/ БТА
Екип на Регионалния археологически музей в Пловдив проучва антична жилищна сграда, разположена в близост до Форума на Филипопол. Спасителните археологически разкопки се извършват от началото на месеца и ще продължат до началото на ноември

Това разказа ръководителят им Любомир Мерджанов. Проучваният терен от 70 кв. м се намира в защитената историческа зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив" на ул. "Генерал Гурко".

БТА

Сградата е разположена в един ред инсули (квартала между четири улици), които са най-близки от изток на Форума. Те са сгради с представителен характер, т.нар. резиденции от късната античност.

БТА

Това са специфични сгради за богатите граждани на Филипопол. Сградата е в непосредствена близост до къща "Ейрене", която е от същия тип резиденции, посочи археологът и допълни, че такава голяма представителна резиденция е проучвана под подлеза на днешната улица "Гладстон".

Откриха повече от 500 монети при разкопки в подножието на Стария град в Пловдив (СНИМКИ)

"До момента са разкрити два масивни зида от Средновековието, като по всяка вероятност става въпрос за голяма сграда. Тази сграда е стъпила върху късноантична сграда с регистрирани поне четири преустройства. Засичаме я много фрагментарно заради малката площ на проучване", посочи археологът.

По думите му интересна находка е, че има един тесен зид, пристроен допълнително, в който са вградени амфори. Едната е на място, а от другата е останал само отпечатък. Досега в Пловдив такова нещо не е срещано и е обогатяване на знанието за Филипопол, коментира Мерджанов.

БТА

Той обясни, че в литературата е записано, че такива амфори са използвани или за създаване на акустика, или за намаляване на тежестта на зида. "В случая и двете неща ми звучат нелогични, защото зидът е бил нисък и не е носил съществена тежест, а амфорите са на нивото на пода на помещението и за акустика не са", каза археологът и допълни, че тепърва предстои да се търсят паралели в литературата. 

На терен са открити малко керамични фрагменти от Късната античност, основно амфори. От римския пласт от края на трети век са намерени две маслени лампи. Монетите, които вече са в реставраторското ателие, са малко, което според археологът е изненадващо предвид близостта до Форума и типа сграда.

БТА

Интересен артефакт е голям обработен камък, който е в кръгла форма и издълбана среда. По вътрешните му стени има издялани елементи, наподобяващи зъбци. "Изглежда, че изработката му не е довършена.

Аз съм го кръстил мелница и на мен ми прилича на долен камък на хромел, но дали е такова или нещо съвсем друго, е въпрос на уточняване", каза Мерджанов. Колегите му археолози споделят различни мнения, като например, че камъкът е свързан с някакъв кожарски занаят или че е мелница, но не за жито, а за мелене на строителен материал.

БТА

Причината е, че през Късната античност т.нар. розов хоросан се произвежда от бяла вар, смесена със счукан на прах тухлен материал, който вероятно е смилан в такива типове камъни.

"Проблемът при него е, че не го открихме на мястото му, а през Средновековието е ваден и местен", коментира Мерджанов. По думите му по всяка вероятност е от Късната античност. 

През първия период на сградата помещенията са били с тухлени подове. След него е положен хоросанов под, а върху него блокаж с под от плочи. Функцията на едно от разкритите помещения е променяна, като са поставени два големи правоъгълни камъка, които оформят нещо като площадка.

БТА

По всяка вероятност тя е била отворена към улицата, която според подземния археологически кадастър трябва да минава на 50 сантиметъра от нея, разказа археологът. Сградата има един затворен вход, също преустроен по-късно, който е бил със стенописи.

"Разкопките вече са достигнали нивото на края на трети век и навлизат в периода на езическия Рим. Минусът на градската археология е, че се откриват фрагменти от сгради, отделни парчета и остават много въпросителни, но все пак успяваме да разкрием части от историята на града", каза още Мерджанов.

Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Ирина Шопова, БТА