Политическите субекти са набрали финансиране в размер на 9 182 839 лв. по време на кампанията за предсрочните парламентарни избори, провели се през месец юли тази година. Това показват финансовите им отчети пред Сметната палата, публичната информация от които е събрана и анализирана от Института за развитие на публичната среда.
Участие в предсрочните избори на 11 юли взеха 15 партии и 8 коалиции. Според действащите правила партиите и коалициите финансират кампанията си със собствени средства, средства на самите кандидати и дарения от физически лица. Лимит за дарения няма, но всички получени суми следва да бъдат декларирани. Партиите и коалициите, които не получават държавна субсидия, могат да ползват медиен пакет в размер до 40 000 лв. Ако в коалиция участва партия със субсидия, то размерът на медийния пакет се намалява. Тези средства се използват за платено отразяване на предизборната кампания в предпочитани от политическите субекти медии.
„В отчетите от тези избори за пореден път се забелязват известни несъответствия при публикуваните в регистъра данни. Отговорните за изготвянето на отчетите са допускали грешки при попълването на конкретни графи, в някои случаи изобщо липсва категоризация на приходи/разходи, и др.“, отчитат от Института за развитие на публичната среда.
За посочения период партиите са получили средства в размер на 2 200 513 лв.
„В нея не са включени приходите на „Републиканци за България” – 408 540 лв. От партията не са посочили техния произход. Поради тази причина и разпределените в категориите суми отразяват само набраните от останалите 14 партии средства“, правят уточнение авторите на доклада.
В структурата на приходите основен дял за поредна кампания има държавната субсидия. Тя възлиза на 1 116 986 лв. или 62.3% от отчетените постъпления. Субсидията е единственият източник на финансиране на ДПС – 775 066 лв. При партия „Възраждане“ пък тя е 91.9% от приходите или 185 053 лв. Единадесет от участвалите в изборите партии не са получавали държавна субсидия. Това нарежда на второ място като източник на приходи медийните пакети – 393 500 лв. или почти 22% от всички партийни постъпления.
Прави впечатление, че средствата от членски внос са незначителен дял от цялостното финансиране на кампаниите – сумата възлиза едва на 18 863 лв. или 1.1%.
Четирите партии, отчели най-големи приходи за изминалата кампания: ДПС; „Има такъв народ“; „Възраждане“ и „Българско лято“.
Общата сума на приходите на коалициите е 6 982 326 лв. Основен дял във финансирането на кампаниите им са собствените средства на партиите – 6 015 820 лв. или 86%. Начинът на публикуване на отчетите в регистъра на Сметната палата обаче, не позволява определяне на произхода и вида на тези приходи – дали са от държавна субсидия, членски внос, стопанска дейност или банкови заеми, например. Сред тези формации са партиите ГЕРБ, БСП, и включените в състава на коалициите „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“ – всички, получили представителство в предходния парламент и разполагащи с държавна субсидия.
Отчетите на коалициите показват, че най-много приходи са представили от коалицията ГЕРБ-СДС – 2 175 899 лв. Всички те са от собствени средства на партиите като впечатление прави разпределението им. Документите показват, че голямата част от тези средства са от сметката на ГЕРБ – 2 142 803 лв. По-интересното обаче е, че 1 323 187 лв. от тях са декларирани като „непарични средства”. Тук обаче не става въпрос за конкретни дарения, направени по време на предизборната кампанията, а такива, които партията е получила преди това.
Сред коалициите най-голям е размерът на привлечените от „Изправи се БГ! Ние идваме!“ дарения – 78 917 лв. Най-много собствени средства на кандидатите като част от приходите си са декларирани от БСП за България – 191 073 лв.
„Данните от финансовите отчети показват, че приходите, на които са разчитали участниците в последната предизборна кампания, са субсидиите на партиите и съответно собствените средства на коалициите. Предстои да видим колко и какъв тип средства са заделили и ще успеят да наберат политическите субекти предвид предстоящите 2 паралелни кампании – за президентски и предсрочни парламентарни избори. В последващи материали екипът ни ще представи анализ на разходите, извършени по време на кампанията през месец юли, както и къде бяха насочени медийните пакети“, се посочва още в анализа на Института за развитие на публичната среда.
