Митът за чудовището Химера, победено от героя Белерофонт върху крилатия кон Пегас, се оказа изобразен върху много рядка и ценна стъклена бутилка, открита в гроб от ІІ век в южния некропол на римската колония Деултум край село Дебелт, съобщиха археолозите от Archaeologia Bulgarica.
Сцената бе разпозната от Добрина Харбалиева от Общинския исторически музей в Средец в сътрудничество с д-р Арина Корзун от Института по балканистика с Център по тракология при БАН.
Смята се, че огнедишащото чудовище с лъвска глава, опашка на дракон и козе туловище за пръв път е описано от Омир в „Илиада“. По-късно Хезиод добавя към ужасяващия образ в своята „Теогония“ още две глави – козя и змийска, обясняват археолозите.
Макар да изглежда свирепа и да се слави като безсмъртна, Химера все пак е поразена от стрелата на героя Белерофонт, обяздил крилатия кон Пегас с помощта на богинята Атина. Двамата победители извършват заедно още подвизи – чак докато Белерофонт пожелава да се изкачи при боговете на Олимп и пада от гърба на Пегас, допълват от Archaeologia Bulgarica.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Сцената бе разпозната от Добрина Харбалиева от Общинския исторически музей в Средец в сътрудничество с д-р Арина Корзун от Института по балканистика с Център по тракология при БАН.
Смята се, че огнедишащото чудовище с лъвска глава, опашка на дракон и козе туловище за пръв път е описано от Омир в „Илиада“. По-късно Хезиод добавя към ужасяващия образ в своята „Теогония“ още две глави – козя и змийска, обясняват археолозите.
Макар да изглежда свирепа и да се слави като безсмъртна, Химера все пак е поразена от стрелата на героя Белерофонт, обяздил крилатия кон Пегас с помощта на богинята Атина. Двамата победители извършват заедно още подвизи – чак докато Белерофонт пожелава да се изкачи при боговете на Олимп и пада от гърба на Пегас, допълват от Archaeologia Bulgarica.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
