Конституционният съд отклони искането на Министерския съвет за задължително тълкуване на разпоредбата, свързана с отговор на въпроса дали е допустимо въвеждането на задължителна военна подготовка на гражданите със статус на запасни по смисъла на Закона за резерва на въоръжените сили на България. Това съобщиха от Конституционния съд на своя уеб сайт. Определението е прието единодушно от 10 конституционни съдии на заседание, състояло се на 4 април. Докладчик по делото е съдия Соня Янкулова.
Кабинетът на Гълъб Донев искаше задължително тълкуване на разпоредба от Конституцията. Тя гласи, че "защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона", както и, че "подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон".
Въпросът на правителството беше: "Допуска ли Конституцията въвеждане на законова възможност за задължителна подготовка за защита на отечеството в мирно време на българските граждани със статус на запасни по смисъла на Закона за резерва на въоръжените сили, за придобиване, поддържане и усъвършенстване на способностите им за изпълнение на задълженията им във военните формирования?"
Конституционният съд обаче обяснява, че обикновено се тълкуват норми, които са неясни. А в случая това не е така. Конституцията създава задължение за парламента да уреди със закон подготовката на гражданите за защита на отечеството. Изрични ограничения или изисквания във връзка със самата нормотворческа компетентност разпоредбата не съдържа, казват съдиите.
Според тях разбирането на правителството, че "воинските задължения" означават единствено "задължителната наборна военна служба" не намира опора в Конституцията.
Разпоредбата в основния закон е ясна, пише още КС:
"Тя възлага възможно най-широката нормотворческа компетентност на текущия законодател, без да установява изрично конкретни ограничения относно начина за реализиране на конституционното задължение на българските граждани за защита на отечеството, съответно за подготовката им за изпълнение на това задължение. Парламентът е ограничен единствено от конституционните принципи и ценности. КС може да се произнесе дали ги е спазил, когато има конкретен закон".
В случая става въпрос за избор на адекватен на средата за сигурност (и на заплахите) начин на подготовка на част от българските граждани за защита на отечеството. Този избор не принадлежи на Конституционния съд. Парламентът е този, който следва да направи преценка, в съответствие със средата за сигурност и заплахите за страната в конкретния исторически момент, на необходимите и възможни начини за подготовка на гражданите за изпълнение на задължението им за защита на отечеството, се казва още в определението.
Кабинетът на Гълъб Донев искаше задължително тълкуване на разпоредба от Конституцията. Тя гласи, че "защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона", както и, че "подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон".
Въпросът на правителството беше: "Допуска ли Конституцията въвеждане на законова възможност за задължителна подготовка за защита на отечеството в мирно време на българските граждани със статус на запасни по смисъла на Закона за резерва на въоръжените сили, за придобиване, поддържане и усъвършенстване на способностите им за изпълнение на задълженията им във военните формирования?"
Конституционният съд обаче обяснява, че обикновено се тълкуват норми, които са неясни. А в случая това не е така. Конституцията създава задължение за парламента да уреди със закон подготовката на гражданите за защита на отечеството. Изрични ограничения или изисквания във връзка със самата нормотворческа компетентност разпоредбата не съдържа, казват съдиите.
Според тях разбирането на правителството, че "воинските задължения" означават единствено "задължителната наборна военна служба" не намира опора в Конституцията.
Разпоредбата в основния закон е ясна, пише още КС:
"Тя възлага възможно най-широката нормотворческа компетентност на текущия законодател, без да установява изрично конкретни ограничения относно начина за реализиране на конституционното задължение на българските граждани за защита на отечеството, съответно за подготовката им за изпълнение на това задължение. Парламентът е ограничен единствено от конституционните принципи и ценности. КС може да се произнесе дали ги е спазил, когато има конкретен закон".
В случая става въпрос за избор на адекватен на средата за сигурност (и на заплахите) начин на подготовка на част от българските граждани за защита на отечеството. Този избор не принадлежи на Конституционния съд. Парламентът е този, който следва да направи преценка, в съответствие със средата за сигурност и заплахите за страната в конкретния исторически момент, на необходимите и възможни начини за подготовка на гражданите за изпълнение на задължението им за защита на отечеството, се казва още в определението.
