/ Георги Димитров
Пролетта обаче е била най-студената от 1998 г. насам
Този май месец е най-топлият за последните три години. Оказва се обаче, че пролетта на 2021 г. (март-април-май) е най-студената от 1998 г. насам. Това сочат данни от анализ на НИМХ. Тази година средните месечни температури са между 13.4 °С и 19.5 °С. Това е с отклонение между -0.4 °С и +2.6 °С от климатичната норма.

Май е последният пролетен месец. Продължителността на слънчевото греене нараства и температурите се повишават чувствително. Атмосферната неустойчивост в края на пролетта допринася за значително увеличаване на валежите, които често са придружени от гръмотевични бури и градушки. Във високите полета се образуват последните пролетни слани. Към края на месеца температурата на морската вода обикновено достига 17-18 °С.

Тази година средните месечни температури са между 13.4 °С (Девин) и 19.5 °С (Първомай, общ. Петрич). Това е с отклонение между -0.4 °С (Видин) и +2.6 °С (гр. Дългопол, обл. Варна) от климатичната норма. Май 2021 г. е най-топлият месец май за последните три години, но пролетта на 2021 г. (тримесечният период март-април-май) е най-студената от 1998 г. насам.

Месец май е с нормален брой дни с валеж, но сумарните месечни количества са малки – между 11% от месечната климатична норма в Ахтопол и 153% в Павликени. Това е най-сухият месец май от 2016 г. и речните нива в по-голямата част от страната са се понижили или са останали без съществени изменения. Поднормените валежи в част от южните и източните райони създават условия за понижение на нивата на почвените влагозапаси, което се отразява неблагоприятно на развитието на пролетните култури.

След относително студения април, в началото на месец май в планините над 2000 m надморска височина продължава да има значителна снежна покривка. Тя се топи интензивно в началото на месеца, в резултат на което речните нива във водосбора на р. Искър над яз. Искър и в рилските и пиринските притоци на р. Струма и р. Места временно се повишават.

През първите два дни от югозапад над страната се пренасят много топли въздушни маси и температурите са доста по-високи от обичайните. Дневните достигат 30-32 °С, а и минималните сутрин са относително високи. Във въздуха има повишена концентрация на прахови частици – резултат от югозападния пренос на сахарски пясък във височина. На места падат оцветени валежи.

През периода 3-8.V през страната преминават няколко студени фронта. Те са съпроводени с усилване на северозападния вятър, особено при фронта на 8.V, когато в много райони поривите достигат 20-22 m/s, а в Сливен – 28 m/s. Температурите се понижават и стават близки или дори по-ниски от обичайните. Има слаби и краткотрайни превалявания на малко места.

През периода 9-12.V, в антициклонална циркулация, времето у нас е слънчево и спокойно. На 9 и 10.V сутрешните температури на места са близки до 0 °С. Има слани в районите на Видин, Кюстендил, Добрич, Шумен и Казанлък. Поради напредналото развитие на овощните култури, нанесените повреди ще се отразят на качеството на продукцията. След 10.V времето постепенно се затопля, но на 12.V започва промяна. Налягането се понижава с приближаването на барична долина от северозапад. Късно след обяд в западните райони се развива купесто-дъждовна облачност и на места вали дъжд, придружен от гръмотевици. Отново има оцветени валежи в резултат на пренесен във височина прах и пясък от Северна Африка.

През периода 13–21.V атмосферата остава неустойчива в размито барично поле с относително ниско налягане. В часовете след обяд и до полунощ се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места има валежи с гръмотевици, временно усилване на вятъра и градушки. Явленията са с различен обхват и интензивност, по-масови са на 13-14.V и на 16.V. На 13-14.V градушки в Северозападна България са нанесли сериозни щети по лозя и овошки. Унищожени са и посеви с пролетни и зеленчукови култури. На 16.V пороен дъжд е довел до наводняване на улици и жилищни сгради в Котел и се е наложило да бъдат евакуирани жители на града. В резултат на валежите има временно покачване на речните нива в голяма част от страната. На 18.V е ветровито с най-големи скорости на вятъра в Дунавската равнина и Горнотракийската низина. На 20.V също е ветровито, но има и валежи при преминаването на студен фронт, а температурите стават по-ниски от обичайните.

През периода 22–25.V атмосферата се стабилизира в антициклонално поле на налягането. Времето е предимно слънчево. Първия ден сутринта е хладно, особено по високите котловинни полета, където температурите падат до 2 °С над нулата. През деня започва затопляне и през следващите дни дневните температури достигат до 32 °С.

През периода 26–30.V атмосферата отново става неустойчива в циклонално поле на налягането. Има гръмотевични бури, интензивни валежи и градушки. Например във вечерните часове на 26.V мощна гръмотевична буря с дъжд, силен вятър и градушка води до наводнения и прекъсване на електрозахранването в отделни квартали на София. Малко по-рано същия ден градушка колкото лешник унищожава над 70% от земеделската продукция в три карловски села. Имало е свлачище на Подбалканския път през рида Стражата край Калофер.

На 28.V гръмотевичната дейност и валежите са по-масови и по-интензивни. Има пороен дъжд с градушка в Пазарджик и областта и там има сигнали за наводнени дворове и мазета, паднали дървета, както и за щети по земеделските култури. Пороен дъжд нанася поражения и в Асеновград, където също има наводнение. От силния вятър по време на гръмотевична буря има съобщения за паднали дървета и стълбове в Благоевградско.

На 29.V настъпва стабилизиране на времето, но на 30.V вали дъжд в Южна и централна Северна България, а на 31.V – в Централна и Източна България. В застудяването отново има условия за валеж от сняг по най-високите планински върхове и на Черни връх се образува тънка нова снежна покривка. В последния ден на месеца температурата на морската вода по Северното Черноморие вече е между 16 и 18 °С, а по Южното – между 18 и 19 °С.
НИМХ