Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро в България, се вдига тази седмица с 0,32 на сто до 2,480 пункта. От началото на годината равнището на индекса се е повишило с над 7 на сто (от 2,316 пункта). Базовото ниво на ИТЦ - 1,000 пункта, е от 2005 г.
Оранжерийните домати поевтиняват с 5,6 на сто до 3,86 лева за килограм през последната седмица. Оранжерийните краставици падат с 8,9 процента и се купуват за 5,55 лева за килограм. Червените чушки падат с 0,5 на сто до 4,14 лева за килограм в края на седмицата. Картофите поевтиняват с 1,7 процента и се продават по 1,19 лева за килограм, а морковите отстъпват с 6,4 процента и се търгуват по 1,17 лева за килограм. Зелето се купува по 0,83 лева за килограм. Ябълките поевтиняват с 5,6 на сто и се купуват по 1,34 лева за килограм. Лимоните поскъпват с 4 стотинки и се купуват по 2,44 лева за килограм. Портокалите поскъпват с 5,0 на сто и се търгуват по 1,90 лева за килограм, мандарините скачат с 5,7 процента до 2,43 лева за килограм. Бананите се продават по 3,16 лева за килограм.
Кравето сирене поскъпва с 1,2 на сто и се търгува по 11,53 лева за килограм, а кашкавалът тип "Витоша" се купува с с 1,7 на сто повече - по 18,34 лева за килограм. Олиото поевтинява със 7,1 на сто и се продава по 3,68 лева за литър. Пакетче краве масло от 125 грама поскъпва с 3,1 на сто и се търгува по 2,62 лева. Пилешкото месо пада с 4,9 на сто до 6,00 лева за килограм. Захарта поевтинява с 1,2 на сто и се продава по 2,51 лева за килограм в края на седмицата. Брашно тип "500" поскъпва с 1,5 на сто до 1,38 лева за килограм. Оризът поевтинява с 0,3 на сто и се купува по 3,17 лева за килограм. Яйцата поскъпват с 1 стотинка и се продават по 0,39 лева за брой на едро в края на седмицата.
В отговор на високите цени на храните държавните контролни органи обединиха усилия и увеличиха проверките. "Налице са редица нелоялни търговски практики, възникват съмнения и за необосновано високи печалби и други нарушения, които ощетяват правата на потребителите", обявиха официално от служебното правителство, а цитираните надценки на стоки в търговски вериги са от порядъка на 80-90 процента.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) също започна проучване на цените на храните, като проверява и дали доставчиците на веригите понасят необосновано тежки търговски условия, което рефлектира при формирането на цените към крайните потребители.
Очаква се съвсем скоро да има и платформа със сравнение на цените на хранителни стоки в търговските вериги в страните от Европейския съюз и в България. Тези данни от европейски страни за над 20 основни продукта се събират от търговските аташета в съответната страна.
Цените ли са най-важното?
Според Габриела Руменова, дългогодишен експерт в сферата на защитата на потребителите и основател на платформата "Ние, потребителите", най-правилният начин за регулирането на пазара би бил да се оставят процесите на него да се развият естествено и да се търси постигането на баланс, към който всички участници се стремят.
"Опасенията ми са, че ако се направи опит за остро вмешателство в тези взаимоотношения, които са установени във времето и в условията на свободен пазар, може да се стигне до нарушаване на други права на потребителите, като напримeр влошаване на качеството на хранителните продукти, и до там търговците да изхвърлят продукция, която не може да бъде реализирана", коментира експертът в интервю за БТА.
Какво се случва по веригата на доставка?
"Виждаме, че производителите казват, че търговските вериги им дават сигурност, че ще продават своята продукция в определени обеми, за определен период от време на определени цени, които друг не може да им гарантира. От друга страна търговците може да се възползват от тази ситуация и да поставят условия, които не винаги са приемливи за производителите, но в крайна сметка явно остават най-доброто решение за тях", посочи Руменова и посочи, че е добре, че КЗК е започнала проверка.
"Ако може да бъде установено, че евентуално има някаква договореност, че тези цени, които виждаме и на които сме принудени да пазаруваме, са резултат от някакви непазарни механизми, то това е институцията, която може да се произнесе дали това е така или не, и съответно да се намеси", каза експертът.
Нелоялните търговски практики и достатъчни ли са санкциите за тях?
Според Габриела Руменова проверките на Комисията за защита на потребителите (КЗП) трябва да бъдат по-активни и по-ефективни. По думите й през годините средно от комисията са били установявани около 100-200 нелоялни търговски практики за година, а сега са толкова за 2-3 седмици, което е странно.
Тя попита риторично как налаганите санкции биха намалили цените, предвид че ще доведат до допълнителни разходи за търговците и това ще бъде платено отново от джоба на потребителя. Самите проверки също представляват разход за търговците, които трябва да ги обезпечат логистично.
