Надежда за живот: Да помогнем на едно слънчево дете да се изправи на крака
Когато се родила преждевременно преди 10 години, лекарите не възлагали надежди на Зара. Днес, въпреки диагнозата хидроцефалия, момиченцето укрепва физически, изрича думички. Всичко благодарение на упоритостта на майка й и ежедневна целодневна рехабилитация, за която помагат добри хора, от които сега Зара отново има нужда, посочва NOVA.
Зара се ражда преждевременно. Преди 10 години. Че животът й няма да бъде лесен, майка й разбира две седмици след раждането. Тогава получава и предложение - да се откаже от нея.
„След висока температура и мозъчен кръвоизлив, започна да събира вода в мозъчните пространства. Казаха ми, че тя има хидроцефалия. Извикаха психолог, който да разговаря с мен, защото тя е с тежката форма на заболяването, който даде много ценни съвети, в кавички, да се откажа от нея. Казах, че дори не искам да коментирам и че нямам време да отделя за подобен тип разговор”, спомня си с огорчения майката на болното дете Йорданка Стефанова.
Следват осем операции - за поставяне, а после и подмяна на клапа, която да отвежда събралата се в мозъчните пространства течност. Първите си две години Зара прекарва в болница. А следващите са белязани от още операции и ежедневна целодневна рехабилитация. За успеха на рехабилитацията лекарите били скептични заради неразвития, по думите им, мозък на детето.
„Тя беше едно мигащо човече, което нямаше почти никакви емоции, не реагираше нито на болка, нито плачеше. Нямаше никакво зрение. Отиваме на преглед неврологичен и чувам: "Какви красиви очи има, жалко че няма да види никога светлината!" Беше с абсолютно некоординирана глава. Едната й ръчичка също беше абсолютно неподвижна. Аз бях сигурна, че тя има някакъв капацитет, защото реагираше докато й говоря. И реших, че аз ще продължа да ходя, по един или друг начин. Няма да е по клинична пътека, ще бъде скришом, на частно”, разказва майката.
Днес Зара вече е опровергала прогнозите. Има развито частично зрение, разпознава майка си, изрича думи, подава предмети. Има обаче още дълъг път да извърви. От две години рехабилитацията се провежда в чужбина, а сега й предстои и още една операция - осемнайста по ред. Предвижда се поставянето на импланти по протежение на гръбначния стълб, като офертата, получена от Турция, е в размер на 47 хиляди евро.
Тъй като живеят сами, доскоро майка й работела, а баба й я гледала. Откакто са в чужбина обаче, разчитат на дарения - от дарителска платформа, дарителска сметка и благотворителен базар, като всеки приход и разход майка й отчита надлежно.
„Без тази операция тя няма шансове да се изправи на крака, защото тялото не е подготвено за това. Нямам мечта със сигурност да учи, защото съм наясно с менталния проблем, който имаме. Искам просто някога, когато мен ме няма, тя да може сама да се обслужва. Да може да се изкъпе, да си напазарува и да се нахрани - нищо друго. Това са неща, които на нас са ни даденост, но специално за Зара това е борба”, казва Йорданка Стефанова.
