Комисията по бюджет и финанси обсъжда на първо четене намаляването на ДДС от 20 на 9% за ресторантьорите и книгите. На заседанието не присъства председателят на комисията Менда Стоянова. Финансовият министър Владислав Горанов също не отиде.
По-рано през деня Министерството на финансите пусна до парламента становище, че категорично не подкрепя по-ниската ставка. В становището се уточнява, че това ще нанесе щети на бюджета от близо 1,8 млрд. лева. От финансовото министерство предупреждават, че ако промените в законопроектите бъдат приети и има диференциран ДДС, то ще се наложи повишаването на данък печалба на 18% или Данък добавена стойност на 24%.
Според зам.-председателя на комисията Йордан Цонев не бива да се прибързва със сметките, но в същото време той прояви разбиране към острия тон на Владислав Горанов и финансовото министерство.
„При нашата данъчна система, където косвените данъци пълнят фиска, при тези ниски данъци, това има основание. Всичко е въпрос на внимателна преценка. Аз помня, че когато въвеждахме 10-процентния данък – корпоративния и плоския за хората, имаше страшни вопли от колегите, които се занимават с изчисляване. Това щяло да срине фиска и т.н. Първата година, след като го въведохме, приходите от двата данъка се вдигнаха 3 пъти. Не с 30%, а 3 пъти. Не казвам, че тук ще стане същото, а че трябва да сме внимателни в процентите“, отбеляза Цонев. Според него промяната в данъчната система е трябвало да стане след много по-дълъг и обмислен дебат между експертите в парламента, както и извън него.
„Едва тогава да се пристъпи към диференцирано ДДС, ако има необходимост, без да се променят преките данъци. Такъв дебат не се състоя. Може би имаше нужда от излизане от остарялото схващане, че ДДС трябва да е с единна ставка. Според мен кризата ускори тези процеси“, смята Цонев. Той допълни още, че критичността на финансовия министър Владислав Горанов към идеята за по-ниско ДДС за някои стоки и услуги е съвсем обоснована, защото ролята му е да гарантира приходите в бюджета.
ДПС също има предложение в тази посока, то включва по-ниско ДДС за детските стоки за деца до 3-годишна възраст.
По-рано през деня Министерството на финансите пусна до парламента становище, че категорично не подкрепя по-ниската ставка. В становището се уточнява, че това ще нанесе щети на бюджета от близо 1,8 млрд. лева. От финансовото министерство предупреждават, че ако промените в законопроектите бъдат приети и има диференциран ДДС, то ще се наложи повишаването на данък печалба на 18% или Данък добавена стойност на 24%.
Според зам.-председателя на комисията Йордан Цонев не бива да се прибързва със сметките, но в същото време той прояви разбиране към острия тон на Владислав Горанов и финансовото министерство.
„При нашата данъчна система, където косвените данъци пълнят фиска, при тези ниски данъци, това има основание. Всичко е въпрос на внимателна преценка. Аз помня, че когато въвеждахме 10-процентния данък – корпоративния и плоския за хората, имаше страшни вопли от колегите, които се занимават с изчисляване. Това щяло да срине фиска и т.н. Първата година, след като го въведохме, приходите от двата данъка се вдигнаха 3 пъти. Не с 30%, а 3 пъти. Не казвам, че тук ще стане същото, а че трябва да сме внимателни в процентите“, отбеляза Цонев. Според него промяната в данъчната система е трябвало да стане след много по-дълъг и обмислен дебат между експертите в парламента, както и извън него.
„Едва тогава да се пристъпи към диференцирано ДДС, ако има необходимост, без да се променят преките данъци. Такъв дебат не се състоя. Може би имаше нужда от излизане от остарялото схващане, че ДДС трябва да е с единна ставка. Според мен кризата ускори тези процеси“, смята Цонев. Той допълни още, че критичността на финансовия министър Владислав Горанов към идеята за по-ниско ДДС за някои стоки и услуги е съвсем обоснована, защото ролята му е да гарантира приходите в бюджета.
ДПС също има предложение в тази посока, то включва по-ниско ДДС за детските стоки за деца до 3-годишна възраст.