"Глобата, налагана от КЗК, е до 10 процента от годишния оборот, което не е никак малко и звучи справедливо. От страна на КЗП до 50 000 лева може да стигне санкцията за всяко отделно нарушение и стои въпросът за колко голям търговец става дума, защото за някого може да означава дори да затвори бизнеса си", каза Габриела Руменова.
Какво може да ни донесе сравнението с други европейски страни?
Според експерта не е много сигурно, че знанието, което платформата ще ни даде като информация, ще доведе до саморегулирането на пазара, което искаме да получим като краен резултат.
"Знаем, че вариант за ценообразуване е да се даде средна цена за всички пазари, независимо къде са те по света. Друг вариант е цената да е най-ниска там, където хората са с най-ниска покупателна способност. Трета възможност е там, откъдето тръгва продуктът за дистрибуция, той да е най-евтин. Това са все различни модели и те дават научния отговор на въпросите, които непрекъснато се задават в медиите: как може един продукт, който дори е български, да струва по-малко в Германия, а дори и в САЩ. Тук трябва да имаме предвид и големината на пазара, защото знаем, че когато се изкупува една продукция, цената е в зависимост от количеството, което ще бъде закупено", коментира Габриела Руменова.
Във връзка с идеята на следващ етап търговците сами да попълват цените си в тази платформа, тя попита кой ще гарантира, че го правят коректно, при положение че проверките, които се извършват на тяхната дейност, установяват, че има много нарушения.
Според Габриела Руменова, ако се стигне до реализиране на идеята за таван на цените на някои продукти, това може да доведе до дефицити, като например те може да се изнасят в друга държава, където това го няма.
Експертът каза, че за половин година от съществуването на платформата "Ние, потребителите", на която тя е основател, един от сигналите, свързан с храни, е бил как хората да са сигурни за страната на произход на стоката, в конкретния случай - на месо.
Друг сигнал е бил за грамажите - потребител е установил, че в кофичка кисело мляко се съдържа по-малко количество от написаното. Свидетели сме и на тенденция за намаляване на грамажите, като начин да не се увеличава цената, посочи Руменова.
Имало е и случай на бисквити, опаковани с две опаковки, като "зелка" - на всяка е бил посочен различен срок на годност и пред потребителя е стоял въпросът кой от двата е верният.
На въпрос кои са предизвикателствата пред потребителската защита в навечерието на Световния ден на потребителя 15 март, тя каза, че все още е трудна ориентацията в интернет дали офертите, които се предлагат, са автентични или става дума за някаква измама, за което трябва да сме много бдителни. Като положителна тенденция Габриела Руменова отбеляза, че се наблюдава повишаване на чувствителността по отношение на събирането и обработването на лични данни.
Оранжерийните домати поевтиняват с 5,6 на сто до 3,86 лева за килограм през последната седмица. Оранжерийните краставици падат с 8,9 процента и се купуват за 5,55 лева за килограм. Червените чушки падат с 0,5 на сто до 4,14 лева за килограм в края на седмицата. Картофите поевтиняват с 1,7 процента и се продават по 1,19 лева за килограм, а морковите отстъпват с 6,4 процента и се търгуват по 1,17 лева за килограм. Зелето се купува по 0,83 лева за килограм. Ябълките поевтиняват с 5,6 на сто и се купуват по 1,34 лева за килограм. Лимоните поскъпват с 4 стотинки и се купуват по 2,44 лева за килограм. Портокалите поскъпват с 5,0 на сто и се търгуват по 1,90 лева за килограм, мандарините скачат с 5,7 процента до 2,43 лева за килограм. Бананите се продават по 3,16 лева за килограм.
Кравето сирене поскъпва с 1,2 на сто и се търгува по 11,53 лева за килограм, а кашкавалът тип "Витоша" се купува с с 1,7 на сто повече - по 18,34 лева за килограм. Олиото поевтинява със 7,1 на сто и се продава по 3,68 лева за литър. Пакетче краве масло от 125 грама поскъпва с 3,1 на сто и се търгува по 2,62 лева. Пилешкото месо пада с 4,9 на сто до 6,00 лева за килограм. Захарта поевтинява с 1,2 на сто и се продава по 2,51 лева за килограм в края на седмицата. Брашно тип "500" поскъпва с 1,5 на сто до 1,38 лева за килограм. Оризът поевтинява с 0,3 на сто и се купува по 3,17 лева за килограм. Яйцата поскъпват с 1 стотинка и се продават по 0,39 лева за брой на едро в края на седмицата.
В отговор на високите цени на храните държавните контролни органи обединиха усилия и увеличиха проверките. "Налице са редица нелоялни търговски практики, възникват съмнения и за необосновано високи печалби и други нарушения, които ощетяват правата на потребителите", обявиха официално от служебното правителство, а цитираните надценки на стоки в търговски вериги са от порядъка на 80-90 процента.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) също започна проучване на цените на храните, като проверява и дали доставчиците на веригите понасят необосновано тежки търговски условия, което рефлектира при формирането на цените към крайните потребители.
