Николай Василев е режисьор и автор на редица документални филми и телевизионни продукции. Повечето от документалните му филми участват на големи и утвърдени международни фестивали.
Носител е на престижни награди, сред които наградата на „София филм фест“ за най-добър късометражен филм – за “Приказки”, два пъти печели голямата награда за най-добър филм на фестивала „Masters of Art“ за „Пътят към Тива“ и „Високо“. Отличен е с награда „Горчивата чаша“ на фестивала „Любовта е лудост“ и със специален диплом на журито на фестивала "Златен ритон" за филма „Формулата на Тео“. Последният му филм е „Социално силните“ - логично продължение на лентата „Формулата на Тео“, превърнала се в един от най-гледаните документални филми у нас.
В днешно време говорим много за социално слабите, но рядко обръщаме внимание на социално силните. В интервю за DarikNews.bg режисьорът Николай Василев разказва за хората, които превръщат знанието и таланта си в сила – учени, учители и визионери. За хората, които движат обществото напред.
Кой е социално силният днес?
Социално силният е човекът, който носи бъдеще. Това е личност, която не просто успява индивидуално, а изгражда мостове, създава възможности, движи обществото напред. Тези хора са онзи символичен 1% от човечеството, за който говори проф. Теньо Попминчев, онези няколко души във всяко поколение, които водят света отвъд хоризонта.
Социално силният човек е онзи, който е успял да овладее себе си, а не другите - той е едновременно визионер, мислител, създател и будител. Той превръща информацията в знание, знанието в иновация, а иновацията - в обществено благо.
„Социално силните“ е заглавието на последния ви филм. Какво ви вдъхнови или пък възмути, за да създадете този филм?
Вдъхновението дойде от хората, които носят Прометеевия пламък в себе си - учениците на Теодосий Теодосиев, познат на всички като Тео. Това са личности, при които съчетанието от интелект, морал и смелост създава нещо като вътрешна светлина. Създаването на филма беше дълъг, понякога труден, но и прекрасен път - през лаборатории, работещи за НАСА, през университети и научни центрове, но и до гроба на Лудвиг Болцман - един от хората, променили света чрез силата на ума си.
А възмущението идва от това, че подобни личности у нас често трябва да функционират въпреки системата, вместо благодарение на нея. Когато един учител като Тео трябва да чисти снега пред залата, да осигурява храната и леглата на децата и едва тогава да мисли за науката - това не е просто емоционален момент. Това е диагноза за нас. И тя трябва да бъде казана на глас.
Политиците социално силни ли са?
В идеалния случай - да. В реалния - рядко. Социалната сила не произтича от властта, а от това дали с действията си създаваш условия талантът да расне, да се разгръща, да гради. Един политик е социално силен, само ако умее да подкрепя онези, които носят бъдеще - учени, учители, визионери, предприемачи. Ако умее да освобождава хората от бюрократични и духовни окови, вместо да добавя нови.
Във филма ясно се вижда контрастът: в САЩ системата посреща талантливия млад човек с инфраструктура, с подкрепа, с доверие. У нас учител като Тео сам трябва да си носи „кашоните с медалите“. Въпросът е риторичен: коя държава получава повече сила от своите граждани?
Показвате успели и социално силни хора, тръгнали от Казанлък, но развиват потенциала си в САЩ. Какво трябва да се промени, за да могат такива хора да останат в България?
Трябва да им предложим свобода и хоризонт - условия, при които талантът не се задушава, а се усилва.
Промяната е многопластова. Да изградим образователна среда, която развива творчество, любопитство, интуиция, дисциплина, емпатия… Да създадем икономика, която работи с бъдещето - с високи технологии, с научни центрове, с иновативни индустрии. Да възпитаме общество, което цени труда и успеха, дори когато са на друг и въобще културата на съзиданието. Както казва проф. Попминчев: „Подсилването на таланта е това, върху което трябва да се съсредоточим. Трябва да се дава път на таланта, а не да го принизяваме до посредственост.“
Какъв е проблемът в образователната система, какво трябва да се промени?
Проблемът не е само в учебниците или в заплатите. Проблемът е в цялата философия на системата - в липсата на визия за това какво означава да подготвиш млад човек за бъдещето.
Според мен гледаме прекалено назад, където личността нямаше значение. Трябва да променим отношението към таланта - да го поощряваме, а не да го приравняваме към посредствеността. Методите на преподаване - да изграждаме мислещи, свободни, търсещи личности. Съдържанието - по-малко суха информация, повече знание, разбиране и поощряване на развитието на интуиция. Подкрепата за учителите, които искат да излязат извън чиновническото поведение и имат творчески подходи. Както напомня филмът: „информацията не е знание“, знанието идва от възпитание на ум, но и на дух.
