Първите пенсионери с право на втора пенсия ще получат с 20 процента по-ниски основни пенсии.
Намалението в размера на пенсиите, отпуснати през последното тримесечие на 2021 г., когато жените, родени в началото на 1960 г., ще придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е около 20 процента, като процентът на редукция ще нараства, достигайки до около 25 на сто за пенсиите след 2040 година. Това е така, защото целият осигурителен стаж на хората, които ще се пенсионират тогава, ще обхваща периоди след 2002 г.
Това сочи извод в актюерски доклад за 2019 г., изготвен от Националния осигурителен институт (НОИ) за оценка на дългосрочното финансово състояние на фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) в България за периода 2018-2070 г. Докладът е публикуван в брой 1 на информационния бюлетин на НОИ за тази година.
Експертите посочват, че е важно да се отбележи, че стойността на намалението е различна за всеки отделен пенсионер и зависи от конкретния период, който обхваща осигурителният му стаж. При различни допускания за особеностите на трудовата кариера, редукцията в индивидуалния коефициент ще нараства плавно от около 20 процента в началото на периода до над 25 процента през 2050 година.
Коефициентите на заместване на дохода ще бъдат по-ниски за пенсионерите, които се осигуряват и в двата стълба, тъй като пенсиите им ще бъдат редуцирани, пропорционално на осигурителната вноска, която е била прехвърляна към втория стълб, но те ще получат втора пенсия от универсален пенсионен фонд.
При допускането, че 100 процента от осигурените, родени след 31 декември 1959 г., ще продължат да се осигуряват в двата стълба, от стойности, близки до 42 на сто в началото на периода, до 2030 г. коефициентът на заместване на дохода от първия стълб ще намалее и ще се задържи на относително постоянно ниво от около 34-35 на сто до края на прогнозния период.
В доклада се посочва, че възможността за прехвърляне на осигуряването изцяло към ДОО оказва благоприятно влияние върху коефициента на заместване на дохода от първия стълб, като за осигурените, родени след 1959 г., които ще изберат осигуряване само в първи стълб, средният брутен коефициент на заместване ще бъде с около 10 процентни пункта по-висок.
Адекватността на пенсиите остава повод за сериозна загриженост, се посочва в доклада. От около 42 процента през 2018 г. в дългосрочен план коефициентът на заместване ще намалее до 35 процента през 2070 г. Върху този процес влияе най-вече законодателното изискване за редукция на индивидуалния коефициент на пенсионерите, на които ще бъде отпусната пенсия и от ДОО, и от универсален пенсионен фонд, допълват от НОИ.
В резултат от проведените параметрични реформи, в краткосрочен и средносрочен план може да се очаква подобряване на финансовото състояние на фондовете на ДОО. Недостигът от средства (от около 3,5 на сто от БВП през 2018 г.) ще продължи да намалява, достигайки най-ниската си стойност от 2,3 на сто от БВП през 2034 г. Общо за периода 2018-2070 г. разходите за пенсии ще нарастват като дял от БВП, достигайки до 10,2 на сто през 2070 г. при около 8,5 на сто през 2018 година.
Прогнозите показват обаче, че въпреки подобрението, балансът на системата ще остане отрицателен за целия период 2018-2070 г. Наред с това, след 2037 г., когато приключва увеличението на законоустановената пенсионна възраст, балансът на фондовете на ДОО ще започне да се влошава, достигайки дефицит от около 4,8 процента през 2070 г. Ще се задълбочи и зависимостта на системата от държавния бюджет - в края на периода трансферът за покриване на недостига от средства ще нарасне с около 5 процента от общите разходи. При 35,7 на сто през 2018 г., през 2070 г. делът на трансфера от централния бюджет ще достигне 40,7 на сто от общите разходи на ДОО.
Това показва, че при сегашните разпоредби по отношение на правото и размерите на пенсии и обезщетения, и дори при очакванията за намаляващ коефициент на заместване на дохода, приходите от осигурителни вноски няма да са достатъчни, за да компенсират нарастващите разходи на системата. Планираното обвързване на пенсионната възраст с промените в средната продължителност на живота след 2037 г. ще доведе до допълнително увеличение на законоустановената възраст за пенсиониране, но финансовият ефект върху ДОО от тази мярка не е еднозначен, анализират от НОИ.
"Дали хората ще бъдат в състояние да останат на пазара на труда и след 65-годишна възраст, или голяма част от тях ще се инвалидизират, е въпрос, отговорът на който зависи от много и различни фактори", се посочва в доклада.
