Клиничната пътека за епилепсия и епилептични пристъпи е една от най-мизерните в страната, твърдят специалисти в Европейския ден на епилепсията, който Старият континент отбелязва за трета поредна година. Експертите са убедени, че е необходима специална програма за Център за хирургия за епилепсия, която да позволи финансиране на предхирургичната подготовка и хирургичното лечение на пациенти, които страдат от епилепсия, което в момента Националната здравноосигурителна каса не покрива.
Около 70 000 са пациентите, страдащи от различни епилепсии у нас, подчерта председателят на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия Веска Събева. 14 000 от тях продължават да получават пристъпи, тъй като не могат да бъдат излекувани медикаментозно. Специалистите са убедени, че тези хора имат нужда от преценка на възможностите за хирургично лечение, тъй като при половината от тях то би било възможно.
За население до 10 млн. души се смята, че е достатъчен един високоспециализиран център за хирургия за епилепсия, който да осъществява по отвъртени методи диагностика и лечение на пациентите, които не се влияят от медикаменти. Такъв център у нас има вече седем години, обясни ръководителят д-р Красимир Минкин. За това време в него са излекувани 105 пациенти, при 72% от които е постигнат пълен контрол над пристъпите. Нужна е обаче програма, която да позволи поддържането на високо ниво на техника в центъра, както и финансирането на дейността.
Д-р Минкин е убеден, че за една година за цялото предхирургично изследване на пациенти с епилепсия са необходими 500 000 лева. Тези средства биха били достатъчни за предхирургичната подготовка на 100 пациенти и хирургичното лечение на 30 от тях. Четиридневно изследване, което включва измерване на електрическата активност на мозъка, струва около 1000 лева, допълва д-р Минкин. В момента обаче по клинична пътека Касата заплаща 280 лева, както за осъществяването на 10-минутен запис, така и за осъществяването на 168-часов.
Експертите поясниха, че в България клинчилата пътека за хронична диария е 600 лева, което е два пъти и половина повече от стойността на пътеката, от която зависи бъдещето на епилептиците.
