Пандемията и старостта. Най-застрашени от усложненията от COVID-19 са възрастните хора.
За тях говорим от началото на кризата. Как обаче COVID-19 промени живота на и без това изоставените възрастни хора, които живеят сами из българските села, предава NOVA.
64-годишният Тодор Тодоров е единственият жител на Зеленик. Това е махала в Еленския балкан, в която бай Тошо живее изолиран от света. Доброволно. Той е роден там, единствено дете. Израснал е с родителите си, няма семейство, а вече няма и съседи. Изминал е половин век, за да се стигне до обезлюдяването на Зеленик.
„Имаше към 500 човека. Имаше хора, къщи имаше, животни, добитък, но отдавна…”, разказва той. 64-годишният самотник е работил като монтьор в местния ДАП. Има 30 години стаж. Не му достигат още 8, за да се пенсионира.
Сега, живее от помощи и каквото даде Балкана. За покупки слиза веднъж седмично в най-близкото село Костел. Прави преход от четири часа пеша - цената да остане сам със себе си и... питомците.
„Ставам сутрин, храня животните - кучета, котки. Някое дърво си нарязвам и нацепвам. Някаква работа си свършвам. Падне ли снегът - телевизията, паля печката, огнището, на топло и така”, казва той.
Бай Тодор от Зеленик следи дневния ред на обществото. Вече нищо не може да го учуди. „Живях през комунизма, през демокрацията и сега - този вирус. Този, коронавирус, беше върхът. Не ме е страх. От какво да ме е страх”, коментира той.
За тях говорим от началото на кризата. Как обаче COVID-19 промени живота на и без това изоставените възрастни хора, които живеят сами из българските села, предава NOVA.
64-годишният Тодор Тодоров е единственият жител на Зеленик. Това е махала в Еленския балкан, в която бай Тошо живее изолиран от света. Доброволно. Той е роден там, единствено дете. Израснал е с родителите си, няма семейство, а вече няма и съседи. Изминал е половин век, за да се стигне до обезлюдяването на Зеленик.
„Имаше към 500 човека. Имаше хора, къщи имаше, животни, добитък, но отдавна…”, разказва той. 64-годишният самотник е работил като монтьор в местния ДАП. Има 30 години стаж. Не му достигат още 8, за да се пенсионира.
Сега, живее от помощи и каквото даде Балкана. За покупки слиза веднъж седмично в най-близкото село Костел. Прави преход от четири часа пеша - цената да остане сам със себе си и... питомците.
„Ставам сутрин, храня животните - кучета, котки. Някое дърво си нарязвам и нацепвам. Някаква работа си свършвам. Падне ли снегът - телевизията, паля печката, огнището, на топло и така”, казва той.
Бай Тодор от Зеленик следи дневния ред на обществото. Вече нищо не може да го учуди. „Живях през комунизма, през демокрацията и сега - този вирус. Този, коронавирус, беше върхът. Не ме е страх. От какво да ме е страх”, коментира той.
