На 83-годишна възраст почина Йордан Соколов.
Соколов бе министър на вътрешните работи в първия кабинет на СДС пред 1992 г, народен представител и председател на 38-я парламент.
Поклонението пред тленните останки на Йордан Соколов ще се състои на 28 февруари от 11.00 часа в зала "Света София" в сградата на Народното събрание на пл. "Княз Александър Първи" номер 1.
Парламентът почете днес с едноминутно мълчание паметта на големия български юрист, политик и държавник.
„Своето ярко присъствие в политическия и държавния живот на България Йордан Соколов посвети на утвърждаването на демократичните ценности, на напредъка и благоденствието на страната ни", отбеляза в пленарна зала председателят на Народното събрание Цецка Цачева. Тя посочи, че Йордан Соколов ще бъде помнен като един от мъдрите, зрелите и отговорни политици на българския преход, като честен и принципен държавник, който във всички политически действия е следвал своите принципи и морал. Приносът му за демократичния напредък и европейския път на България винаги ще бъде помнен и почитан от обществото ни, добави Цецка Цачева.
Йордан Соколов - биографична справка
Йордан Соколов е роден на 18 януари 1933 г. в София. Той е трето поколение юрист. Дядо му, чието име носи, е бил първият окръжен управител на Лом, а баща му Георги Соколов е бил върховен съдия. През 1950 г. завършва Първа мъжка гимназия, а през 1956 г. - право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Веднага след дипломирането си започва работа като секретар в Държавния арбитраж през 1956 г., където работи до 1958 г. До 1980 г. е адвокат по гражданско и търговско право в София. Бил е член на Адвокатския съвет, член на Изпълнителния комитет на Съюза на юристите в България и председател на Комисията по законодателство на организацията.
След демократичните промени през 1989 г. започва нов етап от кариерата му. През пролетта на 1990 г. инициира създаването на Адвокатски клуб за демокрация, който става член на Федерацията на клубовете за демокрация, организация-съучредител на Съюза на демократичните сили (СДС). През 1990 г. Йордан Соколов участва като експерт в предизборната кампания на СДС за VII Велико народно събрание и е член на Националния клуб за демокрация в СДС. Същата година е избран за член на Централната избирателна комисия от квотата на СДС. От 1990 г. до 1991 г. е юридически съветник на председателя (президент) на България Желю Желев. От 28 февруари 1995 г. до март 2002 г. е член на Националния изпълнителен съвет на СДС. От февруари 1997 г. до март 2002 г. е заместник-председател на СДС.
Йордан Соколов е участвал в работата на четири парламента. На 4 ноември 1991 г. той полага клетва като депутат в 36-то Народно събрание от Съюза на демократичните сили. На 8 ноември 1991 г. е избран за министър на вътрешните работи в правителството на Филип Димитров. На 28 октомври 1992 г. в парламента е гласуван вот на доверие, поискан от министър-председателя Филип Димитров, който той не получава. След възложения от президента Желю Желев втори мандат на Филип Димитров за съставяне на правителство и неговото отхвърляне от парламента на 30 декември 1992 г., Йордан Соколов отново се връща в Народното събрание, където е депутат до 17 октомври 1994 г.
В 37-то Народно събрание (1995-1997) той е избран от листата на СДС, като е председател на Парламентарната група на СДС от 12 януари 1995 г. до 13 февруари 1997 г. След започналите през януари 1997 г. протести в цялата страна заради настъпилата политическа и финансова криза, на 4 февруари 1997 г. Йордан Соколов участва в заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Петър Стоянов, когато се постига споразумение за запазване на социалния мир и за произвеждане на предсрочни парламентарни избори. Тогава Народното събрание е разпуснато преждевременно. След произведените на 19 април 1997 г. предсрочни парламентарни избори той е избран за депутат в 38-то Народно събрание.
На 7 май 1997 г. Йордан Соколов е избран за председател на парламента и е първият след промените от 1989 г., който изкарва пълен 4-годишен мандат до 19 април 2001 г., въпреки исканата му на два пъти оставка от този пост - на 15 ноември 2000 г. и на 12 април 2001 г. Ръководител на Постоянната делегация на 38-то Народно събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и председател на парламентарната Комисия за противодействие на престъпността и корупцията и на парламентарната Комисия по въпросите на евроинтеграцията.
От 5 юли 2001 г. Йордан Соколов е депутат в 39-то Народно събрание от коалиция "Обединени демократични сили". В рамките на този парламентарен мандат е член на Парламентарната група на Обединените демократични сили (5 юли 2001-12 март 2002), а след това и член на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили (12 март 2002-5 март 2004). Бил е член на Kомисията по правни въпроси, заместник-председател на Kомисията по вътрешна сигурност и обществен ред, заместник-председател на Комисията за борба с корупцията.
На 23 февруари 2004 г., заедно с 28 депутати, подписали обръщението за оставката на старото ръководство на Съюза на демократичните сили, той напуска партията с мотива, че "трябва да се образува нова партия, която наистина да провежда политика, а не само да се говори за нещо, без да се върши нищо". На 30 май 2004 г. Йордан Соколов е един от основателите на партията "Демократи за силна България". От 2005 г. се завръща към адвокатската си практика. На 5 декември 2000 г. той е сред учредителите на международната фондация "Димитър Пешев".
Йордан Соколов е носител на Почетния знак на Съюза на юристите в България и на Адвокатската колегия, на Почетния знак на Националния полицейски синдикат (11 май 1997), на "Орден на слона" (Дания), "Орден на Серафима" (Швеция), на Почетния медал на Бундестага (17 юни 1997), на наградата за личен принос към Нов симфоничен оркестър - София (30 декември 1999), на ордена на звездата на рицар на Божи гроб - най-високото религиозно православно отличие (Ерусалим, Израел, 6 януари 2000), на орден "Св.св. Кирил и Методий" - първа степен (9 ноември 2012). Удостоен е със званието "Почетен гражданин" на Гулянци, Плевенска област, заради помощ за местната болница (15 февруари 2000).