Намалението в размера на пенсиите, отпуснати през последното тримесечие на 2021 г., когато жените, родени в началото на 1960 г., ще придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е около 20 процента, като процентът на редукция ще нараства, достигайки до около 25 на сто за пенсиите след 2040 година. Това е така, защото целият осигурителен стаж на хората, които ще се пенсионират тогава, ще обхваща периоди след 2002 г.
Това сочи извод в актюерски доклад за 2019 г., изготвен от Националния осигурителен институт (НОИ) за оценка на дългосрочното финансово състояние на фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) в България за периода 2018-2070 г. Докладът е публикуван в брой 1 на информационния бюлетин на НОИ за тази година.
Експертите посочват, че е важно да се отбележи, че стойността на намалението е различна за всеки отделен пенсионер и зависи от конкретния период, който обхваща осигурителният му стаж. При различни допускания за особеностите на трудовата кариера, редукцията в индивидуалния коефициент ще нараства плавно от около 20 процента в началото на периода до над 25 процента през 2050 година.
Коефициентите на заместване на дохода ще бъдат по-ниски за пенсионерите, които се осигуряват и в двата стълба, тъй като пенсиите им ще бъдат редуцирани, пропорционално на осигурителната вноска, която е била прехвърляна към втория стълб, но те ще получат втора пенсия от универсален пенсионен фонд.
При допускането, че 100 процента от осигурените, родени след 31 декември 1959 г., ще продължат да се осигуряват в двата стълба, от стойности, близки до 42 на сто в началото на периода, до 2030 г. коефициентът на заместване на дохода от първия стълб ще намалее и ще се задържи на относително постоянно ниво от около 34-35 на сто до края на прогнозния период.
В доклада се посочва, че възможността за прехвърляне на осигуряването изцяло към ДОО оказва благоприятно влияние върху коефициента на заместване на дохода от първия стълб, като за осигурените, родени след 1959 г., които ще изберат осигуряване само в първи стълб, средният брутен коефициент на заместване ще бъде с около 10 процентни пункта по-висок.
Адекватността на пенсиите остава повод за сериозна загриженост, се посочва в доклада. От около 42 процента през 2018 г. в дългосрочен план коефициентът на заместване ще намалее до 35 процента през 2070 г. Върху този процес влияе най-вече законодателното изискване за редукция на индивидуалния коефициент на пенсионерите, на които ще бъде отпусната пенсия и от ДОО, и от универсален пенсионен фонд, допълват от НОИ.
В резултат от проведените параметрични реформи, в краткосрочен и средносрочен план може да се очаква подобряване на финансовото състояние на фондовете на ДОО. Недостигът от средства (от около 3,5 на сто от БВП през 2018 г.) ще продължи да намалява, достигайки най-ниската си стойност от 2,3 на сто от БВП през 2034 г. Общо за периода 2018-2070 г. разходите за пенсии ще нарастват като дял от БВП, достигайки до 10,2 на сто през 2070 г. при около 8,5 на сто през 2018 година.
Прогнозите показват обаче, че въпреки подобрението, балансът на системата ще остане отрицателен за целия период 2018-2070 г. Наред с това, след 2037 г., когато приключва увеличението на законоустановената пенсионна възраст, балансът на фондовете на ДОО ще започне да се влошава, достигайки дефицит от около 4,8 процента през 2070 г. Ще се задълбочи и зависимостта на системата от държавния бюджет - в края на периода трансферът за покриване на недостига от средства ще нарасне с около 5 процента от общите разходи. При 35,7 на сто през 2018 г., през 2070 г. делът на трансфера от централния бюджет ще достигне 40,7 на сто от общите разходи на ДОО.
Това показва, че при сегашните разпоредби по отношение на правото и размерите на пенсии и обезщетения, и дори при очакванията за намаляващ коефициент на заместване на дохода, приходите от осигурителни вноски няма да са достатъчни, за да компенсират нарастващите разходи на системата. Планираното обвързване на пенсионната възраст с промените в средната продължителност на живота след 2037 г. ще доведе до допълнително увеличение на законоустановената възраст за пенсиониране, но финансовият ефект върху ДОО от тази мярка не е еднозначен, анализират от НОИ.
"Дали хората ще бъдат в състояние да останат на пазара на труда и след 65-годишна възраст, или голяма част от тях ще се инвалидизират, е въпрос, отговорът на който зависи от много и различни фактори", се посочва в доклада.