Парламентът прие на второ четене промени в Закона за висшето образование, свързани с увеличение на заплатите на преподавателите, внесени от ГЕРБ-СДС.
Заложено е увеличение на заплатите на преподавателите в държавните висши училища, както и на стипендиите на докторантите. Eжегодно, с изготвянето на проекта на държавния бюджет за съответната година, Министерският съвет трябва да планира трансфера от държавния бюджет в размер, който осигурява достигане на средна брутна работна заплата за академичния състав в държавните вузове не по-малка от 180% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца.
Предвижда се стипендиите на докторантите, финансирани от държавния бюджет, да се определят от Министерския съвет в размер, не по-малък от 150 на сто от минималната работна заплата за страната за последните 12 месеца, за които са публикувани официални данни на Националния статистически институт.
Парламентът записа средствата от държавния бюджет за финансиране на висшето образование да се планират ежегодно в размер, не по-малък от 0,9 на сто от брутния вътрешен продукт.
Предвижда се минималната основна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища да се определя ежегодно с акт на Министерския съвет в размер не по-малък от 125% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца.
Министърът на образованието и науката в оставка Галин Цоков беше в пленарната зала и отбеляза, че Министерството на образованието и науката (МОН) подкрепя законопроекта с редакциите, които са направили. Той уточни, че по отношение на повишаването на заплатите, от гледна точка на тяхното обвързване със средната брутна работна заплата за предната година в страната, МОН подкрепя това предложение и идеята е чрез тези текстове да се подобрят условията за работа във висшите училища и научните институти.
Цоков каза, че това, което се предвижда като обвързване на работната заплата на преподаватели и изследователите със средната работна заплата, дава възможност за по-голяма устойчивост във времето за осъществяване на качествено преподаване и качествени научни изследвания. Такава мярка и такъв закон изисква и допълнителни средства от държавния бюджет, добави министърът в оставка. Той обясни, че всички разговори и обсъждания на комисиите са показали, че народните представители имат предвид това.
Депутатите спориха с финансовия министър във връзка с парите за образование
Въпросът е откъде ще вземем парите през март, при условие, че само преди три месеца гледахме държавен бюджет, попита Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). Той обясни, че подкрепят усилията за увеличаване на заплатите в университетите. По думите му през изминалата година увеличението, което са осигурили за сектор образование, е бил с над 1 млрд. лв. Тази година за образование сме заложили допълнителни 863 млн. лв., подчерта Сабрутев и коментира, че в държавния бюджет тези 206 млн. лв. не са заложени и ще бъдат дефицит за държавата. Депутатът подчерта, че те подкрепят вдигането на заплатите на преподавателите в университетите, но са против вдигане на заплати "назаем".
Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС) каза, че системата на висшето образование е с изоставащи възнаграждения последните три години. Той смята, че този законопроект се налага, защото в основата на висшето образование са школите от преподаватели. Възпроизводството на тези школи зависи от един основен фактор – склонността на най-добрите завършващи студенти да се включат в академична кариера, допълни Вълчев и каза, че законопроектът предлага да се регулират минималната заплата за длъжността „асистент“ и докторантската стипендия, а според него това са двете величини, които имат сигнално значение към младите хора, които избират да се включат в академични професии.
Ивайло Папов от „Възраждане“ смята, че са успели да изчистят текстовете на законопроекта на няколко работни срещи и изведнъж законопроектът няма да мине, защото няма да се получат едни „магически числа“ на един „магически човек“. Папов попита представителите на ПП-ДБ от комисиите, защо са се сетили чак сега, че няма да има бюджет. Ако са знаели, че няма да има пари или няма да стигнат, трябваше да го спрете този законопроект, добави депутатът.
Божидар Божанов от ПП-ДБ каза, че не е склонен да задължи финансовия министър да осигури тези пари сега, защото той може и да не успее да го направи. Предпочитам да вземе това решение на база обосновки и данни, да видим откъде може да се вземат тези пари и тогава да го гласуваме, допълни той.
Румен Гечев, „БСП за България“, смята, че тази корекция в числата е закъсняла. По думите му с това решение се приближаваме до заплатите в други европейски страни като Румъния.
Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ (ИТН) смята, че няма как държавата да просперира без кадри, които се формират най-вече от Закона за висшето образование. Той заяви, че от „Има такъв народ“ ще подкрепят законопроекта.