Ако можехте да влезете във всяка класна стая за 5 минути - какво бихте казали?
На учениците бих казал: Не се примирявайте. Светът е по-голям от екрана ви. Умът ви може повече, отколкото предполагате. Позволете му да расте. Бъдете любопитни.
На учителите бих казал: Вие сте пазители на бъдещето. Вашият пример тежи повече от сто урока. Показвайте на учениците, че светът, в който живеем е причинно-следствен. Не разваляйте индивидуалността на децата.
Защо учителят Теодосий Теодосиев, наричан златен учител от неговите ученици, е по-скоро изключение?
Защото е свободен човек. А свободният човек - особено в образованието - често е „неудобен“. Тео не следва шаблони, той ги създава. Не повтаря готови пътеки, той прокарва нови. Учениците му не стават просто добри физици - те стават мислещи, будни, нравствени личности, които могат да носят тежестта на знанията си.
Той е изключение, защото системата у нас рядко подкрепя големите личности. Но точно такива личности правят обществото силно. Както казва Тео: „Смъртно опасно е да си прост.“ За съжаление средата ни е твърде опасна.
Това е вторият ви филм за Теодосий Теодосиев. Какво ви свързва с него?
В този филм Тео е само връзката между отделните теми. Аз също съм родом от Казанлък и го познавам още от ученическите си години. Знаех за неговите успехи и познавам негови ученици и исках да разкажа на повече хора за този феномен. Тео е от онези редки личности, които превръщат преподаването в мисия и не пести саможертви. Свързва ни и вярата, че талантът не е елитарна привилегия, а огън, който чака своето запалване.
Какви предизвикателства срещнахте по време на снимките, имаше ли интересни, забавни моменти?
Имаше предизвикателства от всякакъв характер - логистични, технически, времеви. Пътувахме хиляди километри от България през САЩ и когато трябваше да снимаме и да сме адекватни, на нас ни се спеше заради часовата разлика и сгъстеното време за действие. Попаднахме в окото на ураган в Бока Ратон, където трябваше да снимаме Петко Динев и снимахме само в много съкратени отрязъци от време, когато е безопасно. Този ураган беше от онези, които отнасят цели къщи.
Какво научихте за успеха, което не знаехте преди филма „Социално силните“?
Научих, че успехът е преди всичко качеството на човека, а не резултатът. Че истински успелите хора мислят за общото благо. Че талантът, оставен сам, е като необработено злато - а талантът, подпомогнат с разбиране и дисциплина, се превръща в сила, която може да промени света. И разбрах, че най-силната формула е тази, която Тео преподава десетилетия: „Социалната сила е да създаваш бъдеще“. Отделно, като един среден ученик по физика, изкарах и съкратени курсове по квантова физика.
Едно цяло поколение израсна с филми като „Бързи и яростни“. Скоростта, бързината, шумът, адреналинът... Как да сменим пътя? Как науката, образованието и търпението да станат „герои“ в очите на младите?
Трябва да им покажем нов тип герой - не онзи, който печели секунди, а този, който печели векове.
Да покажем магията на знанието: способността му да вижда атоми в движение, да огъва пространството, да описва Вселената. Да покажем, че науката има свой собствен адреналин, свой собствен епос.
Младите не се страхуват от предизвикателства - страхуват се от скуката.
Нашата задача е да им покажем, че в знанието няма нищо скучно. Че истинският екшън се развива там, където човек открива нови светове - понякога отвъд звездите, понякога вътре в самия себе си. Трябва да се започне с развиването на нови сетива, които могат да възприемат света по-дълбоко и по-високо, а не само да го отразяват.
Коя е най-важната аудитория, до която трябва да достигне филмът?
Филмът е за всеки, който вярва, че България може повече. Но най-важната аудитория, разбира се, са младите - онези, които израстват в свят, пълен със срещуположни модели. От една страна шум, бързи лайкове, лесна слава. От друга - тихи, трудни, но сияещи примери за истинско съзидание.
Но филмът е също и за родителите, и за учителите, и за всички, които имат влияние върху младите. Защото въпросът е: какви герои поставяме пред очите им?
Разбира се, той е и за политиците и обществените лидери - за да разберат коя е почвата, без която нацията не може да расте.
