Министърът на регионалното развитие и благоустройство Петя Аврамова съобщи по време на заседание на ресорната парламентарна комисия, че има три експертни предложения за облекчаване на последствията от водната кризата в община Перник.
Първото предложение е за тестови сондажи във вододайната зона на язовир "Студена", които да черпят вода от подземни води и да допълват язовира или директно да отиват към пречиствателната станция чрез тръба, която да бъде изградена по дъното на язовира, уточни министърът, цитирана от БТА.
В Перник пристигнаха 26 000 десетлитрови бутилки минерална вода
Второ предложение е за еднократно изчерпване на водата от подземни карстови пещери, в които са открити големи количества вода. Предвижда се водата да бъде изпомпвана и вкарвана в естествените притоци на Струма. При този вариант експертите са предложили и еднократно пускане на статистичния обем водни количества, които се намират при помпена станция "Крапец", която в момента не работи и която е снабдявала високата част на Радомир. По експертни разчети става дума за около един милион кубически метра. Министърът уточни, че ако този обем бъде изпуснат към язовира, той ще го напълни, но ще е необходимо дълго време, за да се възстановят водните количества, преди отново да бъдат насочени към язовира и затова Петя Аврамова каза, че това е крайна мярка, ако водата в язовира бъде изчерпана.
Третото предложение, за което ведомството устно е информирано, е базирано на стари карти, в които е посочено, че при село Друган има водоизточник, който сега не се използва, за който се предполага дебит от сто литра в секунда. Тази информация трябва да бъде проверена. Селото се намира на пътя на водопровода, който е от язовир "Студена" към Радомир, и би могло с помпена станция и кранови възли да се върне обратно по този водопровод вода към язовира, уточни министърът.
В МРРБ ще се проведе среща за водната криза в Перник
Тя съобщи, че предложенията са пратени в МОСВ, а днес Аврамова e поискала от ресорния министър да изиска бърза оценка на експертите на ведомството за това кои от предложенията са възможни. От своя страна МРРБ е в готовност да съдейства с търсене на финансиране, проектиране и изграждане на необходимата инфраструктура. Тя изрази надежда, че предложенията ще бъдат разгледани в близките дни.
Министърът Аврамова напомни по време на заседанието на комисията, че сега 133 000 жители в 6 града и 116 села имат проблем с водоснабдяването, като причините са свързани с намалението на дебита на водоизточниците поради продължилата суша. Проблем има и заради нерегламентирано използване на питейна вода чрез незаконни сградни отклонения и ползването на такава вода за поливане.
Министърът напомни за проблемите с амортизираната водопроводна мрежа и изтъкна, че за обновяването й ще са нужни 11 млрд. лева, като само по оперативна програма "Околна среда" са предвидени близо 2 млрд. лева, а чрез цената на ВиК услугите този проблем не може да се реши, защото тя би прехвърлила прага на социална поносимост. За модернизацията на ВиК инфраструктурата от бюджета на МРРБ през последните пет години са вложени 111 млн. лева, от държавни инвестиционни заеми - 91,5 млн.лева и 330 млн. лева са инвестициите от ВиК операторите по инвестиционните им програми. Със средства от Световната банка и с държавно съфинансиране е приключило изграждането на язовира за питейни нужди "Пловдивци". Ще се изграждат и нови язовири, каза министърът и уточни, че са намерени предишни планове за изграждане на такива съоръжения - язовирите "Черни осъм" и "Бяла". Към момента в Бюджетната прогноза 2020 - 2022 г. са залегнали 73,364 млн. лева за финансиране на по-малки обекти от ВиК инфраструктурата, приоритетно за осигуряване на достатъчно количество и качество на питейна вода към населените места, имащи нужда от това.
Министърът информира още, че се очаква проектът на закон за ВиК сектора да бъде предложен за обществено обсъждане през май 2020 г. Сред основните постановки в бъдещия нормативен акт са запазване на прага на социалната поносимост на цената на водата.
Първото предложение е за тестови сондажи във вододайната зона на язовир "Студена", които да черпят вода от подземни води и да допълват язовира или директно да отиват към пречиствателната станция чрез тръба, която да бъде изградена по дъното на язовира, уточни министърът, цитирана от БТА.
В Перник пристигнаха 26 000 десетлитрови бутилки минерална вода
Второ предложение е за еднократно изчерпване на водата от подземни карстови пещери, в които са открити големи количества вода. Предвижда се водата да бъде изпомпвана и вкарвана в естествените притоци на Струма. При този вариант експертите са предложили и еднократно пускане на статистичния обем водни количества, които се намират при помпена станция "Крапец", която в момента не работи и която е снабдявала високата част на Радомир. По експертни разчети става дума за около един милион кубически метра. Министърът уточни, че ако този обем бъде изпуснат към язовира, той ще го напълни, но ще е необходимо дълго време, за да се възстановят водните количества, преди отново да бъдат насочени към язовира и затова Петя Аврамова каза, че това е крайна мярка, ако водата в язовира бъде изчерпана.
Третото предложение, за което ведомството устно е информирано, е базирано на стари карти, в които е посочено, че при село Друган има водоизточник, който сега не се използва, за който се предполага дебит от сто литра в секунда. Тази информация трябва да бъде проверена. Селото се намира на пътя на водопровода, който е от язовир "Студена" към Радомир, и би могло с помпена станция и кранови възли да се върне обратно по този водопровод вода към язовира, уточни министърът.
В МРРБ ще се проведе среща за водната криза в Перник
Тя съобщи, че предложенията са пратени в МОСВ, а днес Аврамова e поискала от ресорния министър да изиска бърза оценка на експертите на ведомството за това кои от предложенията са възможни. От своя страна МРРБ е в готовност да съдейства с търсене на финансиране, проектиране и изграждане на необходимата инфраструктура. Тя изрази надежда, че предложенията ще бъдат разгледани в близките дни.
Министърът Аврамова напомни по време на заседанието на комисията, че сега 133 000 жители в 6 града и 116 села имат проблем с водоснабдяването, като причините са свързани с намалението на дебита на водоизточниците поради продължилата суша. Проблем има и заради нерегламентирано използване на питейна вода чрез незаконни сградни отклонения и ползването на такава вода за поливане.
Министърът напомни за проблемите с амортизираната водопроводна мрежа и изтъкна, че за обновяването й ще са нужни 11 млрд. лева, като само по оперативна програма "Околна среда" са предвидени близо 2 млрд. лева, а чрез цената на ВиК услугите този проблем не може да се реши, защото тя би прехвърлила прага на социална поносимост. За модернизацията на ВиК инфраструктурата от бюджета на МРРБ през последните пет години са вложени 111 млн. лева, от държавни инвестиционни заеми - 91,5 млн.лева и 330 млн. лева са инвестициите от ВиК операторите по инвестиционните им програми. Със средства от Световната банка и с държавно съфинансиране е приключило изграждането на язовира за питейни нужди "Пловдивци". Ще се изграждат и нови язовири, каза министърът и уточни, че са намерени предишни планове за изграждане на такива съоръжения - язовирите "Черни осъм" и "Бяла". Към момента в Бюджетната прогноза 2020 - 2022 г. са залегнали 73,364 млн. лева за финансиране на по-малки обекти от ВиК инфраструктурата, приоритетно за осигуряване на достатъчно количество и качество на питейна вода към населените места, имащи нужда от това.
Министърът информира още, че се очаква проектът на закон за ВиК сектора да бъде предложен за обществено обсъждане през май 2020 г. Сред основните постановки в бъдещия нормативен акт са запазване на прага на социалната поносимост на цената на водата.
