КНСБ постави началото на националната си кампания в защита на правото на сдружаване и договаряне на работните заплати.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров обясни, че една от основните теми на кампанията е предложенията за законодателни промени във връзка с транспонирането на Директивата за адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз и насърчаване на колективното трудово договаряне, което трябва да е готово до 15 ноември тази година.
По думите му две и половина години са изтекли в "празнословия, а последните девет месеца нищо не е направено". Според него това е една от причините за сериозни критики към министъра на труда и социалната политика в оставка Иванка Шалапатова.
Димитров обясни, че един от въпросите, които трябва да бъдат регулирани в законодателството, е как се формира минималната работна заплата. По думите му тя трябва да е поне 50 процента от средната заплата и да се приближава към т. нар. "заплата за издръжка".
Димитров каза, че по изчисления на КНСБ към края на миналата година заплатата за издръжка на работещ е 1438 лева. Според него две трети от работещите у нас не разполагат с тази сума.
"Следващият елемент, който е съществен, е как се договарят на браншово, секторно ниво началните стартови минимални работни заплати по икономически дейности по класификатора за дейностите на НСИ и по категории и длъжности персонално. Нашите предложения са ясни. Дали сме ги на работодателите и очакваме да видим как ще се развие диалогът между нас, тъй като правителството отсъства през всички тези девет месеца. Ще искаме придвижване на тези въпроси от служебния кабинет", заяви Димитров.
Той каза още, че кампанията на КНСБ предвижда и информиране, че е престъпно нарушаването на правото на сдружаване на работниците.
"По време на нашата кампания ще посетим над 150 предприятия, като в повече от половината от тях няма синдикални организации", информира Димитров.
Той обясни, че КНСБ ще направи черен списък на предприятия, където има тенденциозно нарушение на правото на сдружаване.
"Не плаша никого, но казвам, че е дошло времето да се разбере, че всъщност правилата на играта се променят в България", заяви президентът на КНСБ.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров обясни, че една от основните теми на кампанията е предложенията за законодателни промени във връзка с транспонирането на Директивата за адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз и насърчаване на колективното трудово договаряне, което трябва да е готово до 15 ноември тази година.
По думите му две и половина години са изтекли в "празнословия, а последните девет месеца нищо не е направено". Според него това е една от причините за сериозни критики към министъра на труда и социалната политика в оставка Иванка Шалапатова.
Димитров обясни, че един от въпросите, които трябва да бъдат регулирани в законодателството, е как се формира минималната работна заплата. По думите му тя трябва да е поне 50 процента от средната заплата и да се приближава към т. нар. "заплата за издръжка".
Димитров каза, че по изчисления на КНСБ към края на миналата година заплатата за издръжка на работещ е 1438 лева. Според него две трети от работещите у нас не разполагат с тази сума.
"Следващият елемент, който е съществен, е как се договарят на браншово, секторно ниво началните стартови минимални работни заплати по икономически дейности по класификатора за дейностите на НСИ и по категории и длъжности персонално. Нашите предложения са ясни. Дали сме ги на работодателите и очакваме да видим как ще се развие диалогът между нас, тъй като правителството отсъства през всички тези девет месеца. Ще искаме придвижване на тези въпроси от служебния кабинет", заяви Димитров.
Той каза още, че кампанията на КНСБ предвижда и информиране, че е престъпно нарушаването на правото на сдружаване на работниците.
"По време на нашата кампания ще посетим над 150 предприятия, като в повече от половината от тях няма синдикални организации", информира Димитров.
Той обясни, че КНСБ ще направи черен списък на предприятия, където има тенденциозно нарушение на правото на сдружаване.
"Не плаша никого, но казвам, че е дошло времето да се разбере, че всъщност правилата на играта се променят в България", заяви президентът на КНСБ.
