Тодор Живков той в едно от последните си интервюта за българска медия. Двамата с Живков обсъждат и това, че България не може да остане изолирана от бурните събития в Източна Европа. Бившият посланик обаче настоява, че решението на Москва било българите да се справят сами. „Имаше такава идея, изказвана от Живков, че може би трябва да се излети за Москва, там да се поговори със съветското ръководство. Но Москва каза - не, нека тези проблеми да се решават в България."
Според Шарапов Живков сам споменавал кандидати за приемник, сред които и Александър Лилов, и Петър Младенов. Бившият съветски посланик отрича Младенов да е бил избран за наследник с предварителното одобрение от Москва. В Кремъл, според Шарапов, не са очаквали, че събитията в Източна Европа ще се развият толкова бързо. Виктор Шарапов: „Бързото решаване на германския въпрос, например. Бързото решаване на вътрешните проблеми в Съветския съюз, когато икономическата реформа се съпровождаше и с реформа на политическата система." За главен урок от промените в Източна Европа генералът смята това, че политиката трябва да се води от стремежите и желанията на хората. Нещо, което трудно може да се оспори.