Участие в предсрочните избори на 11 юли взеха 15 партии и 8 коалиции. Според действащите правила партиите и коалициите финансират кампанията си със собствени средства, средства на самите кандидати и дарения от физически лица. Лимит за дарения няма, но всички получени суми следва да бъдат декларирани. Партиите и коалициите, които не получават държавна субсидия, могат да ползват медиен пакет в размер до 40 000 лв. Ако в коалиция участва партия със субсидия, то размерът на медийния пакет се намалява. Тези средства се използват за платено отразяване на предизборната кампания в предпочитани от политическите субекти медии.
„В отчетите от тези избори за пореден път се забелязват известни несъответствия при публикуваните в регистъра данни. Отговорните за изготвянето на отчетите са допускали грешки при попълването на конкретни графи, в някои случаи изобщо липсва категоризация на приходи/разходи, и др.“, отчитат от Института за развитие на публичната среда.
За посочения период партиите са получили средства в размер на 2 200 513 лв.
„В нея не са включени приходите на „Републиканци за България” – 408 540 лв. От партията не са посочили техния произход. Поради тази причина и разпределените в категориите суми отразяват само набраните от останалите 14 партии средства“, правят уточнение авторите на доклада.
В структурата на приходите основен дял за поредна кампания има държавната субсидия. Тя възлиза на 1 116 986 лв. или 62.3% от отчетените постъпления. Субсидията е единственият източник на финансиране на ДПС – 775 066 лв. При партия „Възраждане“ пък тя е 91.9% от приходите или 185 053 лв. Единадесет от участвалите в изборите партии не са получавали държавна субсидия. Това нарежда на второ място като източник на приходи медийните пакети – 393 500 лв. или почти 22% от всички партийни постъпления.
Прави впечатление, че средствата от членски внос са незначителен дял от цялостното финансиране на кампаниите – сумата възлиза едва на 18 863 лв. или 1.1%.
Четирите партии, отчели най-големи приходи за изминалата кампания: ДПС; „Има такъв народ“; „Възраждане“ и „Българско лято“.
Общата сума на приходите на коалициите е 6 982 326 лв. Основен дял във финансирането на кампаниите им са собствените средства на партиите – 6 015 820 лв. или 86%. Начинът на публикуване на отчетите в регистъра на Сметната палата обаче, не позволява определяне на произхода и вида на тези приходи – дали са от държавна субсидия, членски внос, стопанска дейност или банкови заеми, например. Сред тези формации са партиите ГЕРБ, БСП, и включените в състава на коалициите „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“ – всички, получили представителство в предходния парламент и разполагащи с държавна субсидия.
Отчетите на коалициите показват, че най-много приходи са представили от коалицията ГЕРБ-СДС – 2 175 899 лв. Всички те са от собствени средства на партиите като впечатление прави разпределението им. Документите показват, че голямата част от тези средства са от сметката на ГЕРБ – 2 142 803 лв. По-интересното обаче е, че 1 323 187 лв. от тях са декларирани като „непарични средства”. Тук обаче не става въпрос за конкретни дарения, направени по време на предизборната кампанията, а такива, които партията е получила преди това.
Сред коалициите най-голям е размерът на привлечените от „Изправи се БГ! Ние идваме!“ дарения – 78 917 лв. Най-много собствени средства на кандидатите като част от приходите си са декларирани от БСП за България – 191 073 лв.
„Данните от финансовите отчети показват, че приходите, на които са разчитали участниците в последната предизборна кампания, са субсидиите на партиите и съответно собствените средства на коалициите. Предстои да видим колко и какъв тип средства са заделили и ще успеят да наберат политическите субекти предвид предстоящите 2 паралелни кампании – за президентски и предсрочни парламентарни избори. В последващи материали екипът ни ще представи анализ на разходите, извършени по време на кампанията през месец юли, както и къде бяха насочени медийните пакети“, се посочва още в анализа на Института за развитие на публичната среда.