Очаква се съвсем скоро да има и платформа със сравнение на цените на хранителни стоки в търговските вериги в страните от Европейския съюз и в България. Тези данни от европейски страни за над 20 основни продукта се събират от търговските аташета в съответната страна.
Цените ли са най-важното?
Според Габриела Руменова, дългогодишен експерт в сферата на защитата на потребителите и основател на платформата "Ние, потребителите", най-правилният начин за регулирането на пазара би бил да се оставят процесите на него да се развият естествено и да се търси постигането на баланс, към който всички участници се стремят.
"Опасенията ми са, че ако се направи опит за остро вмешателство в тези взаимоотношения, които са установени във времето и в условията на свободен пазар, може да се стигне до нарушаване на други права на потребителите, като напримeр влошаване на качеството на хранителните продукти, и до там търговците да изхвърлят продукция, която не може да бъде реализирана", коментира експертът в интервю за БТА.
Какво се случва по веригата на доставка?
"Виждаме, че производителите казват, че търговските вериги им дават сигурност, че ще продават своята продукция в определени обеми, за определен период от време на определени цени, които друг не може да им гарантира. От друга страна търговците може да се възползват от тази ситуация и да поставят условия, които не винаги са приемливи за производителите, но в крайна сметка явно остават най-доброто решение за тях", посочи Руменова и посочи, че е добре, че КЗК е започнала проверка.
"Ако може да бъде установено, че евентуално има някаква договореност, че тези цени, които виждаме и на които сме принудени да пазаруваме, са резултат от някакви непазарни механизми, то това е институцията, която може да се произнесе дали това е така или не, и съответно да се намеси", каза експертът.
Нелоялните търговски практики и достатъчни ли са санкциите за тях?
Според Габриела Руменова проверките на Комисията за защита на потребителите (КЗП) трябва да бъдат по-активни и по-ефективни. По думите й през годините средно от комисията са били установявани около 100-200 нелоялни търговски практики за година, а сега са толкова за 2-3 седмици, което е странно.
Тя попита риторично как налаганите санкции биха намалили цените, предвид че ще доведат до допълнителни разходи за търговците и това ще бъде платено отново от джоба на потребителя. Самите проверки също представляват разход за търговците, които трябва да ги обезпечат логистично.
"Глобата, налагана от КЗК, е до 10 процента от годишния оборот, което не е никак малко и звучи справедливо. От страна на КЗП до 50 000 лева може да стигне санкцията за всяко отделно нарушение и стои въпросът за колко голям търговец става дума, защото за някого може да означава дори да затвори бизнеса си", каза Габриела Руменова.
Какво може да ни донесе сравнението с други европейски страни?
Според експерта не е много сигурно, че знанието, което платформата ще ни даде като информация, ще доведе до саморегулирането на пазара, което искаме да получим като краен резултат.
"Знаем, че вариант за ценообразуване е да се даде средна цена за всички пазари, независимо къде са те по света. Друг вариант е цената да е най-ниска там, където хората са с най-ниска покупателна способност. Трета възможност е там, откъдето тръгва продуктът за дистрибуция, той да е най-евтин. Това са все различни модели и те дават научния отговор на въпросите, които непрекъснато се задават в медиите: как може един продукт, който дори е български, да струва по-малко в Германия, а дори и в САЩ. Тук трябва да имаме предвид и големината на пазара, защото знаем, че когато се изкупува една продукция, цената е в зависимост от количеството, което ще бъде закупено", коментира Габриела Руменова.
Във връзка с идеята на следващ етап търговците сами да попълват цените си в тази платформа, тя попита кой ще гарантира, че го правят коректно, при положение че проверките, които се извършват на тяхната дейност, установяват, че има много нарушения.
Според Габриела Руменова, ако се стигне до реализиране на идеята за таван на цените на някои продукти, това може да доведе до дефицити, като например те може да се изнасят в друга държава, където това го няма.
Експертът каза, че за половин година от съществуването на платформата "Ние, потребителите", на която тя е основател, един от сигналите, свързан с храни, е бил как хората да са сигурни за страната на произход на стоката, в конкретния случай - на месо.
Друг сигнал е бил за грамажите - потребител е установил, че в кофичка кисело мляко се съдържа по-малко количество от написаното. Свидетели сме и на тенденция за намаляване на грамажите, като начин да не се увеличава цената, посочи Руменова.
Имало е и случай на бисквити, опаковани с две опаковки, като "зелка" - на всяка е бил посочен различен срок на годност и пред потребителя е стоял въпросът кой от двата е верният.
На въпрос кои са предизвикателствата пред потребителската защита в навечерието на Световния ден на потребителя 15 март, тя каза, че все още е трудна ориентацията в интернет дали офертите, които се предлагат, са автентични или става дума за някаква измама, за което трябва да сме много бдителни. Като положителна тенденция Габриела Руменова отбеляза, че се наблюдава повишаване на чувствителността по отношение на събирането и обработването на лични данни.
