„Външната политика на България в периода 1939 – 1944” и „Обществено-политическата дейност на Георги Сава Раковски” са двете изтеглени теми на кандидатстудентския изпит по История на България в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Според председателя на изпитната комисия и декан на Историческия факултет доц. Пламен Митев над 70% от кандидатите ще пишат по втората тема, която не се е падала от повече от 10 години.
Участието на българите в Кримската война и последиците от войната са основните моменти, които трябва да опишат кандидатите в темата за дейността на Георги Раковски. По-трудната и изтеглена като първа тема за външната политика на България по време на Втората световна война, включва българския неутралитет в началото на войната и обвързването на България и Германия през този период, обясни заместник-деканът на Историческия факултет доц. Тодор Попнеделев.
„Тя също би имала своите привърженици, защото не малко от съвременните младежи започват да се интересуват все повече от външна политика. Отварянето на България към света предполага да се види погледа на българските политици и техните успехи или неуспехи”, каза Попнеделев.
Всички изпитни работи ще бъдат оценявани според доброто познаване на фактите, уменията за историческо мислене и анализ и езиковата грамотност на кандидатите, обясни председателят на изпитната комисия доц. Пламен Митев. В критериите за оценка ще има и специален текст, който ще регламентира:
„По-свободно да възприемат различните понякога противоречиви или отричащи се оценки за отделни личности и събития”, заяви Митев.
Повечето от излезлите след изпита кандидати споделиха, че са писали по темата за дейността на Георги Раковски.
„Видя ми се малко по-лесна, но почти нищо не направих, защото нея не я бях учил изобщо.
По-добре бе да се паднат две теми – една от Средновековието и една от новата история. Двете теми бяха горе-долу от един период и, ако не си го учил точно този период нямаш никакъв шанс да ги напишеш”, изразяват мнение кандидат-студентите.
Участието на българите в Кримската война и последиците от войната са основните моменти, които трябва да опишат кандидатите в темата за дейността на Георги Раковски. По-трудната и изтеглена като първа тема за външната политика на България по време на Втората световна война, включва българския неутралитет в началото на войната и обвързването на България и Германия през този период, обясни заместник-деканът на Историческия факултет доц. Тодор Попнеделев.
„Тя също би имала своите привърженици, защото не малко от съвременните младежи започват да се интересуват все повече от външна политика. Отварянето на България към света предполага да се види погледа на българските политици и техните успехи или неуспехи”, каза Попнеделев.
Всички изпитни работи ще бъдат оценявани според доброто познаване на фактите, уменията за историческо мислене и анализ и езиковата грамотност на кандидатите, обясни председателят на изпитната комисия доц. Пламен Митев. В критериите за оценка ще има и специален текст, който ще регламентира:
„По-свободно да възприемат различните понякога противоречиви или отричащи се оценки за отделни личности и събития”, заяви Митев.
Повечето от излезлите след изпита кандидати споделиха, че са писали по темата за дейността на Георги Раковски.
„Видя ми се малко по-лесна, но почти нищо не направих, защото нея не я бях учил изобщо.
По-добре бе да се паднат две теми – една от Средновековието и една от новата история. Двете теми бяха горе-долу от един период и, ако не си го учил точно този период нямаш никакъв шанс да ги напишеш”, изразяват мнение кандидат-студентите.
