Ваксинацията срещу тетанус и дифтерия е една от най-дълго прилаганите имунизации в България, започвайки още в първите седмици от живота и продължавайки с периодични бустерни дози до дълбока старост. Това не е случайно – и двете заболявания са тежки, потенциално смъртоносни, а имунитетът срещу тях не е пожизнен дори след преболедуване.
Какво представляват тетанусът и дифтерията?
-
Тетанусът е бактериална инфекция, причинена от Clostridium tetani. Бактерията отделя мощен невротоксин, който засяга нервната система и води до тежки мускулни спазми, дихателна недостатъчност и смърт в голям процент от случаите. Тъй като заразяването става чрез навлизане на спорите на бактерията в рани, няма колективен имунитет срещу тетанус – единственият начин за защита е редовното ваксиниране.
-
Дифтерията е инфекциозно заболяване, причинено от Corynebacterium diphtheriae, което образува токсин и предизвиква образуване на дебели налепи в гърлото, водещи до задушаване. Освен това токсинът може да увреди сърцето, бъбреците и нервната система. Благодарение на ваксинацията, случаите на дифтерия са силно намалели, но заболяването все още циркулира в някои части на света.
Как се прилага ваксината в България?
Ваксинацията срещу тетанус и дифтерия се извършва с комбинирана ваксина (DTP, DT, Td или Tdap), която в детска възраст включва и компонент срещу коклюш (магарешка кашлица).
Според Имунизационния календар на България, схемата е следната:
-
Кърмачета: Първата доза се прилага още на втория месец с многокомпонентна ваксина (DTPa или пето- или шествалентна ваксина).
-
Допълнителни дози: На 4-ти и 6-ти месец, а след това и на 16-месечна възраст.
-
Бустерна доза: Около 6-годишна възраст се прави ново поставяне на ваксина.
-
Преди тийнейджърството: Ваксината се прилага на 12-годишна възраст.
-
Възрастни: На всеки 10 години (примерно на 25, 35, 45 и т.н.), като се използва Td ваксина (тетанус и дифтерия с намалено съдържание на антигени).
В случай на дълбока или замърсена рана, ако последната ваксинация е била преди повече от 5 години, се препоръчва допълнителна доза за профилактика на тетанус.
Защо имунизацията е през целия живот?
Имунитетът избледнява с времето – за разлика от някои ваксини, които осигуряват дълготрайна защита, тази срещу тетанус и дифтерия изисква поддържащи дози.
Тетанусът не се предава от човек на човек – за разлика от дифтерията, която може да бъде контролирана чрез колективен имунитет, тетанусът се причинява от бактерии, които живеят в почвата. Затова редовната ваксинация остава единственият начин за превенция.
Рискът от дифтерия не е напълно елиминиран – въпреки че заболяването е рядко в България, в някои държави се регистрират огнища, което означава, че непрекъснатата защита е необходима.
Ваксинацията срещу тетанус и дифтерия е не просто част от детските имунизации, а доживотен ангажимент за поддържане на имунитета. България следва утвърдена схема, която гарантира защита от тези две опасни заболявания, като напомнянията за реимунизации са ключови за предотвратяване на инфекции в зряла възраст.
