В началото на заседанието депутатите гласуваха прекратяването на пълномощията на Евгения Алексиева от ГЕРБ-СДС, Калин Калапанков от БСП, Деян Николов от “Възраждане”, Валери Сираков от “Възраждане”, Славена Точева от ГЕРБ-СДС и Петър Куленски от ПП-ДБ. Всички шест оставки бяха приети.
БГНЕС
Всички сами подадоха своите оставки едни, защото заеха кметски или общински постове след местните избори, а други по неясни причини.
Алексиева бе избрана за кмет на район Панчарево, Куленски за кмет на Пазарджик, а Калапанков за кмет на Брезово. От друга страна Николов реши да бъде общински съветник в Столична община, а Сираков вероятно е решил да бъде общински съветник във видинската община. Неясен остана мотива за оставката на Точева.
БГНЕС
Народните представители отхвърлиха Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Едва 60 депутати гласуваха “за” предложението обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст да бъде обвързано с размера на минималната работна заплата.
Преди гласуването на законопроекта на първо четене нямаше дълъг дебат, а няколко кратки изказвания на депутати от БСП и от “Възраждане”.
Георги Георгиев от “Възраждане” коментира, че парламентарната му група подкрепя предложението, защото според тях семействата, които отглеждат деца трябва да се подпомагат. Според него това е малка крачка, но е в правилната посока и ще помогне за справяне с демографската криза. Той призова всички партии да подкрепят предложението.
Иван Ченчев от БСП разкритикува ПП-ДБ и посочи, че предизборните им заявки не кореспондират с това, което правят в пленарна зала. Според него, когато става дума за българските граждани, партиите не трябва да се делят, а да подкрепят позитивните мерки, които са полезни за всички. “Вярвам, че ще натиснете зеления бутон”, каза Ченчев.
►Народните представители не приеха на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Вносители на законопроекта са Станислав Балабанов от ИТН и група народни представители. Сред промените, които те предлагат е премахването на изискването за минимален брой участници в гласуването, за да е прието предложението, предмет на национален и местен референдум, както и облекчаването на изискванията към подписката за предизвикване на национални и местни референдуми.
Иван Ченчев от БСП каза, че парламентарната му група ще подкрепи законопроекта. “Референдум да, вече сме правили, събирали сме подписи. Ние отдавна сме казали нашата позиция”, посочи той.
Радомир Чолаков от ГЕРБ поясни, че не знае как ще гласува парламентарната му, но изрази своето лично мнение. Според него референдумите в известна степен водят до разпад на политическата система.
Станислав Балабанов от ИТН призова колегите си да приемат законопроекта. “Нека бъде приет законопроекта. Имате мнозинство да премахнете точките, които не харесвате между първо и второ четене”, призова той.
Петър Петров от “Възраждане” посочи, че парламентарната му група ще подкрепи законопроекта. Според него така предложеният законопроект има добри предложения като уточни, че най-големият проблем при провеждане на референдум е липсата на разяснителна кампания. Той посочи, че този проблем трябва да бъде решен. Петров коментира, че българите в чужбина са лишени от правото на участие в референдум и трябва да се предприемат мерки те да бъдат приобщени. “Редно е да приобщим българските граждани, които живеят в чужбина”, смята той.
Народните представители започнаха разглеждането и дебатитането по Проект на решение за отмяна на Решение на 44-ото Народно събрание от 8 юни 2018 г. за приемане на проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“.
Според внесения от Министерски съвет Проект за инвестиционен разход ще са необходими финансови средства от порядъка на 1.376 млрд. щатски долара (2.504 320 млрд. лв., изчислени при курс на щатския долар $1=1.82 лв.) без ДДС. От тях 1.210 млрд. щатски долара (2.202 млрд. лв. без ДДС) за придобиване на 198 машини. Артилерийско и стрелково въоръжение с прогнозна стойност 65 000 000 щатски долара ( 118 300 000лв.). Управляеми противотанкови ракети Javelin с прогнозна стойност 101 000 000 щатски долара ( 183 820 000 лв.). За вторите два проекта тепърва се очаква през 2024 г. Министерство на отбраната да получи проектодоговори.
На всички машини ще бъде инсталирано и интегрирано комуникационно-информационно оборудване, отговарящо на изискванията на Министерство на отбраната за оперативна и техническа съвместимост с оборудването, което към момента се използва в Сухопътни войски.
За цялостната реализация на проекта за придобиване на бойни и спомагателни машини ще са необходими и други допълнителни разходи за заплащане на данък добавена стойност (ДДС), мита и транспортни разходи. Размерът на средствата за заплащане на тези съпътстващи разходи ще стане известен на по-късен етап, след уточняване на количествата и вида на придобиваните средства за обслужване и поддръжка, резервни части и консумативи, както и периодите за тяхната доставка.
В резултат на сключените през 2019 г. договори по Програмата за чуждестранни военни продажби (FMS) за придобиване на самолети F16 Block 70 и извършените плащания по тях, на Република България е предоставена възможност за разсрочено плащане при сключването на нови договори по програмата FMWS. Съгласно проекта за международен договор BU-B-UCP, чиято ратификация ще бъде внесена в Народното събрание след приемането на настоящия Проект на решение за приемане на Проект за инвестиционен разход, е предвидено заплащането да се извърши за период от 5 години до 2027г., като схемата за плащане предварително е съгласувана с Министерството на финансите. За 2023г. е предвидено по проекта да бъдат разходвани 479 315 200 лв.