Депутатите гласуваха, за достигане размера на възнагражденията за 2024 година, в едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет, по реда на Закона за публичните финанси, да одобри допълнителни разходи/трансфери по бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджет на държавните висши училища и научните организации.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Заложено е увеличение на заплатите на преподавателите в държавните висши училища, както и на стипендиите на докторантите. Eжегодно, с изготвянето на проекта на държавния бюджет за съответната година, Министерският съвет трябва да планира трансфера от държавния бюджет в размер, който осигурява достигане на средна брутна работна заплата за академичния състав в държавните вузове не по-малка от 180% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца.
Предвижда се стипендиите на докторантите, финансирани от държавния бюджет, да се определят от Министерския съвет в размер, не по-малък от 150 на сто от минималната работна заплата за страната за последните 12 месеца, за които са публикувани официални данни на Националния статистически институт.
Парламентът записа средствата от държавния бюджет за финансиране на висшето образование да се планират ежегодно в размер, не по-малък от 0,9 на сто от брутния вътрешен продукт.
Предвижда се минималната основна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища да се определя ежегодно с акт на Министерския съвет в размер не по-малък от 125% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца.
Министърът на образованието и науката в оставка Галин Цоков беше в пленарната зала и отбеляза, че Министерството на образованието и науката (МОН) подкрепя законопроекта с редакциите, които са направили. Той уточни, че по отношение на повишаването на заплатите, от гледна точка на тяхното обвързване със средната брутна работна заплата за предната година в страната, МОН подкрепя това предложение и идеята е чрез тези текстове да се подобрят условията за работа във висшите училища и научните институти.
Цоков каза, че това, което се предвижда като обвързване на работната заплата на преподаватели и изследователите със средната работна заплата, дава възможност за по-голяма устойчивост във времето за осъществяване на качествено преподаване и качествени научни изследвания. Такава мярка и такъв закон изисква и допълнителни средства от държавния бюджет, добави министърът в оставка. Той обясни, че всички разговори и обсъждания на комисиите са показали, че народните представители имат предвид това.
Депутатите спориха с финансовия министър във връзка с парите за образование
Въпросът е откъде ще вземем парите през март, при условие, че само преди три месеца гледахме държавен бюджет, попита Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). Той обясни, че подкрепят усилията за увеличаване на заплатите в университетите. По думите му през изминалата година увеличението, което са осигурили за сектор образование, е бил с над 1 млрд. лв. Тази година за образование сме заложили допълнителни 863 млн. лв., подчерта Сабрутев и коментира, че в държавния бюджет тези 206 млн. лв. не са заложени и ще бъдат дефицит за държавата. Депутатът подчерта, че те подкрепят вдигането на заплатите на преподавателите в университетите, но са против вдигане на заплати "назаем".
Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС) каза, че системата на висшето образование е с изоставащи възнаграждения последните три години. Той смята, че този законопроект се налага, защото в основата на висшето образование са школите от преподаватели. Възпроизводството на тези школи зависи от един основен фактор – склонността на най-добрите завършващи студенти да се включат в академична кариера, допълни Вълчев и каза, че законопроектът предлага да се регулират минималната заплата за длъжността „асистент“ и докторантската стипендия, а според него това са двете величини, които имат сигнално значение към младите хора, които избират да се включат в академични професии.
Ивайло Папов от „Възраждане“ смята, че са успели да изчистят текстовете на законопроекта на няколко работни срещи и изведнъж законопроектът няма да мине, защото няма да се получат едни „магически числа“ на един „магически човек“. Папов попита представителите на ПП-ДБ от комисиите, защо са се сетили чак сега, че няма да има бюджет. Ако са знаели, че няма да има пари или няма да стигнат, трябваше да го спрете този законопроект, добави депутатът.
Божидар Божанов от ПП-ДБ каза, че не е склонен да задължи финансовия министър да осигури тези пари сега, защото той може и да не успее да го направи. Предпочитам да вземе това решение на база обосновки и данни, да видим откъде може да се вземат тези пари и тогава да го гласуваме, допълни той.
Румен Гечев, „БСП за България“, смята, че тази корекция в числата е закъсняла. По думите му с това решение се приближаваме до заплатите в други европейски страни като Румъния.
Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ (ИТН) смята, че няма как държавата да просперира без кадри, които се формират най-вече от Закона за висшето образование. Той заяви, че от „Има такъв народ“ ще подкрепят законопроекта.
Депутатите гласуваха, за достигане размера на възнагражденията за 2024 година, в едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет, по реда на Закона за публичните финанси, да одобри допълнителни разходи/трансфери по бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджет на държавните висши училища и научните организации.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
