Днес следобед, след дълго боледуване, на 77-годишна възраст ни напусна едно от големите имена в българското баскетболно треньорство – Симеон Варчев, съобщи Bgbasket.com.
Носител е на най-високото отличие в българския баскетбол – Приз за изключителни заслуги.
Симеон Варчев ще остане в най-епичните и важни страници от историята не само като перфектен баскетболен специалист, а най-вече като всеотдаен човек. Дори само една част от делото му е достатъчна за спортната гордост на България. Той е откривателят и ваятелят на десетки баскетболни таланти, сред които Георги Глушков и Тодор Стойков, Деян и Калоян Иванови и много други.
Роден на 7 август 1943 г. в Разград, той играе близо 20 години в различни отбори у нас, шампион е на България при кадетите.
След отбиване на редовната си служба следва във ВИФ "Георги Димитров", където става трети в България, играе и една година в Миньор (Перник). След това Симеон Варчев се мести в Ямбол, където остава чак до 1980 година. Две лета по-късно той отива във Варна, където е и до днес. В Черно море той води откритият от него в Ямбол баскетболист Георги Глушков, а по-късно създава и други силни играчи.
В годините начело на "моряците" Варчев успява да изведе отбора три пъти до върха на родното първенство, печели три купи на страната, взима шест сребърни медала и два бронза.
Води и националния отбор, където за четири години - от 1989 до 1993 г., класира два пъти тима на европейските първенства. Начело на мъжкия национален отбор има осмо място на Европейското първенство през 1991 г. и 13-то през 1993 г.
През 1992 г. е определен в анкетата на вестник "Труд" за треньор №1 на България, а осем години по-късно получава и признанието на варненските спортни журналисти, които го определят за специалист №1 на морската столица на ХХ век. По случай 80-годишнината на баскетбола у нас родната федерация го включва в почетната десятка на наставниците за всички времена.
От 2016-а заради напредването на болестта на Паркинсон, от която страдаше, Варчев се оттегли от баскетболна дейност изцяло. Две години по-рано той напусна и поста си на ръководител на Двореца на културата и спорта във Варна.
Почетен гражданин на три града - Варна, Ямбол и Разград.
Поклон пред светлата му памет!
Носител е на най-високото отличие в българския баскетбол – Приз за изключителни заслуги.
Симеон Варчев ще остане в най-епичните и важни страници от историята не само като перфектен баскетболен специалист, а най-вече като всеотдаен човек. Дори само една част от делото му е достатъчна за спортната гордост на България. Той е откривателят и ваятелят на десетки баскетболни таланти, сред които Георги Глушков и Тодор Стойков, Деян и Калоян Иванови и много други.
Роден на 7 август 1943 г. в Разград, той играе близо 20 години в различни отбори у нас, шампион е на България при кадетите.
След отбиване на редовната си служба следва във ВИФ "Георги Димитров", където става трети в България, играе и една година в Миньор (Перник). След това Симеон Варчев се мести в Ямбол, където остава чак до 1980 година. Две лета по-късно той отива във Варна, където е и до днес. В Черно море той води откритият от него в Ямбол баскетболист Георги Глушков, а по-късно създава и други силни играчи.
В годините начело на "моряците" Варчев успява да изведе отбора три пъти до върха на родното първенство, печели три купи на страната, взима шест сребърни медала и два бронза.
Води и националния отбор, където за четири години - от 1989 до 1993 г., класира два пъти тима на европейските първенства. Начело на мъжкия национален отбор има осмо място на Европейското първенство през 1991 г. и 13-то през 1993 г.
През 1992 г. е определен в анкетата на вестник "Труд" за треньор №1 на България, а осем години по-късно получава и признанието на варненските спортни журналисти, които го определят за специалист №1 на морската столица на ХХ век. По случай 80-годишнината на баскетбола у нас родната федерация го включва в почетната десятка на наставниците за всички времена.
От 2016-а заради напредването на болестта на Паркинсон, от която страдаше, Варчев се оттегли от баскетболна дейност изцяло. Две години по-рано той напусна и поста си на ръководител на Двореца на културата и спорта във Варна.
Почетен гражданин на три града - Варна, Ямбол и Разград.
Поклон пред светлата му памет!
