Обучението за бакалаври при някои специалности да бъде 3, а не 4 години. Промяната е заложена в Стратегията за развитие на висшето образование до 2030 г. Една специалност обаче ще се учи еднакво време във всички университети.
Конкретен график кога промяната би влязла в сила не е разписан. Все още тече и общественото обсъждане на документа. Идеята е магистратурата да се субсидира от държавата, след като студентът е минал 3 години обучение за бакалавър в същото професионално направление. С промяната и бизнесът щял да получава по-лесно готови кадри.
В момента всички бакалавърски специалности във ВУЗ-овете у нас са по 4 години. По-кратко е обучението само за „професионален бакалавър”, но научната степен се придобива единствено в колежите. От Министерството на образованието смятат, че 3-годишният период е достатъчен да се постави основата, за да може след това студент да избера адекватна на интересите си магистратура.
„Може да не бъдат достатъчно подготвени студентите след завършването си. Тоест нито да са успели да си намерят работа, нито да са достатъчно подготвени за пазара на труда”, коментира Даниел Парушев от Националното представителство на студентските съвети
И университетите са на мнение, че трябва внимателно да се изберат евентуални специалности, при които обучението да се намали.
„Трябва много внимателно да се прецени къде това може да се случи, за да не задълбочим проблемите, вместо да ги решим”, коментира проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС.
Стратегията предвижда и профилирането на университетите на изследователски, образователни и професионални с ясно очертана специфика. Детайлни критерии как ще се разграничават все още не са известни.
„Ако се залитне прекалено много само към изследователски университет, ние отиваме към изследователския институт на БАН. Това съм го казвал и друг път. Няма смисъл от това. Основният фокус е образованието с подходящи научни изследвания”, коментира проф. Димитър Димитров.
„Не смятам, че трябва университетите да започнат да се бъркат в работата на Българската академия на науките”, коментира Даниел Парушев.
Промяна ще има и при субсидирането на висшите учебни заведения. Тя ще бъде на две части – за издръжка на обучението и за научни изследвания.
Предлага се и увеличаване на стипендиите на докторантите.
Конкретен график кога промяната би влязла в сила не е разписан. Все още тече и общественото обсъждане на документа. Идеята е магистратурата да се субсидира от държавата, след като студентът е минал 3 години обучение за бакалавър в същото професионално направление. С промяната и бизнесът щял да получава по-лесно готови кадри.
В момента всички бакалавърски специалности във ВУЗ-овете у нас са по 4 години. По-кратко е обучението само за „професионален бакалавър”, но научната степен се придобива единствено в колежите. От Министерството на образованието смятат, че 3-годишният период е достатъчен да се постави основата, за да може след това студент да избера адекватна на интересите си магистратура.
„Може да не бъдат достатъчно подготвени студентите след завършването си. Тоест нито да са успели да си намерят работа, нито да са достатъчно подготвени за пазара на труда”, коментира Даниел Парушев от Националното представителство на студентските съвети
И университетите са на мнение, че трябва внимателно да се изберат евентуални специалности, при които обучението да се намали.
„Трябва много внимателно да се прецени къде това може да се случи, за да не задълбочим проблемите, вместо да ги решим”, коментира проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС.
Стратегията предвижда и профилирането на университетите на изследователски, образователни и професионални с ясно очертана специфика. Детайлни критерии как ще се разграничават все още не са известни.
„Ако се залитне прекалено много само към изследователски университет, ние отиваме към изследователския институт на БАН. Това съм го казвал и друг път. Няма смисъл от това. Основният фокус е образованието с подходящи научни изследвания”, коментира проф. Димитър Димитров.
„Не смятам, че трябва университетите да започнат да се бъркат в работата на Българската академия на науките”, коментира Даниел Парушев.
Промяна ще има и при субсидирането на висшите учебни заведения. Тя ще бъде на две части – за издръжка на обучението и за научни изследвания.
Предлага се и увеличаване на стипендиите на докторантите.
