- Лютви Местан
Парламентът няма да има право да изисква отчет на главния прокурор за дейността на прокуратурата. Това реши мнозинството в Народното събрание след напрегнати дебати по петата поправка в Конституцията и след три поредни гласувания. Остра съпротива за това НС да може да изисква доклади за дейността на прокуратурата дойде от БСП и ДПС.
Основните спорове в дебата до момента бяха свързани с формулировката на първия параграф от внесените конституционни промени, който гласи, че Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика.
В първия вариант на текста обаче беше разписано, че НС може да изисква отчет за дейността на прокуратурата. Преди да се пристъпи към гласуване съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев защити предлаганите промени и смисълът от тях.
„Искам да припомня, че един предишен парламент прие в закона за съдебната власт идентичен текст на първоначално предложения от колегите между първо и второ чете, а именно правото на НС да изисква доклади от главния прокурор. Този текст тогава беше приет от НС с голямо мнозинство, а впоследствие бе отменен като противоконституционен от КС. Напълно правилно, защото той не отговаряше на конституцията в нейната досегашна редакция. Именно затова има голям смисъл това предходно конституционно решение, което голямо мнозинство като закон в момента да събере същото голямо мнозинство като промяна в Конституцията, където вече то по никакъв начин не нарушава разделението на властите, а прави малка крачка към създаването на контролни механизми, така необходими по отношение на съдебната власт в България. Изключително погрешно и това вярвам ще бъде нишка, което ще тече в целия днешен дебат, е да се приравняват магистратите от прокуратарута с магистратите от съда, независимо от факта, че по българската Конституция и едните, и другите са част от независимата съдебна власт", каза той.
Местан: Българският законодател трябва да се освободи от оковите на ВНС
Лидерът на ДПС Лютви Местан поиска от президента Росен Плевнелиев да започне подготовка за Велико Народно събрание.
„Ако искаме да правим по-дълбоки реформи в тази съдебна система рано или късно трябва да узреем за необходимостта от свикване на Велико народно събрание, което да заседава кратко и да приеме един-единствен акт - на собствената си ликвидация. И всички правомощия предвидени за ВНС, да се делегират на обикновено НС със съответните гаранции за формата на държавно управление. Може този тип решения да се вземат с друго мнозинство, например три четвърти, но българският законодател трябва да се освободи от оковите на ВНС. Дотогава много трудно ще вкарате обикновен парламент да се занимава с въпроси, които и при най добро желание ние не бихме могли да се ангажираме, защото има теми, които стоят извън политическата ни воля. За нас критерият, кой е за истински и много дълбоки реформи е отношението му към идеята за свикване на ВНС. Призоваваме президента да започне консултации със съгласие да се свика ВНС, което да обяви собствената си ликвидация, за да можем да разгърнем всички своята реформаторска енергия и мощ", каза Местан.
Миков: Не подкрепяме НС да изисква доклад от главния прокурор
Председателят на БСП Михаил Миков категорично отказа да подкрепи промените в Конституцията.
„БСП лява България" няма да подкрепи този текст не само защото не е допустим. Той не е разглеждан на първо четене, а и защото в изказванията преди малко личи нещо, което трябва да е ясно и разбиране, което ние не можем да подкрепим – политически контрол върху независимата съдебна власт в частта й за прокуратурата. Беше ясно казано от трибуната. Дават се европейски примери, но за пленарната зала трябва да е ясно, че няма единен модел и всяка страна е абсолютно свободна да определя устройството си в рамките на функционирането на бившия трети стълб, а сега пространството на свобода и сигурност. Така че спекулацията как е в една или друга страна в ЕС, която сигурно днес ще звучи често в тази зала, трябва да бъде ясно разобличена. Историята на отделянето на прокуратурата в независимата съдебна власт е свързана с практиката на прокуратурата в 50-те години и съветския модел. И тази практика днес се прави опит да бъде възстановена поради невъзможността на политическите сили, които претендират с ВНС. Всъщност техните предшественици боикотираха приемането на конституцията. Те си сменят имената, но мисленето им е едно и също. Не можем да приемем едно такова разбиране за политически контрол върху прокуратурата“, каза Миков.
Конституционната комисия в НС „орязва" текстовете за главния прокурор
В крайна сметка текстът за отчитането на главния прокурор пред НС беше приет след корекция и без уточнението, че НС може да изисква доклад за дейността на прокуратурата. Точката беше гласувана трети път по настояване на ДПС и приет със 191 гласа "за" и 34 "против".
ВСС е вече с две колегии - съдийска и прокурорска
По този начин няма да има нужда от двумесечно изчакване за третото четене на поправките в основния закон. Дебатите в пленарната зала продължават.
