КСНС препоръча партиите и институциите да не насаждат омраза и разделение
КСНС препоръча партиите и институциите да не насаждат омраза и разделение / снимка: Sofia Photo Agency, Юлиана Николова
Увеличава се рискът от ксенофобски прояви и терористични заплахи
68382
Увеличава се рискът от ксенофобски прояви и терористични заплахи
Президентът Росен Плевнелиев
  • Увеличава се рискът от ксенофобски прояви и терористични заплахи
  • Президентът Росен Плевнелиев

Членовете на Консултативния съвет за национална сигурност се обединиха около разбирането, че ескалацията на обществено-политическото напрежение в страната изисква по-голяма отговорност от всички държавни органи и политически сили, както и че са необходими общи категорични действия за спазване на закона и укрепване на доверието в институциите. Това се посочва в приетото становище на КСНС, представено от президента Росен Плевнелиев, след близо шестчасовото заседание на съвета.

Документът е приет с пълен консенсус, подчерта държавният глава.

По време на КСНС бяха обсъдени актуалните рискове и заплахи за националната сигурност на България, произтичащи от обществено-политическото напрежение в страната, кризисните процес в Близкия Изток и Северна Африка и свързания с това засилен миграционен натиск към страната.

Консултативният съвет за национална сигурност препоръча всички политически партии и институции да се противопоставят на насаждането на ксенофобия. Друга препоръка е изпълнителната власт да анализира предпоставките за застрашаване на националната сигурност, посочи държавният глава, който обобщи резултатите от съвета.

„Членовете на КСНС препоръчват на министър-председателя на едно от следващите заседания на Европейския съвет да инициира от името на Република България разработването и приемането на обща европейска регулация за по-голяма прозрачност на имуществото и доходите на висшите политици от ЕС и държавите членки, както и на техните семейства", заяви президентът.

„КСНС изисква от Министерски съвет да отчита периодично изпълнението и да актуализира плана за овладяване на кризисната ситуация, произтичаща от бежанската вълна. Необходима е силна обществена и политическа подкрепа, насочена срещу потенциалните заплахи за етнорелигиозния мир в страната. България следва да изпълнява задълженията си, произтичащи от международни договори с интегрираните усилия на централните и местните власти. Проблемите, произтичащи от миграционния натиск към страната ни не са само български, те са европейски", добави още държавният глава.

С оглед на актуалното състояние на средата за сигурност КСНС отправя следните препоръки.

Първо, законодателната и изпълнителната власт да създадат необходимите условия в нормативно, организационно и финансово отношение, които да осигурят на отделните звена от системата за национална сигурност изграждането на способности, адекватни на рисковете и заплахите пред страната.

Второ, всички политически партии и институции категорично трябва да се дистанцират и да насочат своите усилия срещу опитите за застрашаване на етническия мир в страната, насаждането на ксенофобия и омраза, и разделение в обществото.

Трето, изпълнителната власт и основните звена в сектора за сигурност активно да реализират процесите, които генерират рискове за сигурността на страната и да създават необходимите условия за противодействието им.

Становището на КСНС можете да прочетете ТУК

Участниците в заседанието на КСНС обсъждаха в продължение на близо 6 часа проблемите, свързани с националната сигурност и справянето с увеличаващия се бежански поток към страната.

"Нараства негативното отношение на обществото към имигрантите. При увеличаване на лицата с бежански статут може да се прогнозира изостряне на конкуренцията с местното население за работни места. В тази обстановка с най-значим потенциал са рисковете от прояви на ксенофобия". Това се отбелязва в доклада на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), представен по време на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност.

"Нарастващият миграционен натиск създава необходимост от пренасочване на значим финансов и организационен ресурс за овладяване на ситуацията. Очакваното увеличаване на мигрантите на наша територия създава преки рискове за възникване на хуманитарна криза", се посочва още в доклада.

В същото време издръжката на голям за мащабите на страната ни брой кандидатстващи за закрила и получили статут чужденци изисква значителен финансов ресурс, който не е планиран и се пренасочва от други, чувствителни за българското общество сфери.

