Нарушени ли са правата на починалото 3-годишно момченце?

/ БГНЕС
Има няколко съществени въпроса, свързани с лечението на починалото 3-годишно дете. Първият въпрос е нарушени ли са правата като пациент на малкия Александър?

Законът за здравето определя в своя член 86, че всеки пациент има право на достъпна и качествена медицинска помощ. Според чл. 81 на същия закон достъпната медицинска помощ се осъществява на принципите за своевременност, достатъчност, сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения.

Оказването на спешна медицинска помощ е безусловно. Чл. 100 на закона гласи, че „Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут.” Чл. 222 предвижда, че „Лекар, лекар по дентална медицина, медицинска сестра, акушерка и фелдшер, който откаже оказването на спешна медицинска помощ на лице в критично за живота му състояние, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява професията си за срок от три месеца до една година.”

Д-р Мими Виткова: Здравната система се разпада и е в тежък упадък

Накрая законът в своя чл. 2 издига в принцип, че „осигуряването на достъпна и качествена здравна помощ, се оказва с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година”.

Какво знаем за случая с Александър? Знаем, че след разболяването му, родителите са го завели на преглед при неговия общопрактикуващ лекар, който му е предписал лекарства. На следващия ден родителите, виждайки, че детето им се влошава, търсят отново медицинска помощ. Денят е почивен и общопрактикуващият лекар не е на работа. Не знаем, а вероятно и родителите не са знаели, кой поема ангажимента за неотложна медицинска помощ. Детето е заведено за преглед в спешното отделение на педиатричната болница. Оттам е насочено към болница "Лозенец", където е прегледано и са му предписани допълнителни лекарства. Тъй като състоянието му не се подобрява, детето отново е заведено на преглед в детската болница, където в последствие е хоспитализирано. Няколко часа след хоспитализацията, състоянието се влошава и детето е преведено в болница "Пирогов", където след още няколко часа е починало.

Свидетел на трагедията с 3-годишното дете в София: Спореха дали трябва да бъде прието в болницата

Това са фактите, които са известни към този момент. Настъпването на смъртта е достатъчно основание да направим заключение, че детето се е нуждаело от спешна медицинска помощ. Посещението на няколко лечебни заведения в продължение на два дни и това, че хоспитализацията е извършена едва няколко часа преди смъртта, е основание да твърдим, че медицинската помощ не е била своевременна. Няма никакви данни за сътрудничество, последователност и координираност на медицинските дейности между общопрактикуващия лекар и лекарите от детската болница - и между тях, и тези от болница "Лозенец". Здравната ни система не е осигурила никакви условия, за да се приложи принципът за приоритетно оказване на медицинска помощ на деца – в случая Александър е третиран така, както би бил третиран всеки на неговото място, независимо на каква възраст е.

Фактическото описание на обстоятелствата е достатъчно за да се направи обоснован извод, че оказаната на Александър медицинска помощ не е в съответствие с принципите на закона и в нарушения на правата му като пациент.

Предложение: Да се премахне лимитирането на болничните легла

Вторият съществен въпрос, който следва от така направения извод за нарушени права, е кой е отговорен за това и има ли връзка между нарушените права на пациента и настъпването на смъртта? Отговор на този въпрос могат да дадат единствено компетентните органи – Агенция медицински надзор, прокуратурата и в крайна сметка съда, след изясняване на всички факти и обстоятелства, изслушване на свидетели, експертизи и др.

Лекарите могат да се освободят от наказателна отговорност, ако се установи, че изходът от заболяването би бил един и същ, независимо от вида и времето на положените грижи. Ако в хода на разследването се установи, че фаталният изход би настъпил, независимо от това кога е бил хоспитализиран Александър и че няма медицинска дейност, която, ако е била приложена, би предотвратила настъпването на смъртта, то нарушените права ще имат само административен характер. Лекарите ще се освободят от наказателна отговорност и ако се установи, че по независещи от тях обстоятелства (непреодолима сила), те не са могли да положат повече грижи от направеното.

Административната отговорност от своя страна може да бъде адресирана не само към лекарите, извършили или неизвършили определени дейности. Тя може да бъде отнесена и към ръководителите на лечебните заведения, ако се установи, че не са създали подходяща организация на работа.

Накрая административната отговорност може да бъде адресирана и към министъра на здравеопазването или Министерския съвет, ако се установи, че приети от тях подзаконови нормативни актове възпрепятстват лекарите и лечебните заведения да спазват заложените в закона принципи. Законът обаче не предвижда административна санкция за това. Отговорността тук е само политическа.
Център за защита правата в здравеопазването