Това създавало условия за напрежение сред определени социални групи.

"Увеличаването на лицата, търсещи и получили закрила обуславя допълнителен натиск върху осигурителната и здравната система, които са в хроничен финансов дефицит", се допълва в анализа на ДАНС.

"Разширяването на зоните за действие на екстремистки организации увеличава терористичната заплаха. Основният риск е свързан с нарастващия потенциал за проникване чрез миграционните потоци на територията на България и останалите страни от ЕС на лица, съпричастни към дейността на екстремистки и престъпни структури. Успоредно е налице риск, свързан с преминаването през България на граждани на държави-членки на ЕС, балкански страни или лица със статут на пребиваване в тях, които целенасочено пътуват към зоните на конфликт, където придобиват боен опит и са подложени на влиянието на екстремистки идеологии", посочват още от агенцията.

Междувременно вътрешният министър Цветлин Йовчев подчерта по време на заседанието, че обществено-политическата криза у нас и военното положение в Близкия Изток са двете основни заплахи за националната сигурност на България.

В изказването си пред участниците в съвета президентът Росен Плевнелиев заяви, че трябва да се работи за осигуряване на всякакъв вид помощ от Европейския съюз за България - техническа, материална, финансова и експертна.

„Освен да разчитаме на помощта от ЕС, трябва да мобилизираме и българската двустранна дипломация, за да получим подкрепа и от страните-членки на Европейския съюз", допълни Плевнелиев.

Според него България трябва да координира усилията си с Италия, Гърция, Кипър, Малта и други държави, използвайки предстоящото гръцко и италианско председателство през 2014 година за формиране на общоевропейска политика по бежанските кризи.

„Друг сериозен риск пред националната сигурност е енергийната зависимост на България. Усложнените отношения между Русия и Украйна са факт. Изпитахме на гърба си до какво може да доведе това през зимата на 2008 г. Институциите трябва да се отнесат отговорно към този проблем, да се ускори работата по диверсифициране на енергийните доставки, да се предприемат действия по осигуряване на необходимите резерви за българската икономика и за домакинствата. Ако кризата от преди няколко години се повтори, този път ще го понесем по-тежко, защото икономиката и хората сега не са в състояние да понесат подобно напрежение", посочи президентът.

Пръв от съвета си тръгна вътрешният министър Цветлин Йовчев заради друг ангажимент.

Пред журналисти той обясни, че се е получил конструктивен диалог и се върви към оформяне на обща и единна политика по проблема с бежанците.

Заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност започна на фона на блокадата на част от сградата от страна на няколкостотин протестиращи. При изключително засилени мерки за сигурност участниците в заседанието на КСНС влизаха в сградата на президентството.

Членовете на Съвета имаха ограничен достъп до сградата заради събралите се протестиращи, но благодарение на засиленото полицейско присъствие, им беше осигурен такъв. Министър-председателят отиде пеша на заседанието, като пресече булеварда, разделящ Министерски съвет и президентството.

За пръв път се налага на членовете на КСНС да влизат през служебния вход, тъй като протестиращите блокираха района и централния вход. Единствено лидерът на "Атака" Волен Сидеров беше допуснат от протестиращите да мине през централния вход, като на влизане той се поздрави с Николай Бареков и обясни, че ще предложи да бъде допуснат до съвета.

Близо 400 души се събраха на протест пред президентството с искане за оставка на Росен Плевнелиев.

Освен традиционните лица на контрапротеста, пред сградата дойдоха и симпатизанти на „България без цензура", чийто лидер Николай Бареков държа реч и поиска от президента да дойде и да обясни на хората кога ще подаде оставка.

Протестиращите поискаха още вицепрезидентът Маргарита Попова да заеме мястото на Плевнелиев.

По време на шествието на студентите из столичните улици имаше кратък сблъсък със симпатизантите на Бареков. Наложи се полицията да се намеси и да изтласка студентите в страничните улички.

В късния следобед поддръжниците на Бареков се разотидоха.